18 Ноември 2024понеделник06:48 ч.

Снимки Ани Петрова/БНР

Срещи

ДИМИТЪР ХРИСТОВ:

Този състав е еталон за качество

В Оркестъра за народна музика на БНР винаги са присъствали най-добрите инструменталисти за своето време, казва неговият диригент

/ брой: 223

автор:Вилиана Семерджиева

visibility 5063

ДИМИТЪР ХРИСТОВ е роден през 1976 г. в Благоевград. Възпитаник е на СМУ "Филип Кутев" в Котел, специалност "Тамбура", и на Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство в Пловдив в специалностите "Тамбура" и "Дирижиране на народни състави". Бил е диригент на хора при ФА "Тракия" под ръководството на проф. Даниела Дженева и главен диригент на ансамбъла; главен художествен ръководител на Ансамбъл "Пирин" - Благоевград; композитор на ДТ "Никола Вапцаров" в Благоевград и др. Преподава "Оркестрово дирижиране", "Инструментознание" и "Пеене в народен хор" в АМТИИ (2003-2006). От октомври 2011 г. е диригент на Оркестъра за народна музика на БНР. От 2018 г. е преподавател в НМА "Проф. Панчо Владигеров" в София.

- Маестро Христов, целия минал сезон посветихте на юбилея на Оркестъра за народна музика при БНР, а особено вълнуващ спомен остави грандиозният концерт "70 години с нашата музика - солистите". Какъв е най-ценният принос на тази знаменита формация от талантливи изпълнители и композитори за запазване и развиване на културното наследство на България?
- Оркестърът за народна музика на БНР е създаден през 1952 г. с цел издирване, съхранение, звукозаписване и популяризиране на фолклорната памет на България. Оттогава до ден днешен този състав е еталон за качество на своята продукция и верен барометър за различните жанрови тенденции в развитието на българската вокално-инструментална народна музика.
Огромен принос за това имат всички диригенти, композитори, аранажори и блестящи инструменталисти, които благодарение на своя изключителен талант, амбиция и неуморен труд са постигнали колосални художествени резултати с този легендарен оркестър.
Във фонда на БНР към днешна дата се съхраняват над 20 000 записа на фолклорни песенни, инструментални и вокално-инструментални образци от всички региони на България.   
- Погледнато отстрани, винаги е интересно как се работи в колектив от толкова ярки личности, всеки - изявен творец, как се осъществява творческият процес, обменът на идеи, кой "взима окончателните решения"?
- От началото на своето съществуване до днес в състава на този оркестър винаги са присъствали най-добрите инструменталисти за своето време. И ако в първите години те са били чудесни свирачи без познанията за нотно писмо, то днес в състава на оркестъра свирят високообразовани професионалисти с огромни теоретични и практически познания в съвременните тенденции както за българската специфична диалектика, така и за световната музика. Повечето от тях имат самостоятелни проекти у нас и в чужбина с участието на различни полулярни имена от световния елит. Това несъмнено обогатява тяхната музикална лексика и добавя изключителна стойност в идеите за оркестровата интерпретация на различни инструментални пиеси.
Идеите при нас са двустранни и винаги водят до положителни резултати. Бих казал, че отношенията с оркестъра са по-скоро партньорски, отколкото началнически. Адмирирам и уважавам мнението на всеки и в огромна част от работната полемика сме на едно мнение, но в крайна сметка решенията и отговорноста за художествения критерий са мои.
- Много често в концертите на Оркестъра представяте млади таланти, което е изключителна възможност за тях и окуражаващо начало на голямата сцена. Защо това е важно за Вас?
- Грижата за децата, особено в последните години, се превърна в мое верую, което следвам много грижливо. За голяма част от талантливите деца, които учат в специализираните музикални учебни заведения, ние сме кумири и мечтаният състав за бъдеща професионална реализация. Какво по-хубаво от това тези деца да изпитат вълнението и емоцията от съвместна концертна изява с нас? Да се докоснат до любимите си фаворити и да усетят силата и звучноста на оркестъра? Да свирят рамо до рамо с любимите си изпълнители, вдъхновявайки се за дълъг период от време? Няма по-ценно нещо от това да се грижим за талантливите деца и да им предоставим сцена и преживяване, което дълго ще помнят.  
