Ще запеят ли в Белград френски шансони?
Визитата на Макрон показа, че Сърбия приема водещата роля на Париж в балканската главоблъсканица
/ брой: 139
Не стана известно дали външният министър на Сърбия, Ивица Дачич, е пял на ухо на френския президент Емануел Макрон "О, Шан-з-Елизе" при неговото гостуване наскоро в Белград, но думите на сръбския премиер Ана Бърнабич, че "посещението мина по-добре от очакваното и изразената подкрепа за сърбите е най-важният получен досега сигнал в полза на Сърбия". След 18 години пауза и два пъти отлагано посещение (поради проблемите с "жълтите жилетки") френски президент отиде в Белград и проговори на сръбски в реч, произнесена доста символично на "Кале мегдан" - крепостта, която сърбите тачат от сърце. Макрон заяви, че "време е да ви кажа от името на Франция колко тя ви обича, както вие я обичате" и припомни съюзническите връзки между двете страни още от времето на Първата световна война. Думи като "мъченическата и сърцата Сърбия" топлят душите на всеки сърбин, а като се призовава за търпение и се демонстрира т.нар. честна и откровена политическа игра, това няма как да не се хареса в Белград. Защото и там са се уморили от двойните стандарти, празни обещания и отлагани перспективи за интеграция в ЕС.
Надеждите сега са, че Франция като водеща сила в ЕС и с амбиция за такава роля на Балканите ще бъде гарант с твърд ангажимент към Сърбия за разрешаване на конфликтните ситуации и съществуващите проблеми. Не само по пътя към ЕС, който всъщност ще се измине, ако се намери изход от балканските главоблъсканици, но и като голям инвеститор в страната. Подписаните 22 споразумения, от които 5 са в областта на военното дело, са показател, че Белград добре е преценил ситуацията. Френските системи "Мистрал" могат да се позиционират и на речни катери (Сърбия си няма море), подпомагането на военното училище, изграждането на метрото в сръбската столица, където само първите 2 линии са за 4.5 млрд евро, или концесията за 25 г. на белградското летище "Никола Тесла, която се поема от френска фирма, са все доказателство, че Франция няма да пропусне да запълни дефицита в Белград. Ако доскоро Сърбия разчиташе най-вече на подкрепата от германския канцлер Ангела Меркел, австрийския канцлер Себастиан Курц и унгарския премиер Виктор Орбан, днес ситуацията е различна. Меркел си отива, Курц на този етап не е на ход, а силите на Орбан не са безгранични. На практика заявките на Макрон за лидерските позиции в Европа не са безпочвени при тези обстоятелства, особено след добрите ходове в ЕС за издигане на предпочитани от Париж висши ръководители на ключовите позиции в Брюксел. Белград с нетърпение очакваше именно Макрон и показа открито колко разчита на него и на Франция като стар партньор в балканските политики.
Макрон потвърди, че първо ще се извършват дълбоки реформи в ЕС, а после ще се пристъпи към разширяване, а Вучич побърза да се съгласи с тази позиция. Но не пропусна да каже, че не би искал в Сърбия да се случи като в приетите в ЕС България и Румъния, от които младите бягат навън.
При посещението си Макрон изрази удовлетворение от готовността на Вучич да търси и конституционно решение за "косовския въпрос", което на практика дава време за изход от тази ситуация. Париж цели диалогът Белград - Прищина да е под егидата на Франция и Германия, но изявление, че ще бъде назначен специален пратеник за Западните Балкани, който да играе роля в диалога, дава основание за извод, че се търси засилване на влиянието в региона. Нищо чудно по кръчмите на Белград да се запеят френски шансони. Предвижда се и нова среша Белград - Прищина в Париж. Връщане към "едно време" няма как да се случи, но намирането на компромис е въпрос за сигурност и мир в целия регион.