08 Ноември 2024петък14:31 ч.

ВРЕМЕТО:

Времето ще се задържи предимно слънчево. В по-голямата част от страната ще е почти тихо, в източните райони със слаб вятър от североизток. Сутрин на места в низините и котловините видимостта ще е намалена. Минималните температури ще бъдат между минус 3° и 2°, а максималните между 11° и 16°. Времето ще се задържи предимно слънчево. В по-голямата част от страната ще е почти тихо, в източните райони със слаб вятър от североизток. Сутрин на места в низините и котловините видимостта ще е намалена. Минималните температури ще бъдат между минус 3° и 2°, а максималните между 11° и 16°.

Емисари щъкат из сектора на училището

Европейски експерти щели да оценяват дали се нарушават права на "малцинствата" в Кърджали

/ брой: 266

автор:Велиана Христова

visibility 978

От ХVIII в. насам Великите сили на стара Европа възприемат Балканите като територия, в която могат да се разпореждат, както си искат. И под претекста на "болния Източен въпрос" да се боричкат за собствените си интереси на гърба на региона, чието население винаги са възприемали така, както се възприемат аборигени. Старият исторически рефлекс изглежда още е жив в днешна модерна Европа. Пратеници на Европейската комисия, еврочиновници по проблемите на расизма и нетолерантността, консултанти по защита на националните малцинства няколко дни шетат из Кърджали. Дошли да ни оценяват. Не е известно ЕК да е проявила подобен оценъчен интерес към толерантността между етническите групи във Франция, между френските и фламандските общности в Белгия или дори между етносите в съседна Турция, която периодично се стреми към Европейския съюз. Но на мен лично ми е обидно някой да рови из територията на най-старата европейска цивилизация и да търси расизъм и нетолерантност в държава, в която винаги са съжителствали множество култури - безпроблемно, докато не се намесят политиците. Или овластените чиновници.
Не знам как хората на Еврокомисията си представят толерантността, но

не виждам нищо толерантно в това

да привикат на засекретени за журналистите разговори сепаратно "местни неправителствени организации", "сдружения за турска култура и изкуство и на учителите по турски език от Южна България", "помашки клубове", кметове и общинари, чиито имена говорят за определена етническа принадлежност. Поне това четем в информация на БГНЕС отпреди два дни. Не е известно също дали въпросните европейци знаят в каква държават идват да оценяват "положението на малцинствата" и дали са чели Конституцията й, според която България е еднонационална държава, в нея малцинства няма. Както ги няма във Франция или в Турция, да речем. За скрупульозните еврочиновници това би трябвало да е пункт номер 1.
Нямам за цел да анализирам експертното поведение на гостите. В срещите са поставени обаче въпроси на образованието - естествено, за изучаването на майчиния език. Проблеми с това изучаване в България няма, освен липсата на учебници, която продължава вече твърде дълго. Иначе Законът за народната просвета гарантира напълно правото на изучаване на майчин език за всички деца, за които българският не е майчин. Според ЗНП в момента майчин език се изучава като задължителноизбираем или свободноизбираем предмет (ЗИП или СИП) минимум 3 часа седмично. Децата имат ненакърнимото право да изберат по свое желание този предмет.
Тук обаче

свършва просветата и се намесва политиката

Въпросът за майчиния език избухна скандално миналата и в началото на тази година в предишния парламент, когато при обсъждането на предложения от ГЕРБ нов закон за училището (който не можа да бъде завършен) ДПС поиска майчиният език да се изучава задължително. Т.е. правото на обучение по майчин език да се подмени със задължение. Естествено, това не бе прието от никого извън ДПС. Второто искане бе да има държавен стандарт по майчин език, което също бе отхвърлено, понеже според проекта за нов закон нямаше изобщо стандарти по предмети (по български също), имаше 17 образователни изисквания за степен на образование, за знанията и уменията, които учениците трябва да постигат. В медиите тогава темата бе обилно обсъждана, едва ли е нужно да се връщам тук подробно към нея.         
Майчиният език обаче винаги предизвиква остри реакции в българското общество. Помним бурните реакции през юни т.г., когато едно фалшиво медийно съобщение оповести, че турският ставал задължителен. Причината не е образователна, а е политическа. Изобщо, в т.нар. смесени региони напрежение винаги се поражда не от етносите, които сами по себе си живеят прекрасно заедно по съседски, а от политическото

