Няколко думи
Тъжен извод
/ брой: 224
Един тъжен извод от българските протести. Те са деградирали до серия от аматьорски политически филмчета, в които двете страни стоят с включени телефони и се плюят едни други. Това е кратката равносметка на поредната улична проява на градското дясно. Това не беше единен протест - той се разпадна на самостоятелни групи, които в името на кинодраматизма клатеха камионетки, катереха се по козирките, викаха прегракнало "Кой не скача е дебел" и си се възхищаваха виртуално. Тук нямаме един народ, дори нямаме протест на митичната "средна класа", която иска капитализъм с правила и евро до втръсване. Имаме протест заради самия протест, който в крайна сметка се оказа, че не протестирал заради завладяната държава, а просто, за да изтръгне едно "оттегляме бюджета" от Бойко Борисов. После се оказа, че бюджетът само се замразява, ама кой ти гледа подробности. Кога десницата се е занимавала с тях? За нас е важно, че ни остават филмчетата, в които демонстрираме какви врагове сме на Пеевски и колко силно можем да викаме. Това е деградация не само на протестното, а на политическото по принцип. България е доведена до състояние на разпаднал се диалог, патологична конфронтация и невъзможност за обща цел на обществото. Не че на някого истински му пука за това, проблемът е, че това е сигурен знак за отвратителна политическа криза, която няма да има скорошен край.
На този фон е време за няколко неприятни и вкиселяващи душата извода. След всеки психодесен протест, след абсолютно всеки, Пеевски става все по-силен и незаобиколим. Това поне показва 12-годишният им танц с улицата. Той трябваше да бъде улучен смъртоносно още тогава, нали така? Ама две години по-късно десницата го потърси за поредните промени в Конституцията, които минаха и заминаха, без да променят абсолютно нищо.
През 2020 - пикът на надеждата за нещо различно - имаше кратък проблясък на друга възможна политика. Тя бе заровена дълбоко в подземието през 2023 година, когато именно днешните протестиращи не просто управляваха с Пеевски, а го превърнаха в автентичното смазочно масло на Сглобката. Той стана централна фигура, а те със страхопочитание му праскаха нежни есемеси: "Ехо, удобно ли е?". Тогава не си спомням някой да е протестирал. Напротив, сърцераздирателно пишеха, че Пеевски е обязден и че вече е кротка евроатлантическа овчица.
Защото бруталната истина е, че Пеевски няма естествен враг в българската политическа система. Пеевски е маркетингов номер, политически трик, начин за ловене на душите на инфлуенсърките в градския мрак. ПП-ДБ ясно демонстрираха това и днешната им претенция, че са алтернатива, е абсолютно нелепа. Те са най-прогнилата част от статуквото, защото постоянно се парфюмират с моралистични клетви, лозунги и тъпотии, а никога не са тяхната висота.
Всъщност деградацията на политиката започна именно от тази помпозност. За да се окажем днес на бряг, в който думи като "мръшляк", "гей" и "завършен идиот" напълно сриват последното усещане за нормалност.
Презрение, само презрение заслужават тези, които унищожиха протеста като начин за истинска демокрация.
