Черно на бяло
Публикува се за първи път
А как ни въоръжава Хитлер?
Фюрерът към регента Михов: Много има да се учим от руснаците!
/ брой: 151
След като в предишния брой на рубриката прочетохте как ни е въоръжавал Сталин и как Тръмп, редно е да обърнем внимание как въоръжава България Адолф Хитлер, с когото сме били съюзници. Може да се отговори и с една дума - никак. Но няма да сме съвсем прави - след един невероятен пазарлък за ботуши, налчета, парцали от стари дрехи, хастар, гьон и т.н., на който биха завидели и търговците от Изтока, все пак се стига до благоприятна развръзка - хвала на фюрера, чието име се намесва в пазарлъка, та получаваме някои направо жизнено необходими материали, без които не може да се облече и обуе българската войска. А тя, горката, е обосяла и оголяла до немай къде. Дотам, че 3 юли 1944 г. министърът на войната Иван Русев издава заповед щ 241, с която заповядва войниците да носят налъми, дървени сандали, терлици или да ходят боси... Защото всичко, което произвеждаме, заминава направо за Германия, и тя (според академичната история на БАН) още тогава ни дължи десетки милиарди лева и срещу неизвършени доставки на оръжие. Не че е стиснат бай Фюрер, напротив, щедър е, но както ще прочетете по-долу, само не днес, а... някой ден. А ние сме длъжни на момента да му дадем това, което поиска, без значение дали можем, или не. При това - безплатно, с обещание за плащане, а бе когато могат... Германия ни е толкова задлъжняла, че с борча си би могла да въоръжи безплатно не една, а десет Българии.
А страната ни наистина е била превърната в жандарм на Балканите. В "отчета" на ген. Михов пред Фюрера той се хвали едва ли не, че тя охранява черноморския бряг, турската граница, Бяло море срещу евентуален английски десант, за Сърбия пък да не говорим - нашите дивизии заместват достойно немските СС и прочистват нашата съседка, за което Фюрерът ни благодари. Да не говорим, че жизнено важната жп линия за Солун, чрез която се снабдяват немските войски в Африка, или поне това, което е останало от тях, се охранява от нашите войници. И май че това, а не "русофилското" сърце на Борис III е истинската причина да не заминат български войски на Източния фронт - те и така не стигат за поставените им от Шефа задачи на Балканите.
И така - чак до първите дни на септември 1944 г. Предсказанието на Фюрера, че или ще победим заедно, или ще загинем заедно, се сбъдва - загиваме с него.
Изказваме благодарност на проф. Иван Панчев за съдействието му в издирването на документите.
П О К А З А Н И Я
дадени писмено от майор Георги Хибаум Славомиров понастоящем на служба в ОДП (Отдел за доставки и поддържане - б.а.) - М[инистер]ство на войната, ПО ИСКАНЕТО НА НАРОДНИЯ ОБВИНИТЕЛ при същото министерство
ДАТА: 2 декемврий 1944 г.
...Въпрос: Срещи между регентите или някои от българските министри с герм. водач Хитлер. Участници. Становища
[Майор Г. Славомиров: На мен са известни следните три срещи:
а/ Среща през началото на 1943 год. - 6/7 януари - на която отиде г. генерал Михов, в качеството си на министър на войната...
б/ Среща в началото на 1944 или края на 1943 год. (през зимата на 1943 год.), на която от българска страна отидоха Регентите Княз Кирил и проф. Богдан Филов.
в/ Среща на 16/17 март 1944 година, на която от българска страна участваха тримата регенти.
а/ Среща през началото на 1943 г. на 6/7 януарий между българския министър на войната генерал Михов и герм. водач Хитлер
...Цел на срещата: искане отпускането на оръжие на бълг. войска.
Срещата бе предшествувана от среща между Цар Борис и Хитлер. Това зная от думите на г. генерал Михов, от които знаменателни са следните: "Хитлер е предложил оръжието да бъде отпуснато безплатно, като на съюзник, действуващ на обща линия. Царят обаче е отклонил това, като е искал само съдействието на Хитлер оръжието да бъде отпуснато в достатъчно количество и при възможно ниски цени, близки до производствените, като се даде от това оръжие, което получава и германската войска... Въпросът е парлив... нали знаеш, подаръци никой не прави и кой знае насреща какви задължения е щяло да бъдат сервирани"...
Срещата се състоя в главната квартира на фюрера нейде в източна Прусия. До там ни заведе специалният влак.
При влизането в бараката - бункер, в която бе определено да станат разговорите, бяхме посрещнати лично от фюрера и поканени да седнем около една кръгла маса. Доколкото си спомням, редът на масата бе, както е показано на долната скица (вж. факсимилето - б.а.).
...Хитлер изгледа последователно с очакващ поглед генерал Михов, арх. Севов и мен, при което положение министърът на войната трябваше да започне, което стори приблизително със следните думи:
"...Позовавайки се на срещата, която е станала между вас, Фюрер, и негово величество Царя и при която среща е било уговорено и изказано от ваша страна пожеланието да бъдете посетени от мен в качеството ми на военен министър на България, за да направя едно кратко изложение по нуждата от оръжие за българската войска, аз, изпълнявайки заповедта на моя цар, имам честта да ви се представя и да ви направя това кратко изложение".
