Мнение
Защо в медиите нямаше Първи май
В днешните ни времена този ден не е празник, той е протест
/ брой: 85
Тази година Първи май не бе отбелязан - нито като празник, нито като Международен ден на труда и работническата солидарност. Водещите електронни медии само в първите си емисии за деня огласиха: "Днес е Първи май. На този ден по света трудещите се защитават своите права". Толкоз. По света, у нас - не. В някои агенции се появиха по две изречения. Очевидно нашите трудови права вече са толкова орязани, че всъщност няма и какво да се защитава.
Вероятно понеже нямаше шествие, електронните медии не сметнаха за нужно да покажат дори с минутен репортаж честването, което БСП организира в Борисовата градина. Всички се занимаваха с това ще върне ли Нинова мандата или няма да го върне. Президентът Радев "посети Първомай" и според това, което показаха, целта му бе да обяснява, че логично дал мандата на третата партия в изборите и защо пуснал новия Изборен кодекс в извънреден брой на Държавен вестник. А защо точно в този ден Първомай има празник на града и правят ли хората там нещо друго, освен да посрещат президента, не стана ясно.
А Първи май не е просто празник, той е ден на борбата за справедливо общество и за правото на достоен труд, извоювано с много страдания и борби, започнали от кървавите събития в Чикаго в края на XIX век. Затова на този ден и сега по света хората наистина протестират за права, пък било то и против антиепидемичните ограничения. И понеже борбата някога е започната от световната социалистическа общност и от профсъюзите, винаги на този ден се веят червени знамена. У нас на този ден никой не протестира за нищо. А червени знамена и знаменитият химн на Кирков "Дружна песен днес да екне", с който още Яне Сандански с четата си е слизал в градовете, ги нямаше дори в Борисовата градина.
Дали няма за какво да се протестира в страната, която е последна в ЕС по всички показатели, в която корупцията и грабежът процъфтяват, в която ножицата между бедни и богати се разтваря най-бързо, бедността стига до чудовищни размери, работещите бедни са стотици хиляди, работният ден на хартия е 8 часа, на практика стана 18. Страната, в която обезлюдяването и "изтичането" на хора е с най-високи темпове и българите отиват да мият чинии в чужбина, понеже ако ги мият тук, надницата им е в пъти по-ниска... Изглежда абсурдно, че в такава страна най-бедният народ в Европа гласува на изборите за десни неолиберални партии, като дори не се интересува нито от платформите им, нито дали те ще защитят трудовите му права, нито къде ще го натикат в напъните за слугинаж и глобализиране на бъдещето!
Колко от младите българи знаят откъде тръгва Първи май и защо е ден на международната работническа солидарност? Те знаят това, с което същите десни партии ги закърмиха безпрепятствено в последните 30 години - една изкривена и фалшифицирана българска и световна история, масово и всекидневно охулване и инсинуации за социализма (и за Русия, разбира се) чрез "свободните" медии, с които се сринахме на 112-о място по свобода на словото. И понеже по-голямата част от т.нар. млади на по 37-38 години нямат нито знания, нито навици да търсят знанието, да съпоставят фактите и да мислят, всичко се решава на емоционално равнище. Затова става възможно да печели атрактивното шоу, без дори дума да обели какво смята да прави в управлението, за хората и за страната.
Допреди 30 години Първи май беше ПРАЗНИК на труда, защото за всеки имаше работа, здравеопазване, образование, а които мързелуваха, ги наричаха тунеядци. Днес имаме всички основания да върнем Първи май като ПРОТЕСТ на труда. И да върнем червеното знаме в нашите градове и села, за да го последват българите като символ на този протест и като надежда за наистина достойно бъдеще на трудовите хора - тук, а не нейде по света.