Ваня Григорова:
Когато не се насърчават градивните каузи, избуяват разрушителните
За истински левите хора толерантността към различните е неразделна част от тях, убедена е младата социалистка
/ брой: 223
Ваня Григорова е на 33 години. Завършила е Националната търговско-банкова гимназия и е магистър по маркетинг от Университета за национално и световно стопанство.
Започва трудовия си път като организатор във верига за бързо хранене. След това е продължила в компании за маркетингови изследвания и телекомуникации. Сега работи в неправителствения сектор като координатор на програма. Председател е на сдружение "Солидарна България" и Клуба на младите социалисти в столичния район "Слатина". Преминала курс по политически мениджмънт в Регионалната програма на Българското училище за политика. Живее в квартал "Христо Ботев", има дъщеря на 7 години.
Цитат:
Смятам, че разумните хора са повече и че трябва да показват позицията си. В противен случай оставят пространството на агресивните фигури и се създава впечатлението, че те са мнозинство
- Ваня, от години политиците повтарят като "мантра" твърдението за толерантността на българина. Какво обаче говори собственият ти жизнен опит, имаме ли повод за гордост на тази тема?
- Хората са твърде различни, за да обобщаваме. Но е факт, че когато българинът смята човека срещу себе си за етнически българин, оценката за неговата личност и дейност е по-обективна, отколкото за такъв от малцинствата.
Ще разкажа накратко за един случай. Участвах като преброител в преброяването на населението. С един от респондентите говорих час и половина. Първо беше много мнителен, разказа за обири на апартаменти в блока, в който живее, които (предполага се) са извършени от цигани. В течение на разговора обаче стана ясно, че дълги години е работил в "Софстрой", предприятие, което се намираше в близкия квартал "Христо Ботев", голяма част от населението на който е от цигански произход. Оказа се, че интервюираният има немалко приятели от квартала. Изказа загриженост за местното училище, за условията, в които учат, и за знанията, които получават учениците там.
Явно няма нищо против, дори показва загриженост към хората от малцинствата, които лично познава. Но под въздействие на усилено налагания негативен образ на циганите първо посяга към готовите етикети и заключения. Българинът е толерантен само по отношение на "своите" цигани. Както обичаш и не те е страх от собственото ти куче, но от чуждото се пазиш.
- Кои емоции надделяват у теб и семейството ти след случилото с в Катуница и протестите из страната?
- Страхът. Страх от това, че очевидно лудостта е по-бърза, по-заразителна. От това, че явно човечеството и в частност българското общество се спъва на едно и също място.
Вече четвърти ден няколко хиляди души в квартала, в който живея ("Христо Ботев" в столицата), не спят по цяла нощ. Българи и цигани стоят едни до други на групи по улиците в очакване на нападение. Сред тях плъзват слухове за прииждащи рокери, скинари и какви ли още не. А слухове има и от другата страна. Нароиха се безброй фейсбук профили, които тиражират фалшива информация за планирани нападения. И не можем да не се замислим кой и с каква цел го прави.
Националистическите формацийки като "Атака", ВМРО и БНС развяват расистки знамена, цигански "лидери" се възползват, за да покажат несъществуващата си власт сред малцинствените общности, а сценарият се разиграва за сметка на цялото общество, без оглед на етноса. И българи, и цигани са изнервени, а една непремерена стъпка от която и да е страна е достатъчна, за да взриви страната.
Все пак смятам, че разумните хора са повече и че трябва да показват позицията си. В противен случай оставят пространството на агресивните фигури и се създава впечатлението, че те са мнозинство.
- Имаш дъщеричка. Налага ли ти се да отговаряш на въпроси за различните и за лошото отношение на другите?
- Не ме е питала. Още след първата или втората година в детската градина тя знаеше, че циганите са лоши, мръсни, неприятни. Трябваше да обяснявам, че няма значение от кой етнос е човек.
- Можеш ли да направиш сравнение между твоето и нейното детство - с повече омраза ли се сблъсква тя днес?
- Засега не е срещала омраза, насочена към нея персонално.
- Ти си член на БСП и активно работиш в социалната сфера. Осъзнават ли левите хора толерантността като една от основните ценности?
- За истински левите хора толерантността към различните е неразделна част от тях. Основна част от сдружението, чийто председател понастоящем съм, е фейсбук групата "Солидарна България". Групата обединява лявомислещи хора, но и немалко десни журналисти и общественици и е добър пример за етническа пъстрота и съжителство. Сред членовете й има българи, цигани, турци, евреи, емигранти, но това по никакъв начин не препятства добрия тон на дискусиите. Една от трайните теми е антирасистката. Докладваме всички страници, групи, профили, които разпалват омраза.
От Клуба на младите социалисти в район "Слатина" изпратихме на ръководството на Младежкото обединение нашата позиция за случващото се в страната и причините, които са го породили. Смятаме, че гневът на хората от политическия и институционалния чадър, с който се ползват самозабравили се олигарси и местни мутри, е справедлив, но погрешно насочен. Провокациите с цел насаждане на етническо напрежение трябва да бъдат разобличавани - особено от социалистите, от чиято история антифашизмът е неразделна част. Категорично осъждаме проявите на ксенофобия, екстремизъм и етническа нетърпимост. Надяваме се също, че в борбата с омразата подобна позиция ще заемат всички разумни български партии, тъй като въпросът е надпартиен. Засега обаче не чуваме отчетливи позиции нито отляво, нито отдясно.
- Срещала ли си негативно отношение сред ромите за това, че се занимаваш с обществена дейност и политика?
- Негативно отношение - не. По-скоро неразбиране "защо си губя времето".
- На какво учиш дъщеря си? Кои са добрите хора за нея?
- За случилото се тя не знае нищо. Това, което усеща, е липсата на сигурност, опасността някакви хора да дойдат, да ни запалят къщата, защото живеем в този квартал.
Добрите хора за нея са на първо място тези, които се грижат за природата, не замърсяват и садят дървета. Ходихме на няколко акции за почистване на парковете, от тогава дебне всеки, който хвърли боклук на улицата. От друга страна, добри са хората, които проявяват съчувствие към изпадналите в беда и се опитват да им помагат. Васил Левски за нея е символ на доброто и съпоставя с него всяка публична личност.
- Младите днес успяват ли да претворят гнева си в гражданска позиция?
- Да, често успяват. Добри примери са протестите срещу ГМО и тези срещу шистовия газ. Хората се самоорганизират, четат специализирани статии, запознават се със законите тук и черпят опит от чужбина, за да предложат и се преборят за най-доброто за страната си. Това е градивна гражданска позиция.
Сега сме свидетели на друг тип протести. Стихийни, агресивни и разрушителни. Част от участниците са платени футболни ултраси. Други искат да покажат недоволството си от неработещите институции. Трети търсят начин да се изявят, тъй като не им е даден шанс и подходяща форма да покажат себе си, уменията си и да получат признание. Всеки има нужда да е част от силна общност с кауза, а обществото не насърчава градивните, затова избуяват разрушителните. В случая усещането е фалшиво, тъй като наливат вода единствено в мелницата на фашистките организации, а гласът им се влива в Сидеровите крясъци. Това е най-сигурният начин да съсипят собственото си бъдеще.