- Фактът, че млади народни изпълнители впечатляват публика и журита в различни тв формати, които не са специализирани за фолклор, и дори ги печелят, знак ли е, че това изкуство заема своето подобаващо място и в днешния ден?
- Българският народ в последните десетилетия загуби много от своите ценности, лъган и манипулиран под различна форма от политическия елит. Това доведе до търсене в обществото на вече загубените ценности, които останаха непреходни и неомърсени само в традиционното ни фолклорно изкуство. Хората започнаха да купуват носии, да ходят на народни танци, да се събират в общности и да споделят своите шовинистични настроения. Това е ясен знак, че липсващата вяра и бездуховност се припознава много силно в националния ни фолклор. Това е и една от предпоставките за спечелването на култов телевизионен формат от изключително талантливото ни съвременно явление Петя Панева. Всеобщата радост от тази победа е ясен показател за нуждата от съвременна национална идентичност.
- Вие сте част от екипа на проекта на Българската музикална асоциация "Професия фолклорен музикант", който поставя проблемите по отношение на образованието, функционирането на професионалните фолклорни състави и ролята на общините за тяхното финансиране, развитие и устойчивост. Какво се случва днес с училищата за фолклор, които имат добра материална база още от миналото, но как успяват да я поддържат днес?
- Този въпрос е много болезнен за мен и това е причината да стартираме тази инициатива заедно с колегите от БМА и в частност с Антоанела Петрова. През 2018 г. стартираха фолклорни специалности в НМА "Проф. Панчо Владигеров" - София, където бях поканен да водя класа по тамбура и фолклорния оркестър. Тогава осъзнах какъв остър недостиг имаме на деца инструменталисти, които искат да продължат да се занимават професионално с музикален фолклор.
Музикалните ни училища и паралелки за фолклор се грижат изключително добре за своите възпитаници и полагат много педагогически усилия да ги образоват и възпитат в бъдещи професионални кадри. Министерството на културата финансира достойно всички тези дейности в името на даровитите деца. Тук обаче връзката между образование и професионална реализация се къса, защото голям брой от децата не продължават да учат в същата специалност поради липса на достойно заплащане в бъдещата реализация.
От всичките 14 фолклорни ансамбъла в България само един (НФА "Филип Кутев") е национален, а останалите са общински. По-голямата част от тях са с висока натовареност и хронично изоставащи трудови възнаграждения, което насочва младите музиканти към реализация в педагогическите профили на образователната ни система. Ако заплащането в образованието и културата се изравни и държавата дофинансира общинските състави за дейност, ситуацията бързо ще се промени и ще даде стимул за реализация на талантливите деца на България. Трябва, разбира се, да се създаде и нова, справедлива методика в бранша, която ще стимулира художествената продукция.
- През своята богата и разнообразна творческа кариера сте работили с почти всички национални, регионални, частни фолклорни инструментални, танцови и хорови състави. Навремето държавата им осигуряваше материална подкрепа, както и форуми за изява от професионални до самодейни изпълнители. Днес как се справят те с издръжката си, с плащането на репетиционни и концертни зали, с осигуряването на инструменти, на сценични облекла, турнета и т.н.?
- Както вече споменах, колегите от общинските фолклорни ансамбли се борят за своето съществуване с много любов и отдаденост, въпреки ниските възнаграждения. Дългите и добре платени задгранични турнета отдавна са в историята. Голяма част от наличния гардероб и инструментариум е още от "златните години". За щастие, в последните години се наблюдава възможност за кандидатстване по различни културни фондове, чрез които съставите обновиха и попълниха своя гардероб с нови костюми и декори. Това, разбира се, не променя тяхното житейско статукво.
