ЛОШИЯТ ВКУС НЕ Е ПО РОЖДЕНИЕ

Напоследък започнах по-често да ходя на театър. Не само защото цял живот съм бил близо до сцената, а и заради отново събудилото се у мен любопитство към публиката, към нейните предпочитания, вкус, общо интелектуално равнище. Какво иска да вижда тя днес, по-добра ли е станала през последните години, или напротив...
При различните представления, които гледах в последно време, получавах различни отговори. Но дори когато тези отговори ме натъжаваха или дори ядосваха, радваше ме това, че много от зрителите бяха млади хора. Оказва се, че прогнозите за спадане на интереса към театъра за сметка на телевизията, киното, видеото и т.н. са били недалновидни. Магията на живото общуване с артиста или може би желанието за обществен живот (малко по-различен, за да не кажа по-смислен от дискотеките) у публиката, я е довела в театралните салони...
И тук мога да прибягна до помощта на класиците (далеч по-умни и авторитетни от мен), които често са се изказвали по моята тема. Още Аристотел твърди, че "Както гимнастиката спомага за физическото развитие, така и музиката (в нашия случай театърът - П.П.) въздейства на естетическата природа". Волтер добавя: "Театърът възпитава толкова, колкото не може и най-дебелата книга", а Чапек заключава по-директно: "За мен театърът е трибуна, платформа, амвон, откъдето се произнасят проповеди".
Вместо да продължа с подобни чудесни цитати, ще добавя, че тази си роля театърът изиграва най-успешно, когато цялото му възпитателно въздействие е скрито в завладяваща художествена обвивка и че тази обвивка може да бъде както емоционално сериозна, така и бликаща от поднесен с вкус смях. И пак една мисъл на Волтер: "Всички жанрово се добри, освен скучният".
Съвсем наскоро гледах в центъра на София едно комедийно представление, на което имах възможността от първия ред на балкона да следя не само ставащото на сцената, а и реакциите на публиката в партера. До мен пък един младеж с напълно културен вид (дрехи, физиономия) неистово аплодираше всяка простотия, изречена от артистите, а такива за съжаление не липсваха. По едно време главният герой произнесе с цялото си актьорско умение, талант и не без наслада една откровено мръсна (дори да е току-що къпана) дума, на която зрителите дълго се радваха с реакциите си. Комедията (както и добрата игра на артистите) ни поднесе много смях и в това се състоеше смисълът представлението да се играе, защото друг смисъл не открих.
Разбира се, може и така. Известна е максимата "Смехът е здраве", а тя не е единствена от рода си. Макар че в стремежа да привлекат публиката, която е угрижена как да преживее безкрайния ни преход (вече неизвестно към какво) и е "обогатена" от кризата (главно в държавното ни ръководство), театрите правят не малко репертоарни компромиси. Това, че се поставят толкова често художествено скромни комедии, не означава само слизане до принизения през годините на демокрацията вкус на голяма част от зрителите, но крие и опасението да се "възпитават" нови, бъдещи зрители с лош вкус. Ще открадна пак една чужда мисъл - този път на композитора Соловьов-Седой: "Хората не се раждат с лош вкус; лошият вкус се придобива с течение на времето". В това отношение правим всичко възможно.
Приемам дори, че дадена комедия, която ни развеселява (но културно) има място на сцената, особено когато животът на мнозинството от сънародниците ни никак, ама никак не е весел. И все пак театърът не съществува само за да ни гъделичка и за да задоволява някаква необяснима нужда на част от зрителите официално да чуват от сцената псувни и мръсни думи. Ще повторя казаното неотдавна в едно интервю, че "на сточна гара не псуват, колкото в театъра". А за прекалените реалисти, по-точно натуралисти, ще отговоря с думите на Рафаел: "Трябва да рисуваме видяното не такова каквото е, а каквото трябва да бъде".
Много цитати употребих в днешното си съчинение, за което моля да бъда извинен, но по-лесно е да се критикува с подкрепата на класиците. А те доста са се изказвали по темата ми. Тя пък е тясно свързана с бъдещите зрители - децата. Явно с мисълта за тях Ивайло Калфин предлага шахматната игра като учебен предмет, а пловдивският кмет забранява чалгата по площадите на града до Нова година. Поздравявам и двамата.