08 Ноември 2024петък11:17 ч.

ВРЕМЕТО:

Времето ще се задържи предимно слънчево. В по-голямата част от страната ще е почти тихо, в източните райони със слаб вятър от североизток. Сутрин на места в низините и котловините видимостта ще е намалена. Минималните температури ще бъдат между минус 3° и 2°, а максималните между 11° и 16°. Времето ще се задържи предимно слънчево. В по-голямата част от страната ще е почти тихо, в източните райони със слаб вятър от североизток. Сутрин на места в низините и котловините видимостта ще е намалена. Минималните температури ще бъдат между минус 3° и 2°, а максималните между 11° и 16°.

За вузовете бюджет 2014 дава 376 млн. лв.

Само 13 от 33 държавни висши училища са публикували годишните си финансови отчети за 2012 г.

/ брой: 248

автор:Велиана Христова

visibility 2526

Настана горещо бюджетно време и всички сектори се взират в числата на публикувания от финансовото министерство преди два дни проект на държавния бюджет за 2014 г. Както се оказа, увеличената със 100 млн. лв. субсидия за образованието се насочва главно към средните училища и особено към техникумите. Държавните висши училища според проекта остават на почти същото парично равнище като тази година - увеличението за тях е общо с 345 600 лв. и субсидията им ще е 375,8 млн. лв. Размерът на субсидията се запазва и като процент от брутния вътрешен продукт - 0,46%. Ала и за самия БВП почти не е планиран ръст - той трябва да се увеличи с 96 млн. лв. и да е 81,582 млрд. лв. през 2014 г. - за 2013-а бюджетът е съставен при прогнозен БВП 81,486 млрд. лв. А при запазен допустим дефицит в бюджета в размер на едва 1,8% от БВП няма как да очакваме съществено увеличение на разходите за различните сектори.
В момента едва ли всички висши училища са отчели окончателно броя на приетите тази есен първокурсници и процента на запълване на местата за прием, определени от МС. Това е традиционният вече стар порок - първо да се определят бюджетите на вузовете, а след това до март следващата година да се коригират субсидиите им

спрямо реалния брой приети нови студенти

При това просветното министерство никога не оповестява какви суми се освобождават при евентуално незапълнен прием, а по закон то трябва да ги пренасочва за "запълване на дупки" в системата. Поради тези неясноти също по стара традиция остава непрозрачно как са договаряни субсидиите на отделните вузове и каква е причината за някои от тях те да се запазват в досегашния размер, за други да се намаляват (този път за ТУ-София, Стопанската академия в Свищов, УАСГ, УНСС, ВУ-София), а за трети да растат (Русенски университет, Софийски университет, МУ-Варна и др.). Финансовото министерство сега декларира, че бюджетът ще се използва като инструмент за оживяване на икономиката и че "се прекратява практиката всяка година да се добавя ограничен ресурс на всички ведомства, без това да е обвързано с реално постижим резултат". Интересно би било да се види анализ какъв реално постижим резултат е отчетен при съставянето на бюджета на държавните висши училища, които са 36 на брой, като три от тях са военни. Да не говорим, че имаме и 15 частни висши училища, за чиито резултати говори единствено акредитацията, раздавана без особени проблеми на всички. Но в крайна сметка премахването на съществуващата неравнопоставеност между държавните и частните висши училища по отношение на изискванията и контрола над тях е проблем не на бюджета, а на Закона за висшето образование. Да се надяваме, че очакваната нова Стратегия за висшето образование ще преодолее това предизвикателство и ще отговори на въпроса