партийно използване на етносите

Конфликти се пораждат не от етническа нетолерантност, а от тъкмо това свойство на поведението на ДПС. Има няколко района в страната, където българското етническо население няма усещането, че живее в родна България. Това подклажда страхове и дава хляб на националистическите партии да извлекат своите дивиденти от ситуацията. Това не е тайна за никого, но не е "бон тон" да се говори публично. Което пък създава убеждение у населението - и у българското, и у турското, че и у циганското - че държавата е изоставила тези региони "на откуп" на ДПС. А към политическото измерение у нас се добавят и сложността на историческата памет и на религиозните отношения - на една географска ширина, където наистина се срещат християнството и ислямът. Исторически - твърде жестоко. Няма как да ни разберат и усетят страни като Белгия и Холандия, откъдето идват евроемисарите, защото там етносите са еднородни по отношение на религиозната им принадлежност. Виждаме какви откровени страхове имат днес западноевропейските държави спрямо друговерците бежанци и колко ревностно се стараят да ограничат приема им в собствените си страни...
Отгоре на всичко за 23 години "преход" у нас (съзнателно ли?) се подмениха престъпно понятията и се

сложи знак за равенство между етнос и религия

Ако си от небългарска етническа група, значи трябва да си ислямист. А това са две съвършенно различни неща. Различни етноси могат да принадлежат към една религия и обратно - хората от един етнос могат да изповядват различна религия. И май че е работа на училището да ограмоти младите български граждани в това отношение - всички деца, не само тези в смесените райони. Това вероятно ще донесе повече разбиране за "другия", повече противодействие срещу политически принуди и повече бариери пред пагубните страхове в обществото ни.     
Пътувала съм преди много време в сакарските села на община Средец и не усетих никакви проблеми. Преди 4 години ми се случи пак да попадна там и със спътниците ми не намерихме ни един човек, който да ни посочи пътя от едно село към следващото - възрастни хора чуваха въпроса, обръщаха гръб и подминаваха. Накрая се спря един младеж и ни посочи пътя. Защо ни подминават, попитах го. Отговорът беше: "Страх ги е да не ги чуят, че говорят на български". Замълча на въпроса "От кого ги е страх"? Но като попитах той не се ли страхува, се засмя и рече: "Не, аз уча и живея в София".
Та ето в това е проблемът. В последните години децата, които са пожелали да учат турски майчин език, са намалели в пъти. В предишни години броят им е стигал до над 24 хиляди, сега е спаднал под 10 хиляди. Според ДПС това е, защото държавата не им създава условия. По-вярното е, че на майчин език те говорят вкъщи, а от училището искат да ги приобщи към знания, които им отварят път към добра професионална и трудова реализация. Проблемът на тези различни по етнос български деца е по-скоро слабото владеене на официалния български език. И на западни езици. Ето това е проблем на държавата, щото дотук сме се докарали - цели групи български деца да имат проблем с езика на държавата, в която са се родили и живеят. Нещо, което преди 1989 г. бе немислимо! Интересно какви отговори са получили европейските експерти, когато са поставили въпроса за интеграцията "на малцинствата". 
Според медийната информация, местните управленци и НПО-та, с които представителите на ЕК са се срещнали, са поставили въпроси, които подозрително повтарят политическите искания на ДПС - да има

стандарт за майчиния език и той да стане задължителен

Смятат, че от мерки за "защита на малцинствата" можело да печелят европари. Какво се подобри в образованието на циганетата от това, че с външни пари много НПО-та с години се хранят от проекти за "ромското включване"?
Визитата на радетелите срещу расизма и нетолерантността завършва днес и не е известно да са пожелали среща в просветното министерство, за да се осведомят за законите и реалните права за изучаване на майчин език. Затова се опасявам, че скоро можем да получим пореден нелицеприятен евродоклад - как България накърнява правата на "малцинствата". При всички случаи на Балканите "външното" ръчкане на етническата тема, обикновено с политическа помощ "отвътре", винаги носи беди за държавите и населението. Имаме достатъчно пресни примери наоколо за последиците от емисарските намеси на "Великите сили".                        
 

Служители в АЯР на протест за по-високи заплати

автор:Дума

visibility 173

/ брой: 214

"Лукойл": Не продаваме рафинерията в Бургас

автор:Дума

visibility 153

/ брой: 214

25 нови влака от "Шкода" пристигат до 2026 г.

автор:Дума

visibility 175

/ брой: 214

Брюксел разследва "Виза" и "Мастъркард" за таксите

автор:Дума

visibility 161

/ брой: 214

Управляващата коалиция в Германия се разпадна

автор:Дума

visibility 149

/ брой: 214

Харис обеща помощ на Тръмп до инаугурацията

автор:Дума

visibility 174

/ брой: 214

В САЩ разработват план за мир в Украйна

автор:Дума

visibility 167

/ брой: 214

Накратко

автор:Дума

visibility 123

/ брой: 214

Пътят на разбитите надежди

автор:Александър Симов

visibility 139

/ брой: 214

Непредсказуемият Тръмп

visibility 141

/ брой: 214

БСП е микросвят, отражение на прехода

visibility 161

/ брой: 214

Агнето сито и вълкът цял

автор:Гарабед Минасян

visibility 160

/ брой: 214

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