Бюджет 2011 - устойчива упоритост и учудващо нехайство

И двата големи синдиката не приемат проектбюджета за догодина, както стана ясно при обсъжданията на неговите параметри от социалните партньори. Несъгласието им прозира във всички предложени от кабинета цифри и прогнозни резултати, които експертите на КНСБ разбиват на пух и прах в становище на конфедерацията. За да се види, че сметките пак са правени без кръчмар. Или по-точно - правени са имагинерно, без живия човек да го има в тях. И така - стъпвайки на анализа на КНСБ - ясно се откроява липсата на каквато и да е грижа към българина, който пак ще пъшка под бремето на все неотшумяваща криза, подквасвана от

недомислия и безхаберие

на управляващите на родна почва. 
В проектобюджет 2011 например се очаква възстановяване на икономиката, изразяващо се с прогнозиран ръст на БВП от 3,6%. Последствие от това е и прогнозата за ръст на бюджетните приходи с около 1,3 млрд. лв. Залага се на ръст от всички приходи от данъци - съответно от корпоративни - 24%; от ДДС - 6,6%; от подоходния данък - 4,3%.
    Цифрата за прогнозния ръст е спорна, защото е завишена, казва лидерът на "Подкрепа" д-р Константин Тренчев. Води се спор и доколко заложените приходи са реалистични и дали не са надценени. Спорът не може да се разреши, без да се разполага с детайлна информация обаче, уточниха експерти на КНСБ.
    Предвижданата разходна част на бюджета е в порядъка на 2010 г. (актуализиран бюджет). Като цяло през бюджета ще се разпределят значително под 40% от БВП.
Коментирайки проектозакона, от КНСБ за пореден път припомнят своята убеденост за въвеждане на необлагаем минимум, равен на минималната работна заплата в страната, и впоследствие, като втора стъпка, въвеждане на прогресивна (поне двустепенна) скала за облагане доходите на физическите лица. От синдиката очакват все пак там да бъдат заложени някои от антикризисните мерки, като данък лукс, както и промяната на начисляване на такса смет - не върху площ, а върху реални живущи лица, данък върху игрите на "щастието" (съгласувана антикризисна мярка) и др.
От синдикална гледна точка от КНСБ не приемат продължаващата

политика на замразяване

на почти всички видове социални плащания - на средствата за работни заплати; размера и тавана на пенсиите; минималната работна заплата за страната; почти всички видове обезщетения и помощи; гарантирания минимален доход. Няма и намек за плавно възстановяване на размера на осигурителните вноски с оглед смекчаване на финансовия колапс в осигурителната система, отчитат още експертите. И допълват, че посочените ограничения са и за 2012 г., а част от тях - дори и за 2013-2015 г.
Заложеният нулев номинален годишен ръст на заплати, пенсии и гарантирани плащания не подкрепя оптимизма за възстановяване потреблението на домакинствата и увеличение с 3,7%, след като реалистичните очаквания за 2010 г. сочат реален спад от 3,6%.
Минималната заплата за страната остава замразена за 2011 г. и следващите години, като елемент на "стегнатата" политика по разходите (в унисон с амбицията бюджетните разходи да се свият до 35% от БВП). В тази връзка КНСБ за пореден път се противопоставя на неверните твърдения за негативен ефект от по-висока, обективно доказана, стойност на минималната заплата. Достатъчен е фактът, че непроменената МРЗ води до драматично влошаване на съотношението й с прага на бедност за 2011 г. - по официалната методика той е изчислен на 231 лв. Всъщност за трета поредна година, нетният размер на минималното заплащане (за потребление) остава под летвата за бедност: съотношението през 2009 г. е 0,97, през 2010-а пада на 0,9, а през 2011-а се срива на 0,82.
След скоро приключилата без резултат работа по механизъм за определяне на МРЗ и неглижиране на аргументираното синдикално предложение за увеличение от юли 2010 г., КНСБ възприема като несериозна отново декларираната готовност това да се случи след години. Правителството

отлага за края на мандата си

свое задължение с витиеват текст: "В средносрочен план се предвижда възможност, след обсъждане със социалните партньори, да бъде изготвен механизъм за определяне на конкретния размер на МРЗ..." В същото време напред е изведена целта през следващата година да не намаляват индивидуалните възнаграждения в публичния сектор.
Динамиката на средните брутни заплати през 2011 г. не е обект на прогнозата. По сметките на синдикалистите развитието през първото полугодие на 2010 г. и очакванията до края на годината насочват към максимум 5-6% номинален ръст на средната заплата за страната спрямо предходната 2009-а. Вероятно подобен темп на нарастване може да се постигне и през 2011 г. За съжаление основният фактор ще е намаляващата численост на персонала, тъй като в бюджета за 2011-а е заложено "слабо повишение на заетите и малък спад на безработицата".
Прегледът на заплатите по икономически сектори за първото полугодие очертава немалка съвкупност с почти непроменящи се и намаляващи средни брутни възнаграждения, допълват сметката експертите. Минималният

спад на реалните заплати за 2010 г.

