Снимки Архив ДУМА
In memoriam
Една българска роза за Найден Вълчев
Именитият поет и преводач си отиде от този свят, но поколения ще живеят с неговото силно и красиво слово
/ брой: 229
Писателят, преводач и текстописец Найден Вълчев ни напусна на 98 години, сподели във фейсбук внукът му Филип Вълчев. Поклонението пред Поета ще бъде на 8 декември, понеделник, от 11 ч., в столичния храм "Света София". Найден Вълчев е автор на текста на вечния хит "Една българска роза", музика Димитър Вълчев, изп. Паша Христова. През 2000 г. тя е определена за песен на столетието в национална анкета. А песента "На всеки километър" по негов текст и музика на Петър Ступел и Петър Бояджиев, изп. Коста Карагеоргиев, е емблематична за едноименния телевизионен сериал.
"Чрез своето изящно слово Найден Вълчев пресъздаде най-фините нюанси на българската душевност, а творчеството му десетилетия наред оформяше културната ни чувствителност и обогатяваше националната ни идентичност", посочва държавният глава Румен Радев в своето съболезнователно писмо, разпространено от прессекретариата на Президентството. Румен Радев подчертава, че творбите на Найден Вълчев ще продължат да вдъхновяват идните поколения, а песните по негови стихове ще останат завинаги в сърцата на българите. "Найден Вълчев бе човек на духа и на дълга, отдаден на литературата и на своите сънародници", заяви президентът. Той отбеляза и значимия принос на поета като преводач, направил достъпни на български език шедьоврите на редица световни класици.
Из биографията

Найден Вълчев е роден на 30 август 1927 г. в с. Малка Брестница, Плевенска област. Завършил е Юридическия факултет в Софийския университет. Бил е редактор в сп. "Български воин", в. "Народна армия", сп. "Септември", сп. "Съвременник", главен редактор на сп. "Дарители". Дипломат през 1996-1997 г. Председател на Съюза на преводачите в България през 1989-1991 г. Автор е на над 20 стихосбирки. Публикувал е и произведения за деца. Неговото петокнижие "Попътни срещи" обхваща към 70 портрета на наши и чуждестранни автори, с които се е познавал и е работил. Преводач е на много стихове от славянски поети. По негови текстове са създадени много популярни песни. Носител е на орден "Св. св. Кирил и Методий" - първа степен, "Златен век" с огърлие, наградата "Димчо Дебелянов", наградата "Георги Джагаров", наградата на Съюза на българските писатели и на Съюза на преводачите в България, на "Златния Орфей", на високи руски и беларуски отличия.
Споделено пред ДУМА
* Вдъхновението, настроението, възбудата идват от живота, от спомена или от мечтата и обиграният артист реагира: с радост, с възторг, с огорчение, с отрицание...
* Аз съм превеждал преди всичко стихове - лирика, епос, драматургия, но и забележителна проза. При всички случаи трябва много да си погълнат от автора: творчеството му, живота му, времето му, съдбата му, стила му на художник. Отговорен си да съобщиш със свои думи неговите послания, да пренесеш багрите на неговата палитра, ритмиката, пулса, енергията и мелодията на неговия израз. Да сте станали духовни приятели, да отговаряш адекватно на неговото творчество и за себе си като интерпретатор. Преводачеството е в пълния смисъл на думата творчество.
* Хубаво е, че вестник ДУМА обича поетите и не се свени да публикува техните стихове. А какво по-хубаво послание от стиховете?
Стихотворения
На всеки километър
Нас червеното знаме роди ни,
нас не ще ни уплаши смъртта -
ние сме на всеки километър,
и така - до края на света.
Пада другарят в смъртен бой,
пада за теб, свобода,
за да изгрее и стане той
малка червена звезда.
Нас далечни победи ни викат,
нас ни чака в зори радостта -
ние сме на всеки километър
и така - до края на света.
Една българска роза
Добър вечер, приятелю млад,
добър вечер, другарю.
Добре дошъл в нашия град,
добре дошъл в България.
Вземи във този хубав ден
една българска роза от мен.
Нека тя да ти разкаже
с ароматния си глас
за Балкана, за морето и за всички нас.
И когато, приятелю млад,
и когато, другарю,
си тръгнеш ти от нашия град,
си тръгнеш ти от България,
вземи във оня хубав ден
една българска роза от мен.
Нека тя да ти напомня
с ароматния си глас
за Балкана, за морето и за всички нас.
И не забравяй нито ден
ти таз българска роза... и мен
Нека тя да ти напомня
с ароматния си глас
за Балкана, за морето и за всички нас.
Власт и талант
Рим прокуди Овидий вдън глуха Кюстенджа.
Не при Тибър! При черното Черно море!
Рим - империя - гине и мре безнадеждно,
а стихът на Овидий не гине, не мре.
И все пак
И все пак - и във тишината глуха,
и в громола на врящия живот -
на Санчо Панса над търбуха
искри духът на Дон Кихот.
Жена
- Кажи коя е първата жена
на твоите момчешки дни и нощи?
- Залезе тя при изгрева си още
с нетрайна романтична светлина.
- Кажи коя е нежната жена,
която ти все още не забравяш?
- Забравям я. Вълната се смалява,
когато дойде другата вълна.
- Кажи коя е тъмната жена,
която те направи суха пепел?
- Държа един угаснал въглен в шепа
и в него няма капка топлина.
- Кажи коя е вечната жена,
която в теб до края ще живее?
- Не чуваш ли? Тя моя син люлее
със свойта вечна песен: На-ни-на.

"Нас червеното знаме роди ни..."
Боян БОЙЧЕВ
Спомням си една среща преди три години. Тогава направих интервю с Найден Вълчев във връзка с Девети септември. Видяхме се на Орлов мост. Въпреки орловата си възраст, Поетът вървеше изправен, с неповторимо чувство за достойнство, излъчващ покоряващо благородство. И вътрешна сила, духовна сила.
Такъв беше и в разговорите. Сладкодумен, етичен, деликатен. По-различен от останалите от писателската творческа гилдия.
Когато излезе стихосбирката му "Лебед", самият той каза, че това са 70 години поезия. За това време издаде над 20 стихосбирки, десетки песни са написани по негови стихове, като и може би най-българската - "Една българска роза", и може би най-антифашистката, най-червената - "На всеки километър". Стихотворения за деца. Отлични преводи на руски поезия - към преводите се отнасяше внимателно, като към свои стихотворения.
Има много добри поети. Поезията е нещо безкрайно трудно за оценяване. Найден Вълчев беше сред най-добрите. Майстор на стиха. Невероятен талант. Обичам да чета поезията му, която сякаш се лее... Освен стихосбирките, с които се бях сдобил, бях и привилегирован. През последните години редовно получавах писъмца с грижливо напечатани стихотворения и задължително подписани, за да ги публикувам в "Пегас". Трябва ли да споменавам, че с нетърпение ги очаквах. Постепенно те взеха да намаляват. Сега ще ми липсват...
"Лебед" е последната стихосбирка на Найден Вълчев. Неговата лебедова песен. С красивото стихотворение "Лебед" в нея и с първото - "На границата щъркели прелитат". Само че поетите като него не умират. Те имат рядката привилегия да продължат да живеят със стихотворенията, песните, създаденото...
Найден Вълчев ни напусна физически. Но това е невъзможно, нали? Защото все някъде ще пониква отново "Една българска роза". А и защото "Нас червеното знаме роди ни..." Нали, Поете?
