За нашата бедност или Как се става пияница

Работиш. Получаваш заплата. Не работиш. Получаваш социална помощ.
Така или иначе взимаш някакви пари. И парите трябва да се изхарчат.
Тук вече идват проблемите. Парите са толкова малко, че могат да се изхарчат за хляб. Също така и за вестници. Едното е физическа храна, другото - духовна. В едното има трици, в другото има плява, но цената им е горе-долу еднаква. Скъпи станаха и триците, и плявата.
Парите могат да се изхарчат и за трамвайни билети. Билетите не са храна нито за тялото, нито за душата, но пък, ако си без билет, могат да те глобят.
Сядаш и се замисляш. Пресмяташ. Един вестник от по-дебелите струва колкото един хляб. Един трамваен билет - и той толкова. Обаче един трамваен билет струва колкото една бира. Светла. И наливна. Един вестник от по-дебелите - и той толкова. Същевременно един хляб върви на цената на една малка гроздова в кварталния гараж. Един вестник от по-дебелите - и той толкова. Ако се откажеш от половин хляб, от един вестник и от един трамваен билет, това прави една бира и една гроздова. Малка.
При една бира и една малка гроздова животът е мрачен и пътищата са без изход. При две бири и две гроздови обаче хоризонтите просветляват.
Ако изпиеш още една бира, вече нямаш нужда от хляб - бирата - засища. Ако си вземеш и една малка гроздова, нямаш нужда и от вестник - от съседната маса все някой ще ти разкаже какво пише във вестниците. Нямаш нужда и от трамваен билет, защото вече си достатъчно мъдър и знаеш, че е по-здравословно да се прибереш пеша. Така че си поръчваш още едно. Малко. И още една бира. За капак.
На следващия ден пак работиш. Или не работиш.
Следващия месец пак получаваш заплата. Или социална помощ. Абе, някакви пари, дявол да го вземе!
И проблемите изникват отново: за какво да похарчиш парите? За хляб? За вестници? Или - за билети? Омагьосан кръг!
И така постепенно, постепенно, без да усетиш - ставаш пияница!