Двете Българии и техните държави

Отново наближава Коледа - време за равносметки, за мечти, нови илюзии и самозаблуди. Това е и моментът, когато двете Българии у нас лъсват най-ярко и разкриват огромната пропаст помежду си. Едната, която в лицемерен предпразничен пристъп залива другата с промоции от евтина благотворителност, и втората - тази на обикновените, излъгани "ненаши хора", която се опитва поне за малко да забрави или избяга от суровото си всекидневие.
Няколко статистики от последните дни и седмици би трябвало да стреснат всеки нормален човек. Онези, които са лишени от капчица социална чувствителност, разбира се, биха ги разчели така, както "дяволът чете Евангелието", но с това биха "утешили" само собствената си гузна съвест. Виж, за заетите с държавни дела тези цифри би трябвало да са червен семафор, който в скоро време може да ги помете, и то задълго. Без значение от партийния цвят и високопарните обещания, защото втората България просто вече няма какво да губи.

Над 1,5 млн. българи - на ръба

Над 1,5 млн. българи живеят под линията на бедността, която за 2011 г. е била 279,67 лв. средномесечно на лице от домакинство, сочат данните от оповестено наскоро проучване от Националния статистически институт (НСИ). Изследването "Статистика на доходите и условията на живот (EU-SILC)" е проведено през 2012 г.
Пак според него, 74% от семействата у нас не могат да си позволят почивка извън дома, а 68,6% не могат да покрият разходи за неотложни ремонти на жилището или колата, подмяна на пералня или хладилник, внезапно заболяване и др. В същото време близо 52% от домакинствата твърдят, че не могат да си позволят на трапезата месо, пиле или риба 2-3 пъти седмично. 44,1% живеят в тежки материални лишения...
А какво да кажем за онези няколко процента заможни българи, които се броят на пръстите на едната ръка? За тях почивката и зиме, и лете, е не само задължителна, но и свързана с екзотични дестинации. Трапезата им не е просто традиционната за празника или "каквото дал Господ", а достойна за онези пирове по време на чума, които отвращават с показния си снобизъм. Мазните приказки за успеха, дошъл "поради професионални качества", никак не звучат убедително. В България примери много за това как някой или от нищото, или от държавната ясла на другия ден се събужда заможен. Единствено в собствените си очи такъв индивид се вижда успял поради качествата си. А нравоученията за слабите икономически познания на "простолюдието" звучат като заявка за правото да ги лъже, защото той бил еманацията на успеха и професионализма.
Нищо подобно - не се изискват академични знания да усвоиш няколко изключително прости номерца - например да лобираш чрез "определени знаци" пред когото трябва за закон, който да те приравни с държавата и общините. На тази база можеш да безчинстваш, като изградиш мрежа от фирми, обвързаности и зависимости, чрез които всички блага в държавата стават твои по множество различни канали. И никой не може да те обвини в конфликт на интереси, тъй като същият този законодател не ти е вменил никакви задължения в замяна на горните привилегии.
Ами т.нар. политическа класа? Ако ти плащат разходите за жилище, транспорт и още сума ти екстри, сигурно и депутат би живял със 102 лева на месец. Особено пък ако го сложат и в 5-6 борда, от които да взема безотчетни по около 3-4 хиляди лева месечно! Тогава от време на време защо да не отиде командировка и до Антарктида!
Това е съвременна България - 24 години след великата демократична промяна и 7 години след влизането й в ЕС. Едно общество на щастливи кокошки, самодоволни кокошкари и отчаяна маса.

Преходът не прости и на образованието

Логичното се случи - само богатите днес могат да си позволят по-добро образование, което прави разликата между класите огромна, показа последното международно оценяване PISA. Само децата на заможните ще се образоват и вървят нагоре, следователно ще имат и шанса за по-добра и по-платена работа. Малко факти: резултатите на децата, чийто баща е безработен, са с около 27 точки средно по-ниски от тези на тийнейджърите с работещи бащи. При майките разликата е още по-фрапантна - хлапето, чиято майка няма работа, изкарва средно 41 точки по-малко. Цели 200 точки пък делят резултатите на децата, в чийто дом книгите са под 10, с тези, чиито библиотеки имат над 200 тома. Особено притеснителен е фактът, че последните са едва 10% от всички ученици, участвали в проучването. 27% от децата са отговорили, че семействата им притежават между 0 и 10 книги. Разликата в техните точки и тези на отличниците показва пропаст от около 5 класа в нивото на знания - тъй като се приема, че наученото в един клас се равнява на около 40 точки, изкарани на теста.
Това впрочем е дългосрочна присъда за всяко умно дете, чиито учители също неизбежно се съобразяват с общото ниво. Тъжната истина е, че в голямата си част бедните родители са по-непретенциозни към образованието, а в много градове и села на България няма други семейства, освен бедни.
Е, забелязвате ли сега как се получава един затворен кръг? Историята го е доказала - прост народ лесно се управлява. По-тревожното обаче е друго - дори да приемем за даденост социалното разслоение, една отговорна и здрава държава би трябвало да създава и провежда програми, с които цели поне да го ограничи и минимизира, доколкото е възможно. Нещо подобно да се случва у нас? Явно двете Българии се харесват на тези, от които зависи тяхното сближаване. Явно някои умишлено искат това разслоение да продължава и да се задълбочава. А то

вече безвъзвратно съсипа провинцията

Пак според данни от статистиката, ако сте имали нещастието да се родите в малък град или село след промените, това ви носи между 20 и 30% шанс да си намерите работа и много малка вероятност да имате добра кариера и високи доходи. Но да не забравяме, че има населени места, където безработицата е 100%, а обезлюдяването на цели райони - трагично, като след война.
Пак в забутаната нейде провинция вероятността да получите висше образование е под 15%. Ако, не дай си Боже, се разболеете, имате само теоретичен шанс за достъп до съвременно здравеопазване. Столицата продължава да изсмуква квалифицираните кадри, докато средното ниво на обучението и на здравните услуги в провинцията пада драстично. И още: там рискът от кражби е по-голям от средния за страната. А ако случайно се интересувате от театър, изкуство, музика, шансовете ви за реализация клонят към нулата. Да не говорим за доходите и разликата в заплащането. Защото ако сте роден в малък град, то вероятно ще получавате в пъти по-малко, отколкото се полага в големите градове (селата на практика са извън класацията).
Ето защо за голяма част от хората в изостаналите райони изборът днес е оцеляване и живот в гетото с всички "прелести" на чалга културата, преселване към столицата или бягство в чужбина. Парадоксите обаче не спират дотук, защото изтръгването от установената среда носи след себе си тежки последици. На първо място, те засягат демографията. Лишени от подкрепата на близки и от достъп до детски градини, принудителните мигранти не могат да си позволят отглеждането на дете. Това се отнася впрочем и за мнозинството столичани, за които достъпът до детски градини също е критичен фактор. А в провинцията в същото време е пълно с пустеещи детски заведения - безмълвни свидетели за това, че някога и там е кипял живот.
Ако беше жив Смирненски, сигурно отново би написал своя шедьовър за братчетата на Гаврош в европейска България. Защото и днес коледната украса и нейните електрични глобуси "всуе тъй празнично блестят".