Друг "жанр" в съвременната ни история са възникналите през последните 20 години частни танцови клубове и фолклорни ансамбли. Една част от тях приютява любители на песента и танца и има завидни творчески успехи по модела на професионалните състави. Другата, по-голяма част са създадени с комерсиална цел и не могат да се похвалят с високи художествени постижения. Въпреки това този жанр е неотменна част от съвременния градски живот и има своето важно място за изграждане у младите на национална идентичност и урок по Родолюбие.    
- Композирате вокално-инструментална, танцова и театрална музика, свирите на тамбура, дирижирате, преподавате... Кое Ви доставя най-голяма радост и за какво не Ви стига времето?
- Всяка от тези дейности е свързана с музиката като цяло и всяка изисква своето време, внимание и отдаденост. Композирането на музика е специфична, отшелническа дейност, при която авторът, вглъбен в своите мисли и вълнения, прекарва часове наред в подреждане на всевъзможни музикални пъзели с драматургични или дивертисментни решения.
Дирижирането е друг вид умение, свързано с възможността да претвориш авторската музика на свой колега по най-добрия начин, познавайки спецификата на отделните групи инструменти и народопсихологията на състава си. Удовлетворението след всеки запис, концерт или репетиция е несравнимо. Оркестърът за народна музика на БНР по традиция е най-премиерният състав у нас с повече от 100 реализирани заглавия на сезон.
Усещането за предаване на опит, знания и умения на млади хора също има своите положителни страни. Фактът, че си дал частица от себе си и си вдъхновил свой колега в работата му към бъдеща професионална реализация, и си начертал правилна посока на творческия естетически мироглед, е също несравнимо усещане.
За съжаление, най-малко време ми остава за свирене на любимия ми инструмент - тамбурата. Помня годините на отдаденост и ежедневна грижа за техническата и стиловата форма при изпълненията. Сега свиря със студентите и в различни звукозаписни сесии.
- С Оркестъра за народна музика на БНР открихте новия концертен сезон с интересна програма с премиерни заглавия и гост солисти. Какви ще бъдат акцентите в афиша през следващите месеци? Предстоят ли записи, изяви извън София и страната?
- Оркестърът за народна музика на БНР следва стриктно своя рутиниран концертен и звукозаписен сезон. Почти всеки четвъртък оркестърът звукозаписва солисти от различни фолклорни области. Предстои честване на 80-годишнината от рождението на моя предшественик Христофор Раданов. Събитието ще се състои на 7 декември от 19 ч. в Първо студио на БНР, изпъстрено с много музика и прекрасни солисти. До края на сезона нашите слушатели и зрители ще могат да се насладят на проектите "Изкуството на тамбурата", "Музика в портрети", "Вокално-инструментални картини" и "Ритъмът на Балканите".

В София се произвеждат 41% от БВП на страната

автор:Дума

visibility 1878

/ брой: 219

Потреблението на домакинствата ускори растежа

автор:Дума

visibility 1896

/ брой: 219

Експерт предлага по-нисък ДДС за рибата

автор:Дума

visibility 1933

/ брой: 219

Тръмп разговаря два часа с Байдън

автор:Дума

visibility 1989

/ брой: 219

Втора инстанция осъди експрезидент на Аржентина

автор:Дума

visibility 1872

/ брой: 219

Протест в Брюксел срещу крайнодесните

автор:Дума

visibility 2058

/ брой: 219

Пет години затвор грозят Марин Льо Пен

автор:Дума

visibility 1762

/ брой: 219

Медийният тероризъм

автор:Александър Симов

visibility 2027

/ брой: 219

Хронично бездействие

visibility 1980

/ брой: 219

"Символичната война" на съюзническите бомби

visibility 1943

/ брой: 219

Кой кой е в проектокабинета на Доналд Тръмп

автор:Дума

visibility 1818

/ брой: 219

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