Долу ръцете от Конституцията

Тези хора нямат никакъв респект към Конституцията. Те не разбират, че конституция се създава, за да удовлетвори обществени интереси от най-висок порядък. Тя трябва да обслужва обществото не за ден-два, а за десетилетия, че дори и за векове. Тя е основата, върху която се изгражда цялата правна система на обществото. Това означава, че всяко намерение да се внесат определени промени в Конституцията трябва да се подлага на изключително внимателна преценка. Евентуалната промяна, колкото и незначителна да изглежда, би могла да има сериозни отражения в определени сектори на правната система, а оттам и в обществото. До промени в Конституцията трябва да се прибягва само когато те се оказват единствения начин да се защитят върховни обществени интереси, т.е. само когато те са ultima ratio.
Съвършено недопустимо е следователно измененията на Конституцията да обслужват

  случайно възникнали

в обществения живот казуси. Скандално би било в частност заради случая  "Волен Сидеров" да се внасят съществени промени в правното положение на народните представители.
За съжаление доминиращи в Народното събрание политически сили, подчинени на своето отношение към един-единствен народен представител, лансираха идеята да бъде заличен чл. 70 от Конституцията и по този начин да се ликвидира институтът на депутатския имунитет. Това е наистина някакво безумие. За да няма Волен Сидеров имунитет, те решават да нямат имунитет всички народни представители. Очевидно господата не разбират значението на имунитета. Без депутатския имунитет би било невъзможно принципът за разделение на властите да се осъществи в необходимата пълнота. Тъкмо институтът на имунитета гарантира в най-голяма степен независимостта на представителната (парламентарната) власт от изпълнителната власт.
Всички съвременни държави предвиждат в конституциите си

института на имунитета

Ще го намерите в конституциите на САЩ (вж. чл. 1, раздел 6), на Франция (вж. чл. 26, ал.2), на Германия (вж. чл. 46, ал.2), на Япония (чл. 50), на Гърция (вж.чл. 62) и пр..
Заслужава да се отбележи, че имунитетът е бил предвиден и в Търновската конституция. Съгласно чл. 96 "Членовете на Народното Събрание пет деня до отварянето и през всичкото време докле траят заседанията, не могат да бъдат затваряни и съдими, освен в случаите, когато они се обвиняват за престъпления, за които се налагат по криминалний закон най-тежки наказания. В тия случае за затварянето трябва незабавно да се яви на Народното Събрание само с разрешението на което, може да стане тегленето на съд."
Нашата републиканска Конституция, следвайки модела на съвременните конституции, предвижда и

  двете форми на защита

на народния представител.
Първата форма на защита, позната в конституционното право като индемнитет, има своята правна уредба в чл. 69 от Конституцията: "Народните представители не носят наказателна отговорност за изказаните от тях мнения и за гласуванията си в Народното събрание". В случая, както разбираме, за народните представители, каквото да са казали и както да са гласували в Народното събрание, изобщо не възниква наказателна отговорност.
Втората форма на защита на народните представители е имунитетът, уреден в чл. 70 от Конституцията. В този случай за народния представител възниква съответна наказателна отговорност, но тя не може да се осъществи, доколкото е блокирана от система изисквания, означавани с понятието имунитет. Трябва да отпадне системата, за да се осъществи и наказателната отговорност.
Между индемнитета и имунитета откриваме съществена разлика. Защитата, осигурявана от индемнитета, е абсолютна - тя не може да бъде преодоляна по никакъв начин. Каквото и да е казал, както и да е гласувал в Народното събрание, народният представител остава недосегаем за наказателноправните органи. Осигуряваната от имунитета защита, напротив, не е абсолютна. При определени условия, посочени в чл. 70 от Конституцията, имунитетът може да бъде снет и народният представител да бъде привлечен към съответната наказателна отговорност.
Трябва да се отбележи, че през последните години чл. 70 претърпя

значителни промени

В първоначалната си редакция текстът на чл. 70 предвиждаше възможността имунитетът на народния представител да бъде снет само при извършено от него тежко престъпление, т.е. престъпление, за което Наказателният кодекс предвижда наказание лишаване от свобода повече от пет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна.
С изменението на Конституцията от 2006 г.  изменен бе и текстът на чл. 70. Имунитетът може да бъде отнет не само при извършено тежко престъпление, но и при всяко престъпление от общ характер, т.е. при престъпление, което се преследва от държавата. Но и при този вид престъпления народният представител може да бъде подведен под наказателна отговорност и да бъде задържан само с разрешение на Народното събрание, а ако то не заседава, с разрешение на председателя на Народното събрание. Ако обаче бъде заварен при извършено от него тежко престъпление, народният представител може да бъде задържан, без да се иска съответно разрешение. За извършеното задържане незабавно се известява Народното събрание, а ако то не заседава  - председателят на Народното събрание.
Както разбираме, чл. 70 би могъл да се моделира по определен начин, но в никакъв случай, както и да се моделира,

не бива да се стига дотам

че да бъде заличен.
Връщайки се към казуса "Сидеров", установяваме, че няма никакви конституционни пречки имунитетът на Волен Сидеров, за който жадува г-н Цацаров, да бъде снет и самият Сидеров да бъде привлечен към съответната наказателна отговорност, доколкото хулиганството, което той, както се твърди, е извършил, съставлява престъпление от общ характер. Къде тогава е проблемът, довел определени среди до искането да бъде изменена Конституцията, като чл. 70 бъде заличен и следователно ликвидиран институтът на депутатския имунитет?
Изложените по-горе обстоятелства пораждат   сериозното подозрение, че случаят "Волен Сидеров" се използва, за да се извърши атентат срещу нашата Конституция и да се отвори пътят за разправа с всякакви неудобни народни представители. Това не бива да се допусне.
Настоятелно призовавам всички правници, които са взели изпита си по конституционно право с повече от тройка (З), да издигнат глас в защита на Конституцията, в защита на парламента, в защита на обществото.