много ли са или малко

висшите училища в България и има ли у нас достатъчен преподавателски и материален ресурс за съществуването на всичките тях.
ДУМА неведнъж е анализирала проблема за съществуването на факултети и дори на вузове на базата на летящи "куфарни" преподаватели, работещи на по няколко места. От гледна точка на логиката на развитието не е обяснимо защо у нас е почти невъзможно да се разбере колко са реално преподавателите в трудова възраст. Данните на НСИ, МОН, НАОА се разминават, а преподавателският регистър в МОН е публично засекретен и е само за "служебно ползване". Когато говорим за бюджета обаче, би трябвало да се обърнем към един що-годе обективен източник като годишните финансови отчети на висшите училища. И за какво всъщност се правят тези финансови отчети, ако не за да послужат като основа при правенето на следващия бюджет?
Според три закона - за висшето образование, за счетоводството и за публичните финанси, държавните вузове са задължени в началото на всяка година да предават в МОН и в Сметната палата своите годишни финансови отчети. Срокът за предаването им всяка година се определя от министъра на финансите. За 2013 г. има две разпореждания на финансовия министър (ДДС 12 и 14 от 21.12.2012 г.), които постановяват, че отчетите се предават в МОН от 15 януари до 22 февруари 2013 г., а МОН ги изпраща в Сметната палата до 22 февруари 2013 г. Сроковете са спазени, ако съдим по

одитните доклади на Сметната палата

за финансовите годишни отчети на вузовете, които бяха оповестени в средата на август т.г. Има обаче един проблем - пак по закон държавните вузове са длъжни да публикуват своите годишни финансови отчети. Но понеже в закона не е казано как ги публикуват, висшите училища много често си правят оглушки и не оповестяват публично отчетите в интернет страниците си (логичен начин за огласяване пред обществото).
Прегледах всички интернет страници на 33-те цивилни държавни висши училища у нас, за да видя обема и достъпността на публикуваната информация. Резултатът е - изрядно са публикували отчетите си 13 вуза, макар че в сайтовете им те доста трудно се откриват. Единствен МУ-София е поставил линк към финансовия си отчет за 2012 г. на заглавната си интернет страница, така че той се открива от пръв поглед. Иначе всичките 5 медицински вуза у нас стриктно са оповестили отчетите си, както и Пловдивският, Югозападният, Великотърновският университети. С различни отклонения от определената форма за отчитане, все пак някакви финансови данни се откриват в сайтовете на 4 вуза. Никаква информация за финансовите отчети не се открива при 16 висши училища. Сред тях са СУ, Русенският университет, ХТМУ, УНСС, МГУ, ТУ-Габрово, Аграрният университет в Пловдив, всички художествени вузове, УниБИТ, Стопанската академия в Свищов и др.
Както казват,

дяволът е в детайлите

Работата е там, че при финансовото отчитане има задължителна форма за отчет на касовото изпълнение на бюджета (формуляр Б-3), в който освен разбивки за приходи и разходи се съдържат т.нар. натурални показатели - щатни бройки (без "куфарните"), средна годишна заплата, брой студенти и пр. По този формуляр Б-3 може да се научи почти всичко съществено за системата на висшето образование. Ако го бяха оповестили всички 36 държавни вуза, можеше например да се пресметне за колко щатни преподавателски бройки плаща държавата и нещо много важно - колко са приходите на вузовете от студентски такси. Очевидно тези две неща - щатът и приходите от такси, повече от половината висши училища пазят в тайна като зеницата на окото си. МОН и сметната палата знаят всички тези тайни, но кой знае защо, не ги обявяват поне в обобщен вид. Поради това обществото остава в неведение, че в масовия случай от студентски такси и плащания вузовете си докарват почти толкова, колкото са субсидиите им.
От август 2010 г. е в сила едно изменение в чл. 93 на Закона за висшето образование (ЗВО), според което собствените приходи на висшето училище от платеното обучение се разходват само за издръжка на обучението на студентите и докторантите по ред, определен от Академичния съвет. Финансовите отчети (наличните) не оставят впечатлението, че това се спазва. Ако субсидията на МУ-София е 14 324 980 лв. за 2012 г., а от такси са събрани 16 642 377 лв., би следвало издръжката на студентите и докторантите (без заплатите на преподавателите) да не е само 7 174 782 лв., колкото дава субсидията. Примерът е случаен, защото в повечето висши училища се наблюдава същата картина. А Сметната палата не следи изпълнението на въпросния чл. 93 от ЗВО. Тя следи само счетоводните съответствия в отчетите и според одитните доклади е заверила без резерви отчетите на 11 вуза, на 20 е дала заверка с обръщане на внимание и на 5 се е подписала с резерви. В същото време депутатите неотдавна разрешиха на всички вузове да приемат в платено обучение бакалаври и тази учебна година (за магистри и докторанти то по принцип е разрешено). Държавните такси за обучение и административните такси за услуги също не са малко перо. Така че, когато говорим за финансирането на висшите училища, крайно време е да се отчитат и двата стълба на това финансиране - държавната субсидия и

