Следите се губят
Изложба на Дружеството на южнобългарските художници в СГХГ
/ брой: 122
През 1912 г. в Пловдив се образува Дружество на южнобългарските художници, чиято история се разгръща в рамките на четири десетилетия, и по-точно до 1948 г. В състава на художественото обединение през години се включват повече от 160 автори. Немалка част от тях историците на изкуството и публиката определят като колоси в развитието на българското изкуство, а сред тях безспорно са имената на Антон Митов, Андрей Николов, Иван Лазаров, Златю Бояджиев, Васил Бараков, Давид Перец, Цанко Лавренов.
Реализираното проучване, продължило повече от пет години - издирването на първични документи и каталози, прелистените десетки хиляди страници на периодичния печат, разкрива и низ от имена, забравени или изобщо незапомнени, на художници, добавящи непознати нюанси в знанията ни за историята на Дружеството на южнобългарските художници и българското изкуство. Експозицията е опит да се въведат всички разкрити до момента автори, свързани с дружеството, като всеки е представен с творба, която е излагал в рамките на изложбите на южнобългарските художници. Част от следите на тези автори днес са изгубени.
Изложбата проследява развитието на дружеството през различни периоди. Поставени са акценти както върху предисторията на художествения живот в Пловдив, така и на отцепилите се от дружеството в края на 20-те години, които образуват просъществувалата за кратко група "Звено". Не по-малко важен момент е прочитът на историята му в годините след 1944. Това е период, в който реставрирането на знанието за случилото се става все по-непостижимо. В експозицията са включени произведения от колекциите на ГХГ Пловдив, СГХГ, НГ София, ХГ в Бургас, Казанлък, Кюстендил, Пазарджик, Русе, Силистра, Сливен, Стара Загора, Ямбол и частни сбирки. Изложбата продължава до 25 август в СГХГ.