08 Ноември 2024петък19:08 ч.

ВРЕМЕТО:

Времето ще се задържи предимно слънчево. В по-голямата част от страната ще е почти тихо, в източните райони със слаб вятър от североизток. Сутрин на места в низините и котловините видимостта ще е намалена. Минималните температури ще бъдат между минус 3° и 2°, а максималните между 11° и 16°. Времето ще се задържи предимно слънчево. В по-голямата част от страната ще е почти тихо, в източните райони със слаб вятър от североизток. Сутрин на места в низините и котловините видимостта ще е намалена. Минималните температури ще бъдат между минус 3° и 2°, а максималните между 11° и 16°.

Наталия Петрова: Нужна е стратегия за завръщането на сънародниците ни от чужбина

Необходимо е прилагане на приетите досега нормативни документи за работа с българските общности зад граница, смята родолюбката от Бесарабия

/ брой: 132

автор:Альона Нейкова

visibility 20801

НАТАЛИЯ ПЕТРОВА е член на УС на Дружеството за връзки с бесарабските и таврийските българи "Родолюбец". От дете има мечта - да стане журналист. И за да я осъществи, между еднакво отдалечените от родното й място Киев и София избира българската столица. Едва навършила 17 години, е сред първите студенти от Бесарабия, пристигнали да учат у нас по силата на Постановление №103 на МС. Дипломира се във ФЖМК на СУ "Св. Климент Охридски" и остава да живее в София, като отдадено работи за каузата, посветена на сънародниците ни зад граница. В село Калчево, намиращо се Болградски район, Одеска област, Украйна, родният дом на майка й - 150-годишна къща, изградена в добруджански стил, става музей, представящ бита и културата на българите в Бесарабия.

- Как и кога станахте част от "Родолюбец", Натали?

- В Дружеството съм сравнително нов човек. Един от основателите на организацията, който направи много в името на каузата на българите от Бесарабия и Таврия - Емил Миланов, ме покани в "Родолюбец". Същата година - през 2018-а, бях избрана за член на Управителния съвет. Оттогава, както сподели за мен един от съпредседателите ни, "вря и кипя" с проблемите, тревогите и радостите на нашата организация (усмихва се).

- Защо е необходимо да има организация за връзки с бесарабските и таврийските българи?

- Дружеството за връзки с бесарабските и таврийските българи "Родолюбец" е основано още през 1990 г. от група интелектуалци в София. В продължение на тези близо три десетилетия организацията пое отговорността както да запознае обществеността в България със съществуването на сънародниците ни в Украйна, Молдова, Казахстан, Русия, така и да работи за отстояването на тяхната културна идентичност.
През 1998 г. дружеството възстанови отбелязването на Деня на бесарабските българи - 29 октомври. Това е историческата дата, на която преди 180 години е осветен храм "Преображение Господне", построен от български колонисти в Болград, Украйна. Радостно е, че и в селищата на нашите сънародници в Бесарабия и Таврия този ден вече намира място в празничния им календар. Именно Дружество "Родолюбец" има основна заслуга и за появата на Пост. № 103 на МС за приемане за обучение у нас на студенти и докторанти от български произход. На всеки две години нашата организация издава и алманах "Родолюбец", превърнал се в необходимо помагало за учителите, които тръгваха към нашите забравени сънародници от посочените територии.
През 2018 г. отбелязахме Деня на бесарабските българи в София с триптих, като освен традиционния 21-ви Празничен концерт във Военния клуб организирахме в сградата на Етнографския музей в София и изложба на тема "Бесарабия - извор на красота и родолюбие" със снимки на Асен Великов. Експозицията предизвика огромен интерес и беше поканена да гостува в други градове и държави. Всеки месец организираме литературни вечери на бесарабски поети, представяме книги на наши писатели, кръгли маси и много други тематични събития, свързани с нашите земляци.

- Какви са целите, идеите и плановете на това сдружение?

- Цялостната ни дългогодишна и разнородна дейност е била подчинена единствено на идеите и принципите, заложени в устава на нашата организация, тоест на изграждането на връзки и приятелство с представителите на една от най-старите и големи български диаспори от историко-културните области Бесарабия, Таврия и Крим, както и на други места от постсъветското пространство. През целия този период Дружество "Родолюбец" работи с постоянство и инициира редица родолюбиви дейности, подкрепени от такива големи българи като Блага Димитрова, поета А. Германов, поета и преводача А. Миланов, проф. Бож. Димитров, акад. Н. Кауфман и др.
Сред настоящите членове на УС на "Родолюбец" са хора като проф. д.и.н. Н. Червенков - награден от президента на България с орден "Св. св. Кирил и Методий", поетесата Таня Танасова, докторът по етнография Г. Георгиев и други обществени дейци.
Заслужава си още веднъж да изтъкна факта, че  организацията съществува вече близо 30 години и няма друго обществено сдружение в България, устояло на предизвикателствата в държавно-политически, социален и всекидневен план на превратностите на времето от т.нар. период на прехода. За юбилейната 2020 г. от "Родолюбец" специално подготвяме редици културни събития в София.

- Кои са най-големите проблеми, с които се сблъскват сънародниците ни, родени в чужбина, и продължаващи да живеят и работят далеч от България, но пазещи неизменна обич към нея?