приходите от студентите

и от наеми. Тогава и съставянето на бюджета за годината ще е по-обективно. Защото е вярно, че субсидията на вузовете не покрива реалните им разходи за обучението на студентите, но колкото повече са студентите, толкова повече са и парите от тях. Финансовата информация не би трябвало да се пренебрегва и когато се правят рейтингите на висшите училища, по които младите хора избират къде да учат. Университетите биха спечелили, ако финансовата им информация е публично достъпна, защото ще се види както недостигът им на средства, така и дали ефективно използват държавните пари. Напротив - при липсата на информация данъкоплатците не могат да се убедят в нуждата от повече средства за висше образование.
Още нещо прави впечатление при разглеждането на годишните финансови отчети. Огромните разлики в средната заплата във вузовете, дори в тези от едно направление. В МУ-Пловдив например средната брутна месечна заплата е 1574 лв., докато в МУ-София е 1293 лв., в МУ-Варна е 1130 лв., в МУ-Плевен - 877 лв. При класическите университети също има разлики - средната брутна месечна заплата в Пловдивския университет е 1314 лв., във Великотърновския е също 1314 лв., в Югозападния е 1224 лв., в Шуменския - 807 лв. Най-ниски са заплатите в Университета по хранителни технологии в Пловдив - средно 583 лв. месечно. По-ниска е заплатата само в БАН. Вярно, апологетите на "свободния пазар" ще кажат, че всяко висше училище трябва само да се погрижи да бъде атрактивно, за да привлича кадърни преподаватели, включително с по-високи заплати. Тези заплати обаче все пак се изплащат от хазната и е редно да се направи анализ как се получават сериозни разлики при еднакъв по характера си труд и преподавателска натовареност.


Държавна субсидия в лв.
и в % от БВП за държавните вуз
-------------------------------
Година      Субсидия        Квота
 
2009    420 298 300 лв.     0,61

2010    384 533 600 лв.     0,54

2010    307 973 200  лв.    0,43
(орязан)

2011    333 043 000 лв.     0,43

2012    345 244 900 лв.     0,42

2013    375 448 900 лв.     0,46

2014    375 794 500 лв.     0,46
 

"ЛУКойл" продава "Нефтохим" на катарско-британски консорциум

автор:Дума

visibility 1806

/ брой: 213

Продажбите на злато у нас са се увеличили с 64%

автор:Дума

visibility 1674

/ брой: 213

Над 320 млн. лв. дължи държавата на граждани и фирми

автор:Дума

visibility 1535

/ брой: 213

Общини получиха 107 млн. лв. за улично осветление

автор:Дума

visibility 1520

/ брой: 213

Доналд Тръмп се завръща в Белия дом

автор:Дума

visibility 1770

/ брой: 213

Доналд Тръмп спечели президентските избори

автор:Дума

visibility 1850

/ брой: 213

Поздравленията заваляха, Путин се въздържа

автор:Дума

visibility 1637

/ брой: 213

Републиканците завладяха Сената

автор:Дума

visibility 1417

/ брой: 213

Президент на мира?

автор:Юри Михалков

visibility 1671

/ брой: 213

Академик по избори

автор:Александър Симов

visibility 1624

/ брой: 213

Хем боли, хем сърби

автор:Мая Йовановска

visibility 1604

/ брой: 213

БСП е микросвят, отражение на прехода

visibility 1596

/ брой: 213

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