В Зоната на здрача

Докато ЕС прави опити да доусъвършенства политиката си за съседство, в сърцето на Европа се отвори язва, която забира от месеци и дори години. В началото Шенген е бил безсимптомен носител, но напоследък, с целия набор от вътрешни за съюза проблеми, в комплект с популизма и евроскептицизма, вече има диагноза на линеещ пациент. А европейските му знахари, лечители и баячи не могат да постигнат единодушие за спасението.
Натискът за промени и разногласията формират една по-скоро отрицателна прогностична стойност за един от водещите проекти за евроинтеграцията. Особено любопитно е, че Париж ту решава да излиза от Шенген, ту се оказва погрешно разбран, но най-шизофренични изглеждат мерките, предвещаващи разпад, които всъщност имали за цел укрепване на Шенгенското пространство. Общият призив за реформи на Шенгенското законодателство заради "особени събития, заплаха за външните граници на ЕС", отправен от Никола Саркози и Силвио Берлускони, не доведе до революция, както констатираха италианските медии. Въпреки че двамата лидери посочиха конкретни слабости на действащия Шенгенски граничен кодекс, ЕС е съгласен с промени в шенгенското законодателство, но не и с цялостна реформа на механизма. Говори се за модифициране само на механизма на управление на зоната и дори за паневропейска система за защита на границите.
Еврокомисарят по вътрешните работи Сесилия Малстрьом обеща повече конкретика по темата на 4 май, когато ще се проведе съвещание на министрите по правосъдие и вътрешен ред за реформите. От Европейската комисия добавиха, че от години се подготвят промени, както и че има четири предложения за уеднаквяване на политиката на даване на убежище от страните от ЕС. Сред обсъжданите промени са също възможностите за укрепване на Европейската агенция за ръководство на оперативното сътрудничество по външните граници "Фронтекс" и сътрудничеството със страните от Южното Средиземноморие. В предложението на Елисейския дворец за "Фронтекс" се говори за увеличаването на оперативния капацитет на агенцията и по-конкретно превръщането й в "ядро на европейската система за гранична охрана". В тази формулировка някои съзират дори крачка към прогнозите на пламенните федералисти за европейска армия. Така или иначе въпросът за подобряването на някои части на Шенгенското споразумение ще бъде включен в дневния ред на предстоящия на 24 юни Европейски съвет. Ясно е, че преди лятната ваканция в Брюксел ще се дискутират много чувствителни теми, свързани с миграцията.
Същевременно комисар Малмстрьом предвижда преди всичко въвеждане на така наречените мобилни граници, за които силно настояват Франция и Германия. Ако дадена страна не се справя с потока от незаконни имигранти, съседите ще могат временно да подновят проверките по границите с нея. Междувременно Берлин предупреди за рисковете от евентуална реформа, а външният министър Гидо Вестервеле подчерта, че свободата на движение е едно от големите завоевания на европейския континент. "Ако можете да подобрите Шенгенската система, това е добре и трябва да го направите. Но свободата на движение в Европа е такъв успех, че не бива да се предоговаря", заяви германският първи дипломат.
Но проблемът не е само в новия механизъм за управление на свободното движение в Шенгенската зона. В Брюксел обясняват, че искането на Париж и Берлин не е насочено толкова към Италия, чието положение е деликатно заради прилива на имигранти от Северна Африка, колкото към България и Румъния. Двете най-нови членки на съюза почти се бяха видели в пределите на Шенген, крайната награда за влизането си в голямото европейско семейство. Но нетърпението им бе попарено от собствените им недостатъци - от корупция и престъпност до пробойни по границите. А присъединяването, както каза френският министър на вътрешните работи Клод Геан при визитата си у нас, "изисква да бъдат изпълнени известен брой условия - от технически характер и общо поведение".
Въпреки отлагането и все по-далечните перспективи за дата за влизане, болникът показа временно подобрение, защото повярва в лечението. София и Букурещ продължават да се надпреварват по готовност и изрядност. Преди дни при посещението си в Загреб, който също гледа с надежда към Брюксел, българският премиер Бойко Борисов съпостави един от основните инструменти на държавно икономическо регулиране (бюджетния дефицит) с изискванията за Шенген.
"Колкото повече ни говорят за Шенген, толкова повече ще им говорим за финансовата стабилност", заяви Борисов, изтъквайки подготвения 3-годишен пакт за устойчивост. Министър-председателят подчерта, че подкрепя всички проекти, които биха подобрили договора от Шенген. "За усъвършенстване на Шенгенското пространство и за финансово-икономическата стабилност на Евросъюза може да се направи много", посочи Борисов. "Убеден съм, че след време Европа ще има един прокурор и една полиция, които най-добре ще се борят с организираната престъпност. Това обаче са бавни процеси", заключи той. Премиерът Борисов не крие, че "правителството цели влизане в Шенгенското пространство не само заради българските граждани, а и за да помогнем на ЕС заради мощната бежанска вълна". Той смята, че "и в момента сме по-добри от държави в Шенгенското пространство, но ще бъдем еталон и образец".
Мнението му не споделят група членове на Европейския парламент. Холандският евродепутат от групата на либералите Ян Мулдер иска присъединяването на България и Румъния да бъде отложено с 1-2 години, докато двете страни дадат необходимите гаранции, че правят достатъчно срещу корупцията. Мулдер, заедно с двама свои колеги от Дания и Германия, е внесъл в ЕП предложение 2011 г. да отпадне като срок от работните документи за влизането ни в Шенген и присъединяването да бъде обвързано с мерките срещу корупцията. Според него България и Румъния също ще имат полза да им бъдат поставени такива условия. Мулдер твърди, че след влизането си в ЕС България и Румъния са отслабили мерките срещу корупцията и че това не трябва да се повтаря и с присъединяването им към Шенген. Внесените предложения за промени в тази посока в доклада на ЕП, бяха определени от докладчика за влизането ни в Шенген Карлуш Коельо като несправедливи. Наред с това четирима датски евродепутати от всички политически групи настояха правителството им да подкрепи Франция и Германия и да не допуска преждевременно приемане на България и Румъния. Те настояват, че двете страни не трябва да бъдат приети в Шенгенското пространство, преди да решат проблемите с корупцията и престъпността. В писмото евродепутатите се позовават на посочената от унгарското председателство дата първи октомври т.г., като я определят за твърде ранна, и искат ЕС да не се ангажира с дати и срокове.
Проектодокладът на евродепутата Карлуш Коелю ще бъде гласуван от комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи на 2 май. Допълнителен мониторинг за страната ни за спазването на шенгенските критерии може и да означава двойни стандарти за България и Румъния, но също така потвърждава, че европейците са си научили урока. И въпросът вече не е технически, а политически. "Шенген" напомня на онази заключена врата от "Зоната на здрача", която се отваря с ключа на въображението. Зад нея се открива "земята на сенките и материята, на нещата и идеите в смес от лична драма, психологически трилър, фантастика или ужас, която често приключва със страховит или неочакван обрат".