Я, Ранд се загрижи за заетостта!
/ брой: 193
Преди дни от Института за пазарна икономика (ИПИ) отново подхвърлиха интересна за дискусия тема - дебатите около бюджет 2013 да се фокусират върху стимулиране на заетостта, вместо да се търси административно покачване на заплатите в частния сектор. Въпросът е изключително важен и безспорно ще бъде обект на дебати на различни равнища, включително и сред партньорите в Тристранката, за чието скорошно събиране вече настоя КНСБ.
Идеята, лансирана точно от ИПИ, като цяло звучи необичайно и странно, да не кажа революционно, имайки предвид, че ИПИ е центърът на неолибералната мисъл у нас. Нека припомним, че институтът дори излезе през април със специален доклад по темата, лансирайки свои предложения. Какво става? Нима последователите на Айн Ранд, прегърнали нейната теория за строги икономии и затягане на коланите, са се загрижили за заетостта? Та нали точно досегашната политика на рязане на различни разходи стана и причината за небивалия скок на безработицата и съкращаването на работни места?
Проблемът със заетостта, разбира се, е ключов и изисква спешни решения. Нека припомним, че той е сред постоянните рефрени, за които непрекъснато говори и левицата, и то отдавна. Заетостта и растежът са в основата и на разделителната линия между леви и десни в Европа за пътя, по който трябва да се поеме за излизане от кризата - факт, който сега удобно се премълчава, но това е дебат на друга, политическа плоскост.
Защо обаче ИПИ противопоставя стимулирането на заетостта с вдигането на доходите? Тук е и основната разлика с левицата. Докато тя настоява за ясна икономическа програма за растеж и работни места, която да върви редом със социалната политика, от ИПИ предлагат това да става чрез по-нататъшно орязване на извоювани вече права на заетите, като например отпадане на минималната работна заплата, на клас "прослужено време", на гарантирания платен годишен отпуск и др. И всичко това под благовидното прикритие за "намаление на тежестите върху труда".
Последното всъщност предполага отпускането на известни стимули за бизнеса, свързани с по-малко разходи за труд. Твърде съмнително е обаче доколко това означава и повече работни места и дали би сработило в сегашната действителност. Има доста фактори, които действат в обратна посока. Междуфирмената задлъжнялост, която се натрупа поради яловите ни закони и съдебна система и невъзможността да събираш вземанията си поради куп причини, не може да отсее работещите от неработещите фирми. Така една голяма част от тях са в несъстоятелност, но с полузаконови методи продължават да извършват дейност и по този начин да упражняват нелоялна конкуренция спрямо останалите.
Никак не съм убеден и че с "отпускане на колана" от държавата в интерес на бизнеса той ще хукне да инвестира в работни места. Напротив, досегашната практика показва, че повечето от родните бизнесмени предпочитат да инвестират в собствената си сигурност. Някои трупат "бели пари за черни дни" или ги влагат в дългосрочни активи като злато, недвижимости, яхти. Проблемите на световната икономика пък охлаждат интереса на големите компании за нови инвестиции в производствени мощности, камо ли в човешки ресурси.
Твърде съмнително е всъщност дали точно правителството на ГЕРБ е в състояние да провежда "политика за нови работни места". Точно то, което доведе до монополизиране на цели пазарни сектори, смачка дребния бизнес, увеличи реалната данъчна тежест, вдигна осигурителния доход за самоосигуряващите се... Да не говорим за честите практики, стимулиращи картелирането, и т.н.
А иначе нормалното стимулиране на заетостта върви с нормална икономическа политика. Което пък означава осигуряването на нормална бизнес среда, част от която е и повишаването на доходите.