"Златната палма" е резултат от много труд

Здравко Григоров и Ангел Хаджийски

Дни преди българската премиера на филма "Състоянието на света" тазгодишният носител на "Златна палма" от фестивала в Кан Апичатпонг Уирасетакул отговори на въпроси за българската аудитория. В интервю специално за рубриката "COOLтурно", предоставено на ДУМА от авторите, режисьорът споделя защо новелата от филма е най-личната му творба, как се работи в Тайланд и защо предпочита да работи с непрофесионални актьори. "Състоянието на света" ще има прожекция на 23 август от 21 ч. в Дома на киното.

- В тазгодишното издание на фестивала "Късо съединение" е включен филмът "Състоянието на света", част от който е вашата новела "Светещи хора". Кои са "светещите" хора?
- Филмът е за граничната зона между две страни - на истината и на измислицата, на смъртта и на живота. "Светещ" в случая се отнася както към видимите, така и към невидимите неща. Филмът е посветен на мъртвия ми баща. Представя ритуала, при който се разпръсва пепелта на мъртвеца, когато материалното изчезва и се слива с водата. Лентата също така е портрет на хората от екипа, с които работя, но тук те са пред камерата и са в ролята на членовете на моето семейство.
- Колко тежи "Златната палма"?
- Много. Тя е резултат от много труд. От друга страна, е изключително лека. Отдъхнахме си, донесе ни много радост след една година усилена работа.
- Как приемат филмите ви във вашата родина Тайланд?
- За разлика от предишните ми филми, "Uncle Boonmee Who Can Recall His Past Lives" беше добре приет и не предизвика спорове. През изминалите няколко години хората в киното, заедно със зрителите, изградиха по-силна независима филмова общност.
- Предполагаме, че масовите филми в Тайланд са много по-различни от вашите, ще ни опишете ли какво е характерно за тази кинематография?
- Въпреки че държавата ни е малка, филмовата индустрия е доста развита, имайки предвид малкия пазар. Най-разпространените жанрове са хорър, тийнейджърски любовни истории и комедии с псевдотравестити.
- Къде намирате вдъхновение за вашите филми?
- Живеейки тук, откривам какви ли не начини да се вдъхновявам. В страната властва агресия (физическа и емоционална), политически и социален натиск, пропаганда... Но същевременно всеки ден можеш да станеш свидетел на нещо приятно и красиво.
- Как избирате актьорите си? Предпочитате професионални актьори или аматьори, които сте срещнали случайно?
- Това зависи от проекта. Обичам да работя с непрофесионални актьори, защото те не внасят във филмите ми персонажи от техни предишни роли. Винаги правя собствено проучване, за да намеря подходящи хора в града, в който снимаме. В това се крие очарованието на снимачния процес.
- Знаем, че освен режисьор сте и сценарист на всичките си филми. Готов ли сте да режисирате филм по чужд сценарий?
- Може и да стане. Просто трябва да намеря подходящия сценарий, който да ме вдъхнови.
- Преди да започнете да се занимавате с кино, сте завършил архитектура. Помага ли ви образованието в създаването на един филм?
- Завършил съм архитектура, но никога не съм работил по специалността. Въпреки това образованието много ми помага, когато конструирам даден филм. Това е опорната ми точка, когато взимам решения и правя анализ на пространството.
- Кои са режисьорите, от които се учите?
- Режисьорите от френската Нова вълна, в които продължавам да откривам нови неща, както и тайванската, и иранската кинематография.
- Работите ли върху нов проект след "Uncle Boonmee..."?
- Продуцирам два напълно различни филма на млади режисьори. Единият представя любовна история от 90-те и засяга настоящата финансова криза. Другият е експериментален филм за множество пътешествия с влак. Освен това намирам време и да пиша сценария на новия си филм, който ще бъде посветен на мъртвите животни.