Уж вървим напред, а буксуваме със страшна сила

Николай Милчев

Че България се е разпаднала на различни парчета, е видимо. България е страна на чудовищни различия, на контрасти, парадокси и безумия. 
Пред очите ни се разпадна и българският език - ние не говорим на един език. Ние говорим на много различни езици и всеки, който се опитва да превежда, става смешен и изпада в безтегловност. 
Вчера си мислех, че горе-долу знам какво иска Протестът. Днес вече не знам. Усещам с клетките си, че живеем в застойни години, че уж вървим напред и отчитаме успехи, а буксуваме със страшна сила. С изчезнала сила буксуваме. 
Дъщеря ни написала пост във Фейсбук - кратичък пост от едно изречение. Писала за Z-поколението и за бунта. А аз не го разбирам докрай. И ми се изплъзва това Z-поколение. А трийсет години бях учител и си мислех, че познавам душата на младите. 
Опитвал съм се да се поставя на тяхно място. И си представям много добре как тези млади хора ги е яд на нас - на бащите и майките им, на бабите и дядовците им, и как се мятат наляво и надясно и не могат да си отговорят защо нещата не са наред. 
Баща ми беше добър и мъдър човек, но се сещам какъв яд изпитвах към него, когато почнеше да ме поучава и да ми трие сол на главата. Около Ловеч има много люляци - през май люляците направо полудяват от миризми и красоти, и бяхме отишли с майка ми и баща ми с колата да берем люляци. Забравил съм вече по какъв повод, докато беряхме люляци, баща ми почна да ми се кара нещо във връзка с ученето ми и ми съобщи, че е абсолютно наясно какво представлявам и че не знам нищо. 
Пламнах отвътре и ако можех, щях да наговоря на баща си най-лоши неща. Мразех го в този момент, започнах да си припомням наум какво ме ядосва в него, за какво му се сърдя - че не се интересува много-много какво правя, че често отсъства от къщата, че командва майка например, че ме е ядосал с приказките си пред някакви хора, че не ме взема всеки път, като ходи на лов, че ме тормози, като си шия панталони, крачолите отдолу да не са много широки, че ме кара да се подстригвам на всеки десет дена, а като му докладваха, че съм пушил на една ливада под манастира, ме накара да се острижа нула номер. И на всичко отгоре ме удари с една хавлиена кърпа през лицето заради пушенето.
Такива работи си мислех и абсолютно забравях за себе си и за това, че може би нещата не са ми ясни докрай. 
Нещата не са ми ясни докрай и до ден днешен. Колебая се, лутам се, искам да съм добър, да съм справедлив, а не мога. Егоист съм понякога, тщеславие ме мъчи. Невинаги изпълнявам думата си. 
И се опитвам да си представя какво са мислели моите дъщери и моите ученици за мен. 
Българският език се разпадна, разпада се връзката между нас. По един или друг начин всяко поколение е недоволно от предишното. Мисли си, че предишното поколение се е провалило, че се е стоварило на гърба му. 
Удивително е и е срамно, но ние, българите, почти нищо не знаем за родовете си. С малки изключения родовата ни памет стига до прапрабаби и дядовци. И то в най-добрия случай помним само имената им, чували сме само имената им. Ами животът им, ами битът им, ами мислите им? 
Как няма да се разпадне българският език, като се е разпаднал родовият език и езикът на паметта? 
Как няма да се разпадне и България, и българският език, като все не съумяваме и не съумяваме да излъчим достойни първенци? 
Колко века са ни били нужни, за да родим Левски и Ботев, Вазов, Смирненски и Дебелянов? Колко века са ни били нужни, за да излъчим първенци на държавата си, които да стоят прави върху българската земя, а не да удрят чело в прахта?
Толкова глупости се изговориха след протестите, че ме е срам. Срам ме и от мене си, че го докарахме дотук. 
Всеки от политиците бърза да дръпне протестната черга към себе си, за да не му лъсне голият крадлив и предателски задник. 
Чух идея за нова Кръгла маса. Идея за ново помирение и нови общи цели. Сигурно ще се стигне и дотам, но първо нека да се оправим с разпадналия се български език. Да поговорим с децата и внуците си, да се опитаме да вникнем в психологията на агитките и локалите.
Нека да се опитаме да спасим бъдещия си живот от дяволските съблазни на безвремието и на съвремието - пълно с всякакъв вид опиати - и физически, и духовни. 
Митингите и протестите винаги са репетиция за война. Дори най-мирният протест е военна маневра. И дано преди да направим новите заводи за барут, добре да си помислим за това.
И е естествено - вкиснатите и овъртолени в далавери и перверзии тиквеници трябва да си тръгват и да си лягат да спят. 

Фейсбук