На фокус
Българският корен трудно се изтръгва
В Скопие да прочетат Большая энциклопедия от 1900 година
/ брой: 101
Тези дни от Скопие отново пуснаха коментари за думите на руския президент Владимир Путин от 2017 г., а именно: "Днес в Русия е празник - Денят на славянската писменост, а писмеността дойде от македонската земя".
Трябва да припомним на нашите роднини от Северна Македония, че македонските земи включват по-голямата част от Балканския полуостров, а именно Егейска Македония, Пиринска Македония и държавата Северна Македония. В София един от най-големите площади се казва "Македония". Стотици българи носят фамилията Македонски, но това не означава, че не са българи. В десетки български народни песни има името Македония, но те си остават български.
И някои наши издания изсипаха куп коментари по повод на това изказване за мястото, където е създадена нашата азбука. Прави впечатление, че отново се предъвква "грешката на Путин". За сведение - с тази своя фраза руският президент твърдо отстоява нашата българска позиция. Защо ли? Защото явно има съветници историци, които са запознати добре с научните проучвания на своите предшественици от края на ХIХ - началото на ХХ век.
Ето някои извадки от Голямата руска енциклопедия от 1900 г. В средата на ХIХ в. интересът на руските учени към славянското население на Югоизточна Европа се засилва. Борбата на това население за освобождаването му от турско робство намира отклик и съчувствие във всички слоеве на руското общество. Поради този интерес в енциклопедиите на Руската академия на науките от онова време намираме богата информация за българската история, българския език и борбата ни за църковната независимост в края на ХIХ и началото на ХХ век.
В енциклопедичния речник от 1891 г. срещаме следния текст: "Западното българско царство, в което по-дълго се задържа династията на Шишмановците, просъществува във времето за по-продължителен период. В него се влезли територии от Македония, Албания, Северен Епир, Тесалия, долините на река Морава и териториите между София и Видин. Столицата на Западна България при основателите на династията на Шишмановците е била Средец (София), след това Воден, а най-накрая Самуил я премества в Охрид. Четиридесет годишното царуване на Самуил е отбелязано с постоянни войни с Византия. Той умира от мъка след тежкото поражение, което е нанесено на войските при планината Беласица от император Василий тт, наречен Българоубиец. Василий ослепил 15 хиляди пленени българи и в такъв вид ги изпратил на Самуил. Българският цар при вида на своите войници с извадени очи паднал на земята и след два дни умрял, не можейки да преживее този удар".
Голямата руска енциклопедия отбелязва следното за българите в Македония и Одринско: "За българското население в турските предели гордост и знаме все още е екзархията. Екзархист е равносилно на това да минаваш за българин, а патриархист - за грък, или в последно време за сърбин. Броят на екзархистите към момента е 130 127, а броят на патриархистите - 46 449." (Большая энциклопедия, С. Петербург, стр. 447, т. 17, 1891 г.). Същата енциклопедия очертава областите, в които се е говорил нашият език. "Българският език принадлежи към югоизточната група на славянските езици. Неговата област на ползване на север се ограничава от р. Дунав, на запад от Сърбия и Албания, на юг и югоизток - от областите, където се говори гръцки език. На югозапад и югоизток гранични точки на ареала на българския език се явяват Охридското езеро, Косово, Солун и Адрианопол. Освен това и в Русия има български колонии: на юг - Бесарабия и северозападно от Азовско море". (т. 17, стр. 449).
Основно внимание заслужават резултатите от изследванията на руските учени за югоизточната част на Балканския полуостров от края на ХтХ и началото на ХХ век. "Понастоящем под Македония се разбира сегашният вилает Солун и южният вилает Монастир. Южно от тази област, до самия Солун, областта се населява от гърци. На север от тях разпръснато живеят османски турци и главно славяни. Последните сами себе си наричат българи. Затова по-голямата част от изследователите ги отнасят към българите. Други обаче ги определят за сърби. Води се вражда между българската и сръбската партия, при което голяма част от населението не се смята за сърби, както това му се иска на представителя на сръбската партия господин Ганчович, защото те явно се смятат за българи". (Большая энциклопедия, т.171, стр. 511, С. Петербург).
Нека да добавим и няколко реда от препоръките на Гоце Делчев при подготовката на Илинденско-Преображенското въстание: "Ние, подчертавал той - трябва да почнем с нападение от страна на четите върху аскерски отделения и с атентати от страна на решителни момци по железопътни линии, също и по държавни учреждения. И да продължим така, но всякога далеч от българското население, което не трябва да излагаме на турски преследвания и жестокости. Българите в Македония носят почти сами върху гърба си товара на революцията - и те не са нужни, за да продължи борбата ни, докато постигнем крайната си цел".
В свое донесение сръбският генерален консул в Битоля пише, че дейността на комитетите е имала "чисто български характер", носело се е българското знаме на освобождението, привържениците са се намирали само сред ония, които били прегърнали "българската идея", странейки от гъркоманите и сърбоманите.
"Действайки за "общото дело", комитетите безспорно ще имат явните симпатии на цялото тукашно население, но не трябва да се изпуска предвид обстоятелството, че те си остават български комитети и винаги са ръководени от София".
Това са само няколко изречения от изследванията на руската академична общност, изясняващи етническата карта на югозападната част на Балканския полуостров, която днес попада в територията на република Северна Македония. Изводите от тези исторически изследвания са, че нашите предци с достойнство са защитавали своята българска идентичност, именно по македонските земи.
Явно е, че българският корен трудно се изтръгва. Доказват го хилядите заявления от македонци за получаване на българско гражданство. Друг е въпросът, че към тези нови свои граждани България трябва да предяви искания. Да бъдеш българин е не само привилегия, но е и задължение и отговорност.
И накрая, нека отново да припомним, че светите братя Кирил и Методий с доказан славянобългарски произход са от солунските македонски земи, а празникът на братята Кирил и Методий за пръв път е честван на 11 май 1861 г. в гр. Пловдив - България.