ГЕРБ - инкубатор на министри

Новото правителство на България вече действа. То се състои от председател на МС, четирима зам.-председатели и 19 министри. Качествата на отделните министри, както и на правителството в неговата цялост, бяха вече достатъчно обсъждани. Не е подложен обаче на оценка

количественият състав на правителството

Въпросът е от съществено значение.
Правителството в своята съвкупност ангажира  значителна част от държавния бюджет, т.е. от нашите собствени, на гражданите, данъкоплатците  средства. Наше право е следователно да искаме да знаем защо ни е това огромно правителствено тяло от 22-ма души, които със зам.-министрите ще надхвърлят по всяка вероятност над 150 души. При такъв състав на Министерския съвет Народното събрание става практически излишно, особено ако се реализира искането на някои политици броят на народните представители да бъде сведен до 100-120 души.
Броят на министрите трябва да се оценява и в светлината на факта, че държавата е практически напълно изключена от управлението в най-важните сектори на нашия обществен живот. Управленските й функции се свеждат до ограничени административни намеси, които имат преди всичко не управленски, а охранителни функции, изпълнявани при това повече от зле. Хората са пропищели тъкмо от липсата на държава. Навсякъде в обществото важни обществени  процеси са предоставени на самите себе си или, както някои биха го казали - на "пазарната икономика". Обяснението е съвсем неправомерно, доколкото у нас икономика просто няма.

Моловете не са икономика

Ако се върнем назад в историята, ще установим, че нашите първи следосвобожденски правителства са били твърде малобройни по състав, въпреки огромната работа, която е трябвало да извършат, за да се изгради и постави в действие новата държава.
Първото следосвобожденско правителство на Тодор Бурмов се е състояло заедно с него от 5 души: той самият, освен министър-председател е и министър на вътрешните работи и на просвещението;  Марко Балабанов - министър на външните работи и вероизповеданията; Григор Начович - министър на финансите; Димитър Греков - министър на просвещението и П. Паренсов - министър на войната. В следващото правителство, на Климент Охридски, се появява министерството на правосъдието.
Следващите правителства не се отклоняват съществено от така зададената структура на Министерския съвет. Едва в седмото правителство - на Леонид Соболев, се появява ново министерство: на обществените сгради, на земеделието и търговията. Съществени промени са извършени в правителството на Стоян Данов, когато се създават министерство на търговията, промишлеността и труда; министерство на железниците, пощите и телеграфа, а министерството на вътрешните работи става министерство и на народното здраве. По-нататък правителствената картина не търпи съществени промени. Във всички случаи министерствата остават около 10-11 с някои промени в наименованията. (Не отбелязвам някои настъпили междувременно персонални промени в министерствата).
Съществената

промяна в броя и вида на министерствата

настъпва на 9 септември 1944 г., когато е създадено правителството, оглавявано от Кимон Георгиев. Заедно с министър-председателя то се състои от 17 министри, а второто правителство - на К. Георгиев, е увеличено с двама министри. Но с времето министерствата търпят значително развитие по вид и брой.
Най-голям е съставът на Министерския съвет, оглавяван от Вълко Червенков. Първото правителство на Червенков, заедно със зам.- председателите на МС, е от 37 души. Този висок брой на министерствата се запазва до създаденото на 18 юни 1986 г. правителство на Георги Атанасов, което е сведено до 24 души.
Високият брой на министерствата и министрите има своето просто обяснение в изключително нарасналата роля на държавата. Държавата е стопанин на почти цялото природно и обществено богатство на страната, поддържането на което изисква постоянно наблюдение и особена грижа. Нищо не е оставено - за добро или лошо - извън бдителното око на държавата-стопанин. Законът се прилагаше с цялата си строгост и спрямо големите, и спрямо малките хора, нарушили обществените интереси. 
Констатираме следователно пълна политическа аномалия. Днес, когато държавата е сведена до възможно най-ограничените си функции, нейните министри отстъпват съвсем малко на броя на министрите от времето на мощната   социалистическа държава. Картината е отчайващо комична: малка държава, изобилие от министри.
Възниква некрасивата мисъл, че министерствата днес са създадени не за да задоволяват ясно изразени обществени потребности, а единствено и само, за да се удовлетворят

болезнено развилите се амбиции

на лидерите на различните парламентарни партии и партийки, включени в една или друга форма в състава (или в подкрепа) на новосъздаденото правителство. Колкото лидери, толкова министерства, макар и незначителна да е потребността от тях. Наблюдаваме при това пълно несъответствие между характера на министъра и характера на министерството. За да се подиграят сякаш с икономиката, сложиха да я оглавява човек, който в най-добрия случай изглежда смешен. Много министерства можеха да се обединят, за да вършат твърде сходни по предмета си дейности, но не би. Управленският пост трябва да е именно министерство, защото няма лидер, който ще се съгласи да бъде унизен с по-нисък пост.
Водещата партия ГЕРБ наистина се оказа същински инкубатор на излишни министри и министърчета.
Така се оказва, че повечето министерства имитират някаква дейност, за да оправдаят високите заплати, които получават.    Овладяването на изпълнителната власт е форма на "първоначалното" законно ограбване на държавата. По-нататък следват различните други по-"висши"  форми на ограбване както на държавата, така и на обществото (КТБ!), което вече 25 години, изпълнени с болка, наблюдаваме.

Имаме работа със същинско разбойничество

приело различни най-благовидни форми.
Всъщност, ако днес за държавата е останала някаква функция, това е, общо взето, охранителната функция. Държавата трябва да охранява имуществото на гражданите и преди всичко, разбира се, имуществото на нашата млада и ненаситна буржоазия. Това е естествено, доколкото нашата държава е държава не на всички граждани, а само на новосъздадената буржоазна класа. Защитата на бедния трудов народ не е грижа на държавата. В това отношение гражданите са предоставени почти изцяло на самите себе си. Понякога в тяхна защита се разиграва в продължение на няколко дни занимателно шоу с участието дори на  жандармерията. Но за тях държава, общо взето, няма. Тази истина е вопъл на милионите български граждани, които всекидневно биват ограбвани, изтезавани и убивани. При напълно нечленоразделната реч на държавата ни, представлявана от г-н Цацаров и няколко подобни нему.