Хитлер кимна одобрително с глава и зае удобно очаквателна поза, за да слуша...
Генерал Михов изтъкна познатото обстоятелство, че след злополучното завършване на миналата война България е останала осакатена, обеднена, обезоръжена, изолирана от външния свят чрез съседи, които са контролирали най-щателно целия транспорт, поради което тя, до вдигането на забраната за въоръжаване на българската войска, не е могла да извърши нищо в това направление.
"Многото опити за доставка на такива оръжия от Германия също така не са дали очакваните резултати, от една страна, поради претрупаността на герм. фабрики за нуждите на собствената войска и, от друга страна, поради необясними причини, вероятно ръководени от германските военни среди, а главно поради мудността и даваните дълги срокове да доставка (споменават се срокове от 18, 24, даже 36 месеци за отделни доставки) от страна на герм. фирми.
При този случай се споменава стратегическото положение, в което се намира България, която не е в състояние да посрещне всички поставени й от това положение задачи, при които този грамаден по дължината си фронт, който тя има да пази: на първо място положението откъм Турция е крайно тревожно... Ние сме длъжни също така да се грижим за сигурността на черноморския бряг, който е открит за десантни операции от страна на противниците. Несигурното положение в Сърбия също ни кара да отделим значителни сили, с които да пазим съобщителните линии, както това е договорено между двете страни. Беломорието също така отнема вниманието ни и ангажирва сили и средства за неговата евентуална защита, като там сега се строят укрепления, за да може да се економиса от живата сила, която би била необходима за посрещането на един десант в тази посока...
Всичко това налага големи грижи за българското въоръжение, което е силно спънато и което може да се уреди само чрез височайша намеса на самият Фюрер, която ние се надяваме, че ще последва".
След това Фюрера стана, като покани всички около голямата маса, на която бе поставена карта на света и като пожела щото да превеждам и неговите думи... започна да прави изложение по общото положение на фронтовете. С молив в ръка той започна да очертава линията на фронтовете, тръгвайки по реда на хронологичното развитие на военните действия от Полша до източния фронт. След като очерта образуващия се по този начин пръстен, стягащ Европа от всички страни, той подчерта дебело основната си мисъл, че за него не може да има важни и неважни фронтове и участъци от тия фронтове, защото крепостта Европа може да бъде със значение само тогава, когато пръстенът е напълно затворен от всички страни.
Ето защо също така е загрижен за положението на Балкана и за състоянието на българската войска, най-верния съюзник на Германия. Нему е известно състоянието на българското въоръжение и причините за това. Той е имал случай на няколко пъти да дискутира по този въпрос с българския цар Борис, когото цени като особено високостоящ владетел и човек...
След това той изтъкна, че не е толкова назрял моментът, за да настъпи опасност за българската войска, но въпреки това трябва да се вземат своевременно грижи за нейното модерно въоръжаване, за което той ще види какво може да се направи от германска страна...
След завършването на своето изложение герм. водач Хитлер покани всички присъстващи в съседната стая, в която също на кръгла маса бе сервиран чай със сложени във всяка чинийка по няколко парченца сладки. В кръг около масата бяха наредени, под предлог, че ще прислужват, едри СС войници - подофицери, които не изпускаха изпод погледа си нас гостите. Чаят премина при почти пълно мълчание, с няколко незначителни прекъсвания, чрез разговор между водача Хитлер и фелдмаршал Кайтел, в която отчасти бяха въвлечени останалите... Хитлер направи знаменателната забележка, че неговите инженери има какво да се поучат от руснаците. "Ние в Германия, каза той почти дословно, създадохме основата на нормите, с които целяхме да уеднаквим производството, на неговото опростяване. Руснаците ни показаха как трябва да се преведе нормировката на военен материал: Така напр. те ни показаха само няколко вида моторни товарни коли със съвършено еднакви части на моторния цилиндър и различаващи се само по числото на цилиндрите, според мощността на колата. Всичко грубо, но целесъобразно изработено. Евтино, серийно производство. Срещу това нашите многомислещи инженери създадоха толкова типове моторни коли, колкото имаме фабрики, даже и по няколко типа за всяка фабрика. И днес се чудим как да задоволим тия коли със запасни части. Срещу външната и ненужна хубост на нашите оръжия руските инженери показаха на фронта груби, нешлифовани, но целесъобразни оръжия, еднакво изпълняващи своята роля, но опростяващи производството. Много има да се учим..."
ЦДА - фонд 1449, оп. 1, а.е. 126
Посещение в германската главна квартира от страна на българския министър на войната ген. Теодоси Даскалов през 1941 или 1942 г. (датата не мога да си я спомня).
Писано на 6.12.1944 г.
Целта на посещението бе искане на оръжие за по-бързото въоръжаване на българската войска. Мотивите бяха все същите, както са изложени в мотивировката на министъра на войната ген. Михов... Изтъкна се и подчерта обстоятелството, че тази теза е била пледирана винаги... и въпреки получените уверения в тази насока България е била изиграна, като са й дадени оръжия от същия вид, които не позволяват използване на германските военни бойни припаси. Подчерта се случаят с 10,5 см. гаубица Райнметал и с 15 см. тежка гаубица Круп, в които малки изменения в зарядната камера на двете системи не позволява пълното използване на германските военни бойни припаси.
