Рецепти за добрина

Някои от най-известните български лица и утвърдени шеф готвачи станаха част от семействата в SOS Детско селище Дрен на един от светлите християнски празници Месни заговезни. Родителите и малчуганите посрещнаха гостите в своите домове и заедно с тях приготвиха вкусни ястия. Сред хората с добри души, които споделиха любими рецепти с възпитаници на детското селище в Дрен, бе актрисата Елена Петрова, едни от най-разпознаваемите лица от телевизионния екран Део и Лео, както и шеф готвачите Андре Токев, Димо Димов, Димитър Клаклов и Ивелина Иванова. Всички те се обединиха около кампанията "Топла супа всеки ден" на бульони Maggi. Брандът прави дарение в полза на SOS Детски селища България, предназначено за осигуряването на основна част от тяхното всекидневно меню през цялата година.
Известните гости на семействата дадоха ценни съвети в приготвянето на любимите им ястия. Италианецът Лео разкри тънкости в замесването на тесто за пица. Ивелина Иванова наблегна на балансираните съставки на супата и майсторството в готвенето на ориза, а Димо Димов научи малчуганите да правят средиземноморска салата. Ароматна пълнена кокошка по френски и изискан баварски крем бяха част от менюто на шеф-готвач Димитър Клаклов. Разбира се, гощавката не мина и без едно от най-важните ястия във всекидневното балансирано меню - топла супа. Сред рецептите се отличаваха любимата на българина класическа пилешка супа, арабска супа с нахут и екзотични подправки, картофена крем-супа с крутони и пресен лук и не по-малко популярната супа топчета.
Родните звезди и приемните семейства споделиха опита си в кухнята и обмениха идеи, трикове и съвети около приготвянето на всяко от ястията. Децата и SOS родителите се включиха активно в кулинарния празник. И след изпълнената с безброй позитивни емоции и многобройни усмивки сутрин заедно се събраха на голям семеен обяд, за да споделят вкусните ястия и топлите семейни моменти в компанията на известните си гости.
Обединените под шапката на кампанията приятели ще гостуват често в селищата в село Дрен и град Трявна. Там, заедно с децата, ще приготвят вкусни и здравословни ястия, като споделят с малчуганите личен опит, свързан с подвизите им в кухнята. Известни личности ще дават на малките полезни съвети как да се научат сами да си правят балансирани ястия и също така ще разказват за своите първи стъпки в кулинарията, за да покажат колко приятно и забавно може да бъде готвенето. Звездите и отново ще се съберат в края на тази седмица за семейна трапеза в SOS Детско селище Дрен, за да отпразнуват заедно Сирни заговезни.

Подкрепа за 700 малчугани

Вече 23 години SOS Детски селища България работи за по-доброто бъдеще на деца, лишени от родителска грижа, или в риск да загубят подкрепата на своите родители. Българското сдружение е равноправен член на международната организация SOS Детски селища, която обединява самостоятелни национални сдружения в 133 страни. У нас под шапката на организацията се полагат грижи за над 700 деца, живеещи в SOS детските селища в Трявна и Дрен, в SOS младежките домове в София и Велико Търново и обхванати в програмите по подкрепа на семейството и превенция на изоставянето в София, Габрово, Велико Търново и Радомир.


Ирена Василкьова:
Грижата за децата не е рутинно действие

Ирена Василкьова има 25-годишен трудов стаж като детска учителка в Дупница. Тя обаче е най-новата майка в SOS Детско селище Дрен - заедно със съпруга й от 6 месеца се грижат за две момиченца-сестрички и едно момче на възраст от 10 до 13 години, като са в очакване семейството им да се попълни с нови членове.

- Как протича един ваш ден, Ирена?
- Сутрин ставаме рано и денят започва с бързане - измиваме се, обличаме се, задължително закусваме вкъщи и след това децата отиват на училище. Две от тях ходят на занималня, там подготвят уроците си и се хранят в стола. С най-голямото момиче се занимаваме следобед, тя иска помощ за уроците и аз, доколкото са ми възможностите, се старая да й съдействам. В свободните от училище дни децата много помагат в домакинството. Една майка ще се справи доста трудно, ако те не се включват във всекидневните грижи. Децата са внимателни, обичат да почистват, оправят си стаите, особено им харесва да ми помагат в кухнята, грижат се и за себе си.
- Кои са най-големите трудности, с които се сблъсквате в грижите за децата?
- Със сигурност най-трудно е общуването с тях. Тези деца неслучайно са дошли за отглеждане при нас. Нужни са търпение и внимание, които смятам, че проявявам. Стремя се да ме възприемат като техен приятел, който дава всичко от себе си, за да се грижи за тях, а те да споделят какво ги вълнува, да не крият проблемите си, да казват какво мислят, да искат съвет от мен и аз да съм готова да им го дам. Педагогическият ми опит е от голяма полза - зная как да общувам с тях, какъв подход да избера...
- Имахте ли някакви страхове, преди да дойдете в селището?
- Нямах големи опасения или кой знае какви страхове, защото имах предварителна подготовка, знаех какво ме чака тук, работих малко и в детската градина към SOS селището. После, в общуването с децата често съм се притеснявала как да постъпя, дали ще взема най-правилното решение... Но това вероятно е най-големият страх на всички майки. В общуването с децата не може да бъдеш рутиниран играч.
- Как ви наричат те?
- За тях съм леля Ирена, тъй като със съпруга ми имаме наша дъщеря, която ни нарича мамо и тате. С децата се разбрахме още в самото начало как да ме наричат и ми е много приятно, че спазват уговорката ни.
- Какво ви накара да поемете грижите за малчугани, лишени от родителско внимание, в SOS Детско селище Дрен?
- Идеята за това дойде от дъщеря ни. Още от малка тя много искаше да не е сама, да имаме поне още едно дете и дори ни караше да си осиновим. Ние обаче явно не сме били готови за подобна стъпка и не сме прегърнали идеята й. Но сега дъщеря ни вече е голяма, самостоятелна е, учи в Софийския университет и, когато е възможно, идва тук да види нас и децата, общува си с тях, радва им се...
- Прието ли е да си споделяте проблемите с другите майки и семейства, които също се грижат за децата в селището?
- Разбира се. Обменяме опит всекидневно! Дори на всяка среща помежду ни си споделяме, защото може някой да е минал по този път и да даде някаква насока за решаване на даден проблем. Правила за постъпване по един или друг начин няма. Защото децата са различни, ние сме различни, обстоятелствата са различни... Но като събереш опита и мисленето на колегите, имаш по-голям шанс да постъпиш по най-верния начин в някаква ситуация, когато смяташ, че вече си изчерпал всички методи и се притесняваш, че не можеш да вземеш най-правилното решение. Затова е хубаво да се говори с колегите-майки, с психолог, педагози, социален работник - всички са на наше разположение. И заедно, включително с директора на SOS селището Дрен г-н Дянков, се справяме успешно. Всички помагат - без изключение.
- Как приемате това, което правите тук - като служебен ангажимент или нещо повече?
- Това е много особен вид работа. Работа е, защото ние, в крайна сметка, сме подписали договори. Но не приемаме ангажимента си като рутинно действие. Изпитваме чувства, емоции и се вълнуваме, и страдаме, и се радваме... И ние сме хора! Грижим се за деца, което изобщо не е само работа.