
Снимка БТА
И фермери искат лимит на надценките на храните
Настояват за тотална забрана за имитиращи продукти
/ брой: 46
Представители на агрохранителния сектор настояха за мерки в подкрепа на земеделските производители и потребителите. Според Българската агрохранителна камара е нужно да има лимит на надценките, да се въведе тотална забрана на производството на имитиращи продукти и да се скъси веригата на доставки от полето до купувача. „С бойкоти на хипермаркетите няма да се постигнат резултати. На първо място искаме контролните органи да започнат да си вършат работата. На второ място искаме забрана на всички имитиращи продукти, подкрепа за българските производители, за да могат да оцелеят на пазар. Между производителя на суровината и преработвателя има посредник. Има посредник и при самата реализация. Това просто трябва да бъде прекратено”, заяви председателят на Българска агрохранителна камара Венцислав Върбанов.
По думите на членовете от Камарата земеделците няма къде да реализират продукцията си и са принудени да продават под себестойност. От там добавят, че секторите в най-тежко положение са животновъдният и този за производство на плодове и зеленчуци.
Българската агрохранителна камара (БАхК) се обявява против влагането на протеин от насекоми в традиционните храни, като се аргументира с липсата на достатъчно изследвания за дългосрочното му въздействие върху здравето. Това се казва в официална позиция на организацията за цените и качеството на храните, и справедливото разпределяне на добавената стойност между участниците в агрохранителната верига.
Бойко Синапов, председател на Обединени български животновъди, посочи, че млекопроизводителите продават продукцията си под себестойност, а в същото време потребителите плащат високи цени за тяхната продукция.
По думите на Димитър Зоров, председател на Националния съюз на говедовъдите, в българските кланици през последните 3 години са заклани под 4000 телета - количество, което може да се продаде за няколко месеца от няколко големи магазина в София.
Той призова контролните органи да проверят в единната система на Националната агенция за приходите какви количества месо са реализирани през крайните оператори, посочвайки, че разминаването между закланите животни и продаденото месо ще бъде огромно. "Част от нашите телета отиват за Косово, явно Косово и Албания имат повече стандарти и гледат с какво се хранят", каза Зоров.
Димитър Михайлов, изпълнителен директор на Асоциацията на свиневъдите в България, посочи, че освен вътрешни, и външни фактори влияят на пазара. Той даде пример със заболяване по свинете в Германия, което е провокирало масово клане на животни от страна на германските производители, довело до свръхпредлагане, респективно до спад на изкупните цени в България, тъй като голяма част от месото у нас се внася главно от Германия, Испания и Франция.