коМЕДИИ
/ брой: 242
"Балкански медиен барометър", изготвен от Фондация "Фридрих Еберт", отново ни показа, че медиите у нас са ръководени под натиск, а у журналистите се насажда страх.
Изразите "свободата на медиите", "свободата на печата" са обединени в едно - "свободата на словото". За да я има в дадена държава, то демокрацията трябва да бъде добре развита. Явно ние сме доказателство за обратното, защото цензурата в България май е всеобхватна. Да дадеш независимост в изказа на журналистите, е като да махнеш всякакъв контрол върху тях. Толкова грозна е реалността в медийното пространство. Журналисти, готови на всичко за пари, биха писали дори против семейството си. Както и журналисти, готови на всичко за семейството, биха търпяли всякакъв натиск за благото му.
Добре дошли в България! Страната, в която управляващите разиграват сценки от филми, а журналистът не може да напише това, което мисли.
Остана ли поне малка частица от доброто име на медията в България? Според политолога Татяна Буруджиева платената любов е забранена на улицата, но успешно е намерила място в медиите. Но все пак на фона на голотията, разврата и простотията, лъхащи от нашата мила държава, може да се срещнат вестници, канали или сайтове, където потребителят да се почувства здравомислещо същество. За жалост тези издания не могат да се преборят с множеството.
Ние със сигурност имаме нужда от свобода на словото, а не от някой, който да си налага своето мнение. Словото е един от основните белези на прогреса, както и голяма отговорност. Ако се позволява защитаването на лични цели и интереси да нарушат баланса между свободата на словото и медиите, би било надопустимо.
Сякаш днес по някакъв начин нашите медии се превърнаха в коМЕДИИ.