ще е 3%, за 2011-а - също около 3,6%, по сметките на синдикалистите. Загубите при тези минимуми акумулират щети от близо 7% за двете години. В някои сектори обаче обезценяването е значително повече при намалените трудови възнаграждения в отделните предприятия. За нископлатените работници, както и при повечето пенсионери с неосъвременени пенсии, дори относително ниската инфлация създава нов импулс за обедняване.
Казано най-общо, за КНСБ е неприемлива тоталната аргументация на начертаната подоходна политика през 2011 г. с кризата и нейните досегашни проявления, с подчертаните опасения за негативни бъдещи последици върху финансовата стабилност. Затова от синдиката настойчиво и за пореден път обръщат внимание върху необходимостта от преднамерена намеса, включително и с бюджетни и данъчни инструменти, в посока стимулиране на вътрешното потребление, както направиха много други държави.
В сферата на заетостта и пазара на труда сметките, както и да ги правиш, пак не излизат толкова розови, колкото ги виждат управляващите от ГЕРБ. Правителството разчита на естественото влияние на постепенното повишаване на инвестиционната и производствената активност в рамките на икономическата цикличност, твърдят синдикалистите. Това означава, че през 2010 г. като цяло ще бъде стопирана тенденцията на бързо увеличаване на безработицата. Очертаният плах спад на регистрираните безработни от март т.г. постепенно, след края на сезонната заетост, ще бъде компенсиран с ново покачване на техния брой. Този процес ще бъде съпътстван с

понижение на броя на заетите

предупреждават от КНСБ. И се аргументират с очертаната пасивна позиция на правителството и изчаквателната тактика "изходът от кризата да дойде от само себе си" едва след година-две. Това на практика означава, че пазарът на труда ще продължи да бъде в стагнация, независимо от навлизането на икономиката в период на възстановяване. На този фон експертите правят извода, че редица потенциални възможности за активна намеса на правителството остават потиснати, а очакванията за повишаване на ефективното търсене като политика за възстановяване на икономиката и заетостта - нереализирани.
Аргумент за това е и сравнението на някои цифри: ако през 2008-2009 г. бюджетните средства за активни мерки на пазара на труда бяха близо 0,25% от БВП, то през 2010-а и 2011 г. техният относителен дял твърдо се установява на 0,9% от БВП. Предвидените с бюджета за 2011 г. 73 млн. лв. за активни мерки на пазара на труда номинално превишават тези от 2010-а (65 млн. лв.), но те са крайно недостатъчни, за да се преодолеят задълбочаващите се проблеми при уязвимите и неравностойни групи безработни, носят няколко риска и имат негативни характеристики, категорични са от КНСБ. 
 Като постижение се коментират последните данни за отчетлив ръст на производителността на труда, обусловен главно от спад в заетостта и промени в структурата на персонала, намаляващ обем на средствата за работни заплати и аритметично повишаваща се средна работна заплата, допълват в анализа си от КНСБ.

Смущава липсата на загриженост

заради зараждащата се тенденция на ограничаване разходите за труд, систематично редуциране на работното време и намаление на трудовите възнаграждения. Дори не е маркиран проблемът със забавеното фактическо изплащане на заработени възнаграждения. Игнорирането на тези процеси в публичния сектор, особено през второто полугодие на 2010 г., предпоставя и липсата на реакция за предотвратяването му през 2011 г., смятат експертите.
Колкото до социалната защита, придружаващият проектозакона за държавния бюджет за 2011 г. доклад на практика не обявява социални цели. Те скромно се резюмират в приетата от правителството средносрочна фискална рамка, насочена, разбира се, главно и преди всичко към фиска. За всеки случай, във връзка с предвидените за следващата година разходи, кабинетът телеграфно отбелязва, че приоритетно ще се финансират социалните ангажименти на държавата, но при "равнопоставеност между отделните бюджети в условията на финансови ограничения..."
И ако някой не е разбрал, ще уточним, че заявката е: през 2011 г. държавата не залага никакви амбиции и няма да полага никакви усилия, за да подобри защитата на населението от проявленията на кризата, а ще се опита да задържи пониженото й ниво от изтичащата 2010 г. - Европейската година за борба с бедността! Само ще допълним, че освен тежкия товар на рестрикциите, гражданите, които ще разчитат на социалните системи през 2011-а, ще трябва да поемат и повишеното бреме на по-нататъшното повишение на косвените данъци. Това повишение, въпреки челните постижения в тази сфера на България по сравнение с държавите членки на ЕС, продължава да се прокарва с устойчиво упорство и учудващо нехайство за непоправимото и трайно обществено разслоение, което поражда, недоумяват експертите. И ние заедно с тях. Впрочем в доклада открито се признава, че основен фокус и на бюджет 2011 е не гарантирането на необходимите приходи, а ограничаването на разходите, независимо на каква цена и какво е тяхното предназначение.