ДУХОВЕН ПОДЕМ ПО ЧУДОМИРОВСКИ

Боя се от вероятността да стана неинтересен за читателите, като ги занимавам със свои лични, извлечени от житейската ми практика наблюдения, но нали такава е и рубриката ми: "От дума на дума, та в ДУМА". Което означава, че в своите всекидневни, делнични (може и празнични) срещи и разговори се опитвам да намеря значими не само за мен, а и за по-широк кръг от обществото ни теми.
Не е тайна, че съм автор освен на тази колонка, и на много други измишльотини, посветени през последните години главно на малчуганите, и заради книжките ми със стихотворения, приказки и стихотворни гатанки съм имал голям брой срещи със слушателчета (които още не могат да четат) и читателчета от училища и детски градини. А всичко това го споделям с вас, тъй като винаги при тези си срещи, освен че рецитирам на малчуганите свои весели куплети и ги "изпитвам" с гатанките, които им задавам, обикновено отделям и минута, в която да им досадя с по някой полезен съвет. И понеже те често също ми казват по някое свое стихотворение, похвалвам ги, поощрявам ги, но не пропускам да ги предпазя от грешните мисли (главно на майки и на баби), че непременно ще станат професионални поети, както и малко от рисуващите деца може би ще станат художници.
Едно е сигурно и по-важно - че всички те ще обичат за цял живот поезията и изобразителните изкуства, че ще бъдат приятели на доброто и красивото. А това, че някои са споходени от по-щедра дарба за писане или рисуване и не е изключена възможността да я развият в професия на писатели или художници, е друг въпрос.
Отново по телевизията (нали тя е основният ни прозорец към света около нас) попаднах на част от предаване, в което немалка група деца под ръководството на една кака прилежно се стараеха да стихоплетстват. Това трябва да беше "училищна лаборатория по поезия", защото каката предложи на участниците да се потят над темата "нашето училище". Дори им продиктува първия стих на бъдещото съчинение - нещо като "Обичам нашето скъпо училище". И заедно започнаха да търсят рима на "училище". Веднага дойде (на шега, разбира се) познатата дума "мъчилище", но тя бе справедливо отмината и се стигна до "жилище", а смисълът или безсмислието на "сътвореното" двустишие беше нещо такова: "Обичам нашето скъпо училище съвсем колкото моето жилище".
Преместих гледката на друг канал и не се домогнах до завършените детски "поетически вълнения" върху темата, излети в "художествено слово" от младите "творци". Скоро попаднах и на още едно телевизионно кощунство с поезията и с децата (впрочем телевизията не го е организирала, а само го отразяваше) - други "бъдещи яворовци" се стараеха да облекат в стихотворна форма оригинални готварски рецепти.
Лошото е, че не само деца, а и пораснали (може би не достатъчно, ако се съди по "творчеството" им) стихоплетци се изявяват в области като рекламата например. Още по-лошо е, че за съжаление ги четем не само в рекламата, но и предлагани като литература, а мнозина от авторите им доста отдавна са били деца! Прав ще се окаже великият ни тъжен хуморист Чудомир, който възкликва: "Какъв духовен подем! Писателите станаха повече от читателите, ловците - повече от зайците, а рибарите - повече от рибите!" И се питам, какво ги е прихванало днешните деца да стават поети, когато у нас вече няма хляб за горе-долу станалите. Поне към музиката да се насочват младите, та да ги изнасяме в чужбина. Права е бабата от едно мое стихотворение, която се мъчи да направи внучката си пианистка, а малката се дърпа и възразява: "Защо? Нали щом баба иска, тя нека става пианистка!"
Чудомировският "духовен подем" се изразява в по-честото споменаване напоследък и на думата читалище. Не че някой е отпуснал пари за скромните нужди на тези народни културни огнища - за купуване на книги например или за подновяване на напълно овехтелите костюми на хороиграчите, но възрожденският огън все пак мъждука. Обичам танцовата самодейност например, защото всеки, ако има два крака, може да се хване на хорото и да подскача, без да се опитва да играе Одета или Одилия в "Лебедово езеро" на Чайковски. Самодейност обаче в поезията и в литературата изобщо не е възможна, а азбуката знаем всички и пишем ли, пишем. Поне децата да опазим от тази поквара!