- На 28 октомври 2018 г. в София по инициатива на "Родолюбец" се проведе 10-а поред кръгла маса на тема: "Обществени и културни проблеми на българите в Бесарабия, Таврия, Крим и ролята на гражданските организации". Участниците във форума обсъдиха доста актуални въпроси, сред които се открояваше този за състоянието и перспективите на политиката на България спрямо българските общности зад граница. България се стреми да води последователна държавническа политика спрямо сънародниците ни в Молдова, Украйна и страните от ОНД. Но това, което е необходимо, е прилагане на приетите досега нормативни документи за работа с българските общности зад граница. За съжаление трябва да констатираме, че се наблюдава неспазване на действащата законова и подзаконова нормативна база. За пореден път оформихме обръщение към българските институции, като настоявахме за точно изпълнение и спазване на българското законодателство и по-специално на законите и нормативните актове за работа с българите зад граница. Според нас е необходимо и актуализиране на някои документи, както и приемане на нови, в съответствие със сегашните реалности.

- Как ще коментирате някои от идеите на правителството, касаещи интегрирането на бесарабските българи и привличането им от чужбина за нуждите на българския пазар на труда?


- Организацията ни на няколко пъти инициира законови изменения, насочени към създаването на нормативна уредба за подпомагането на тези, които биха пожелали да свържат своето бъдеще и това на децата си с България. При приемане на Закона за земята от 1991 г. Дружество "Родолюбец" внесе предложение в парламента 10% от държавните и общинските земеделски земи да бъдат отделени за преселили се от чужбина българи, които ще се занимават със земеделие. Предложението беше отхвърлено с 94 на 91 гласа. През 2000 г. по решение на Министерския съвет, с участието на всички компетентни държавни институции, бяха изработени проекти на Стратегия и Закон за трайно заселване на българи от чужбина у нас. За съжаление поради правителствената промяна от 2001 г. проектите бяха изоставени и независимо от многократното повдигане на въпроса от страна на нашето Дружество и на други родолюбиви организации те не бяха придвижени.
По отношение на предложението на КНСБ за преселване на българи от чужбина за нуждите на българския пазар на труда УС на Дружеството ни се обърна с открито писмо към министър-председателя Б. Борисов и президента на КНСБ П. Димитров. Приветстваме инициативата на КНСБ по принцип, но тя по никакъв начин не трябва да бъде ограничавана териториално само до Бесарабия, а е необходимо да бъде насочена към всички българи в чужбина, живели продължително време зад граница. Предлагаме да се създаде политически орган при правителството по реемиграционната политика спрямо българите в чужбина и изпълнителен орган за нейното провеждане. Нужно е да се разработи стратегия и проектозакон по завръщането и трайното заселване на българи от чужбина в България, като се ползват идеи от разработения от 2000 г. Считам, че провеждането на една реемиграционна политика следва да бъде добре премислено, нормативно подготвено и детайлно изпипано.

- Преди няколко месеца с отворено писмо до премиера Борисов наши сънародници в чужбина поискаха Държавната агенция за българите в чужбина да бъдe закрита. Според тях това е ненужна институция, която излишно натоварва държавния бюджет, остаряла е като концепция, а дейността й дублира функциите на други органи. Каква е позицията на "Родолюбец" по този въпрос?


- Дълбокото ми убеждение и становището на УС на Дружеството е, че българите в чужбина имат нужда от институция като ДАБЧ. Нашето виждане за по-нататъшната й съдба обаче е свързано непременно с промяна на статута й. Важно условие за това според нас е прехвърлянето на функциите по установяване на български произход към институциите, които са натоварени с осъществяване на отделни административни действия като част от политиката ни към сънародниците ни в чужбина - Министерството на правосъдието, МВР и МОН, както беше допреди десетина години. Издаването на удостоверение за произход като дейност е встрани от основната цел, с която агенцията бе създадена, а именно да подкрепя съхраняването и разширяването на българското етнокултурно пространство зад граница. Нещо повече - тя изсмуква кадровия ресурс на ДАБЧ и я прави в недостатъчна степен адекватна на динамично променящите се реалности зад граница.
В условията на несистемност все пак се утвърдиха някои изключително успешни политики, чиито плодове вече жънем - като образователните програми за приемане на студенти от общностите ни зад граница по ПМС 103/1993 г. и за подкрепата на българските училища зад граница. В същото време въпросът с предоставянето на гражданство периодично се подлага на съмнение, т.к. не е дефиниран като безспорна и полезна за страната ни политика.
ДАБЧ е и трябва да остане (макар и според нас с променен статут) институцията, която да подпомага българите зад граница, да им вдъхва доверие и увереност, че в България съществува място, където те най-пълноценно могат да възприемат прародината си като близка, загрижена и отворена за тях.
Разбира се, осъществяването на подобна инициатива следва да бъде добре обмислена, с премерени действия и с широка обществена дискусия, както и с привличането на експертно мнение от юридически и правно-политически характер.

Служители в АЯР на протест за по-високи заплати

автор:Дума

visibility 582

/ брой: 214

"Лукойл": Не продаваме рафинерията в Бургас

автор:Дума

visibility 557

/ брой: 214

25 нови влака от "Шкода" пристигат до 2026 г.

автор:Дума

visibility 472

/ брой: 214

Брюксел разследва "Виза" и "Мастъркард" за таксите

автор:Дума

visibility 518

/ брой: 214

Управляващата коалиция в Германия се разпадна

автор:Дума

visibility 544

/ брой: 214

Харис обеща помощ на Тръмп до инаугурацията

автор:Дума

visibility 563

/ брой: 214

В САЩ разработват план за мир в Украйна

автор:Дума

visibility 521

/ брой: 214

Накратко

автор:Дума

visibility 489

/ брой: 214

Пътят на разбитите надежди

автор:Александър Симов

visibility 499

/ брой: 214

Непредсказуемият Тръмп

visibility 500

/ брой: 214

БСП е микросвят, отражение на прехода

visibility 507

/ брой: 214

Агнето сито и вълкът цял

автор:Гарабед Минасян

visibility 542

/ брой: 214

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