Пак спорове "на парче" за вузовете

Два законопроекта за нови промени в Закона за висшето образование (ЗВО), внесени в парламента от депутати, предизвикаха пък сблъсъци на диаметрално противоположни мнения. Единият, предложен от Сергей Станишев, Лютви Местан, Алиосман Имамов и Милко Багдасаров, предвижда да отпадне ограничението едно лице да заема само два мандата поста ректор, зам.-ректор и шеф на катедра, а броят мандати да се решава от Академичните съвети. Вторият - внесен от Сергей Станишев и група депутати от левицата, е в изпълнение на предизборните обещания на БСП да се намали таванът на студентските такси в държавните висши училища от 2/3, както е сега, на 30% от издръжката, която държавата дава на студент от различните професионални направления.
У нас по принцип управлението на коя да е система винаги занимава властта много повече от проблемите на системата. Висшето образование като дейност на интелигенцията в България е показало достатъчна зрялост и може автономно да решава кой колко време да управлява даден вуз, мотивират се вносителите. МОН и социалното министерство подкрепят проекта. Председателят на Съвета на ректорите проф Ваньо Митев отива по-далеч - в свое становище той обявява, че ректорите от години настоявали единогласно вузовете сами да решават въпроса за броя мандати и гневно громи  обиждането с "феодализиране на висшето образование" и "доживотни ректори"  от хора, "които нямат понятие как се управлява университет".
Не знам кой от какво има понятие, но май Асоциацията на частните вузове е права, като отбелязва, че всъщност поправката би удовлетворила единствено личните интереси на неколцина ректори, които са далеч от пенсионната възраст и могат да се възползват от поправката. Асоциацията отбелязва, че всъщност висшето ни образование е в дълбока криза и реалните му проблеми са съвсем други. Категорично против предлаганата промяна е и Съюзът на учените, който смята, че ограничението за два мандата е "предпазен клапан" срещу феодализацията на вузовете. Против са синдикатите във висшето образование - ВОН към КНСБ и ФУНИС, както и Сдружението за качествено висше образование и борба с извънакадемичните практики и плагиатството. Защото "достигнатата зрялост" в системата се изразява в достатъчно случаи на "феодализация и произвол" - например в избор на единствен кандидат за ректор, при който на всички гласуващи се дава при урната листче с името и доверени лица на кандидата плътно дебнат кой ще си позволи да зачеркне името. Резултатът е 100% гласове "за". Същата "зрялост" е и единогласното преизбиране на ректора на Стопанската академия в Свищов Величко Адамов, чието име се свързва с многобройни скандали, че и с плагиатство, напомнят преподаватели. А Софийският университет пише наистина академично: в правилника на СУ е уредено ограничение до два мандата и нямаме намерение да променяме това. 
Вторият проект за промяна, свързан със студентските такси, също роди противоположни тези. МОН подкрепя намаляването на таксите, Министерството на финансите - не. Мотивът на министър Чобанов е, че това ще намали финансирането на вузовете и те ще поискат повече пари от хазната. Вярно - Съветът на ректорите вече предлага повишаване на нормативите за издръжка в отделните професионални направления. Само че таванът на студентските такси бе вдигнат до 2/3 от държавната издръжка от ГЕРБ през 2010 г. като антикризисна мярка, с което държавата сви своите разходи за висше образование и прехвърли задълженията си към джоба на студента. Според МФ, когато вузовете сами определят таксите си в диапазона до двете трети, това било изява на конкурентния подход. А намаляването на таксите нямало да зависи от качеството на обучението. Странна логика - когато държавата вдигна таксите, нима това зависеше от качеството? И когато вузовете се бият за студенти на принципа кой ще им предложи най-ниски такси, това не е конкуренция, а е гавра с качеството и пазарлък за студенти.
Така че левицата тук е абсолютно права - не може в страната с най-бедното население в ЕС държавата да прехвърля "антикризисно" издръжката на своите вузове към джоба на живеещите в постоянна криза хора. Вярно е и другото - не може повече България да седи на дъното в Европа по инвестиции от БВП за образованието. Би следвало финансовото министерство да се заеме с политическото решение за промяна на структурата на публичните разходи така, че процентът за образование да се повиши за сметка на други не тъй важни за бъдещето на страната дейности (като например купуване на бойни самолети и разходи за "повече НАТО").
А всъщност решението на всички тези проблеми  би трябвало да произлезе от една Национална стратегия за висшето образование и от нов ЗВО, в които най-сетне финансирането "на калпак" по единни разходни стандарти да се премахне, а висшите ни училища да се диференцират според качеството - примерно в три групи. И само на тези от най-висшата група да се разрешава повече автономия - и за избора на професори и доценти, и за мандатите, и за студентските такси.
И още нещо за пореден път бе напомнено от СУ - да се реши най-сетне въпросът за обучението за бакалавър по втора специалност, различна от първата. Сега, ако един младеж, бакалавър по биология, реши да учи за бакалавър по химия срещу заплащане, държавата му забранява да направи това в държавно висше училище. Сиреч - тя го праща директно в частния вуз или в чужбина. А е толкова просто да се промени един текст в закона...