Фелдмаршал Кайтел оправда това положение с вероятно някои неотменени нареждания, дадени до германските оръжейни фабрики, които в никой случай не е бивало да бъдат приложени спрямо България. Собствено първоначално той се опита да оправдае това положение с грешни действия от българската въоръжителна комисия, която не била доволна от онова, което има германската войска, а искала да получи все нещо по-модерно и по-мощно... Като резултат от водените разговори фелдмаршал Кайтел даде някои обещания за даване съдействие по отпускането на повече оръжие на България, обаче особени резултати не се получиха.
ЦДА - фонд 1449, оп. 1, а.е. 126
Възпоменателни бележки по срещата в Главната квартира на Фюрера, състояла се на 5 януари 1943 г. между Фюрера и министъра на Войната г. генерал-лейтенант Н. Михов
[Фюрерът]: Източният фронт ми създаде грамадна работа. Но ще се справим с него, макар че не разчитах, че ще воювам и на изток... В самия пръстен, обкръжаващ Европа, има едно слабо място: размириците в Сърбия и Хърватско... Много съм благодарен на българското главно командване, което даде съдействие за заемане мястото [и] областта на С-С-дивизията "Принц Ойген" и за извършване на прочистването.
...В този край на Европа сега - за поддържането на мира и затварянето на пръстена - както и особено в бъдеще, при окончателното уреждане на Европа - трябва да съществува и ще съществува една силна България. Аз вече дадох заповед на фелдмаршал Кайтел да се въоръжи България... Предпочитам да се дадат модерни, нормални германски оръжия, за които осигуряването с бойни припаси е осигурено, та макар и засега да бъдат дадени по-малко на брой, отколкото такива от военни трофеи, каквито имаме в изобилие, но за по-голямата част от което нямаме бойни припаси, нито ще фабрикуваме такива... Аз съм за това: на приятеля трябва да се даде всичко, което в момента е възможно...
ЦДА - ф. 1449, оп. , а.е. 133
Генерал Стефан Бояджиев, главен интендант на войската при посещението му в Берлин, герм. военно комендантство
Мисля, че бе през януарий 1943 година, по време на първите големи бомбардировки над Берлин. Главният интендант при Министерството на войната г. генерал Стефан Бояджиев бе изпратен със задачата да се срещне със своя колега от германската войска, от когото да се опита да добие съгласието за отпускането на българската войска (направо от складовете на германската войска) гьон за ботуши, готови ботуши или обуща, кабъри за тях, налчета и подплата за дрехи и шинели...
Пред герм. главен интендант - мисля, че се казваше Хьофлер - г. генерал Бояджиев изложи положението, в което се намира българската войска... като изтъкна, че въпреки всички опити да бъдат доставени такива предмети или материали откъдето и да било, досега не се е успяло и стоим пред угрозата войниците ни да тръгнат боси и необлечени. Ето защо той помоли герм. главен интендант да провери възможностите щото да бъдат отпуснати от германската войска предмети и материали за българския войник...
Два или три дена след това бях повикан от герм. главен интендант. Когато отидох при него, той ми каза, че след срещите, които имал с меродавните германски служби по повдигнатите от българския главен интендант въпроси, било взето решение да се предложи на Българското министерство на войната да внесе тия си искания в предстоящите стопански преговори между двете страни, където щели да бъдат разгледани благосклонно...
"Смятам, каза ми генералът, че моят колега в София - г. генерал Бояджиев, ще бъде доволен от резултата. Вярно, че не му даваме нищо друго освен кабърите веднага, но преговорите не са далеч и съм сигурен, че там ще се успее. Срещу хастарите, които ще ви се дадат тогава сигурно, ще бъдат искани парцали от стари, може и войнишки, дрехи, каквито сигурен съм имате в изобилие.
При това положение аз му казах:
"... Знам какво тежко впечатление ще произведе това съобщение в София, където с право очакваха, че германската войска ще отпусне нещо на българската войска. Ако запитате вашите помощници, намиращи се в България, Вие ще чуете как е облечен нашият войник в сравнение с вашия. Аз не видях в България нито един германски войник да ходи с ботуши не само скъсани, но даже и с изтрити токове. Не видях нито един, който да носи скъсан или изтъркан шинел или куртка. А елате вижте нашите войници. Скъсани ботуши е нещо нормално вече. Шинелите и куртките без подплата."
На другия ден ме повика герм. главен интендант... И ми съобщи: "Предайте моля ви се на вашите в София, че се реши да бъде отпуснато веднага, направо от складовете на германската войска, без каквато и да било компенсация от българска страна следното: (готови обуща 10 000 чифта алпийски, гьон за подметки - 50 тона, хастар за подплата - 70 000 тона, кабъри и налчета по избор общо 70 тона)... Всички тия материали се получиха.
ЦДА - фонд 1449, оп. 1, а.е. 126