Шапката този вълшебен аксесоар

Шапките присъстват в живота на хората толкова отдавна, че е невъзможно да се каже кога за първи път животинската кожа е била използвана за покриване на главата с цел предпазването й от природните условия или при дейност. Въпреки че онова нещо не е било шапка в истинския смисъл, древните бързо са осъзнали, че покриването на главата понякога може да е полезно.
Едно от първите изображения на шапка е открито в гробница в Египет и показва мъж с куполовидна сламена шапка. Други ранни "модели" на шапката са гуглата, фригийската шапка, която по-късно става известна като "шапка на свободата", давана на освободените роби в Гърция и Рим, и шапката пестасос, която произхожда от древна Гърция и е първата шапка с периферия, известна на историята.
Днес шапката означава много неща, а употребата й зависи от редица фактори като времето, религиозни причини, част от правилата за работа или безопасност на труда, моден аксесоар и пр. В армията шапките показват ранга и полковата принадлежност.
Размерът на шапката се определя, като се измери обиколката на главата около 1.3 см над ушите и се раздели на числото "пи". По-евтините шапки, разбира се, идват в стандартни размери - малка, средна, голяма, а някои - като бейзболните шапки - имат опцията за коригиране на размера.
Какви други интересни факти, знаем или не знаем за шапките?
Шапката е вълшебен предмет. Тя се използва, както знаете и от джуджетата, и от фокусниците. В приказките има много вълшебни шапки: шапка - невидимка, шапката на вълшебника, шапката на Хогуортс от "Хари Потър".
 Шапката, придърпана над очите, прави главата по-малка, очите по-дълбоки, а изражението по-мрачно. Така често са изглеждали преди шпионите и заговорниците.
 Шапката като правило е способна да съобщи за социалния статус, професията или убежденията на нейния притежател. В средновековна Европа художниците и медиците са носили барети, а нотариусите шапки от бобър.
През средните векове хората, които са банкрутирали, са били заставяни да носят зелени или жълти шапки, показващи тяхната финансова криза.
Най-известният пример за използването на шапка не по предназначение е шапката на китайска принцеса от преди около 4000 години, която е била използвана за промишлен шпионаж. По времето, когато тайната на производството на китайската коприна е била стратегическа тайна, китайска принцеса се отправила към своя годеник в чужбина с шапка от живи цветя, в които са били поставени копринени буби. По този начин са били разгадани технологичните тайни на производството на коприна.
Най-необичайни са били шапките през XVIII век. В края на втората половина от века модата е била диктувана от френската кралица Мария Антоанета. Шапките са били с диаметър повече от 1 метър, с много панделки, пера, дантели, в тях са били монтирани различни механизми, които са раздвижвали райски птици, пеперуди и т.н. Шапките също са били украсявани с модели на лодки, лебеди, замъци.
Според поверие, ако кралска шапка се премери от друг простосмъртен човек, той непременно ще умре от мъчителна и насилствена смърт.
Изразът "безумен като шапкар" си има своето обяснение. За да се обработи кожата или филца, по-рано се е използвал живачен нитрат, а живачното натравяне води до необратими увреждания на главния мозък. Майсторите на шапки често са страдали от слабоумие, изгубване на паметта и халюцинации.
о В Швеция през XVIII век са съществували две политически фракции, носещи името "шапки". Едната е поддържала политиката на Франция, а другата - на Русия.
о През XIX век дамите са носили капюшони с прикрепени към тях къдрици и по този начин се е създавало впечатлението за изискано подредена коса.
Смята се, че изразът "ама че си шапка" за първи път е създаден от военните в края на XIX век: той е бил адресиран към гражданите, които са носили шапки. Съществува и версията, че с немската дума Schlafmutze са ядосвали сънливковците и апатичните хора.
 Цилиндърът се е смятал за атрибут на човек от висшето съсловие.
Английският израз "да си изядем шапката" е равнозначен на "режа си главата", т.е. твърде висока степен на риск.
"Механизираната" шапка е т.нар. сгъващ се цилиндър. Цилиндърът е създавал неудобства, той е трябвало да бъде поет от прислугата, да се поставя на перваза, а при липсата на такъв - да се поставя отляво на креслото. Изобретяването на сгъващите се цилиндри е позволявало те да се носят под мишница.
През 1942 г. в Англия шапки са продавали само на плешивите клиенти: заради войната тази стока не се е внасяла в страната.
В СССР шапката е станала моден аксесоар благодарение на Никита Хрушчов - преди него руските вождове са носели кепета.
За гарантиране на безопасността на висшите длъжностни лица в СССР са били създадени специални бронирани шапки. Външно те са приличали на обикновените, но в тях е била вградена каска от титан.
Британската кралица е една от най-известните почитателки на шапките. Всички шапки, които кралицата вече не носи, попадат в музея на... кралските шапки. Там под всеки един експонат е посочен поводът и мястото, където е била носена шапката, а също така има и прикрепени фотографии. Експозицията се увеличава почти всеки месец.