Путин пази Русия от катастрофи

"Примерите от нашата история ни позволяват да твърдим, чe... нито една революция не е струвала щетите, които нанесе на човешкия потенциал". Това каза Владимир Путин на 21 октомври т.г. пред Дискусионния международен клуб "Валдай". По думите му, обществото "изгради, както се казва сега, колективен имунитет срещу екстремизма, който води до сътресения и социално-политически сривове".

Буквално ден преди това Европарламентът удостои с наградата "Сахаров" Алексей Навални заради "последователна кампания срещу корупцията на режима на Владимир Путин". Самият Навални излежава тригодишна присъда. А месец преди това Европарламентът прие резолюция, в която на практика обяви война на политиката на президента, но не и на руския народ, сред който вижда съюзници в лицето на правозащитници, за какъвто се има и Навални.

Връщам лентата с малко над два века назад: "Русия не е страна, която може да бъде наистина завладяна, тоест окупирана... Такава страна може да бъде победена само от собствената си слабост и действието на вътрешни раздори. Достигането до тези слаби места на политическото битие е възможно само чрез сътресение, което да проникне в самото сърце на страната". Тази мисъл е на известния пруски генерал и военен теоретик Карл фон Клаузевиц (1780-1831), който освен в пруската, е воювал и в руската армия срещу Наполеон (1812-1814).

Освен Русия, общият знаменател на всички тези оценки и събития, случили се в толкова различи епохи, 

са истините, които изкачат от сенките на историята. 

По-рано тази година в руските медии можеше да се види 18-серийният документален филм "Гибелта на империята. Руският урок". Главният "персонаж" на лентата е Февруарската революция, по време на която Николай II се отрече от престола и империята наистина рухна с всички последици за руската история. Самото количество на сериите илюстрира, че авторът на филма прави всеобхваен прочит на това събитие, опитва се да го разгледа от всички страни. Впрочем, той не е историк, но не и самодеец нито в историята, нито в киното. Това е 63-годишният ръководител на Патриаршеския съвет по културата, Псковският и Порховският митрополит Тихон (гражданското име е Георгий Шевкунов). Той не е просто религиозно лице: член е на президентския съвет по културата, на Обществения съвет към Министерството на културата и председател на Обществения съвет към Федералната служба за регулиране на алкохолния пазар. През 1982 г. завършва сценаристика в държавния институт по кинематография, но още същата година се замонашва в Псково-Печорския манастир.

Въз основа на документи, факти и цитати на съвременници от онова време, митрополитът показва пагубното въздействие на Февруарската революция, но не от монархически позиции, а от познавателна гледна точка, през призмата на ролята ѝ върху руската историческа съдба. И със замисъла руското съзнание да усвои травматичните уроци на националната си история. В този смисъл заключенията му идват от мрака на историята, които са осветени от истината.

Затова си струва да се цитира почти изцяло анонса му към филма: "Царска Русия не беше унищожена от червените;  тя беше унищожена от прогресивно, напреднало, европейско ориентирано общество (образованите и заможните). Най-добрите хора, които мечтаеха за "свободна Русия" и мразеха правителството с всяка фибра на душата си, отвориха кутията на Пандора и потопиха страната в сътресения и хаос. Русия беше съсипана от Февруари, а не от Октомври, което стана само негово следствие. Именно предателството на част от елита - а самата напреднала общественост беше част от елита и подпали известна част от царската бюрокрация - причини разпадането на Русия и последвалата гражданска война. Не, не става дума за болшевиките и есерите, които открито прокламираха своите цели и почти не криеха методите си. Става дума за кадетите (партиите на професори, юристи и журналисти) и за множеството представители на други напълно буржоазни партии и сили, които са им близки по дух, обединени в Думата през 1915 г. в "Прогресивния блок"... Никакви външни сили нямаше да доведат до преврат, наречен революция, ако не беше гнилостта в собствения дом. Прогнило бе онова, което е смятало себе си за солта на земята, за най-добрите, прогресивните хора".

Общо взето, те са имали благородното за времето си намерение да превърнат Русия от абсолютна в конституционна монархия по примера на съюзната във войната Великобритания. Имало и такива, които са мечтаели директно за парламентарна република. Февруари е бил избран, защото от март-април е трябвало да започне пролетната кампания на армията в хода на Първата световна война, които дори според германският противник щяла да бъде победоносна, а патриотичната вълна е щяла да помете всякакви усилия за "свободна Русия".

Но уж напредничавите и демократични люде се оказват негодни за управление. 

Провокираният и от Първата световна война хаос като свлачище отнася страната и болшевиките вземат властта след 6 месеца, за да спасят каквото може. Така Февруари даде старта и на неизбежната Гражданска война (1917-1923 г). И с интервенцията на 19 държави срещу болшевишка Русия, сред които и най-мощните за времето си, жертвите от нея стигат до 10-17 млн. души, плюс най-малко 2 млн. души емигрирали. Въпреки това Русия на Ленин победи интервенцията и тези 19 държави явно не са чели или са подценили Клаузевиц.

Следва мирен период, но и сталинските чистки. Международната организация "Мемориал" твърди, че общо по съветско време жертвите на терора варират от 10 млн. до 39 млн. - главно при Сталин. Под жертви трябва да се има пред вид не само разстреляните, но и оцелелите от затворите, лагерниците, преследваните, подложените на принудителен труд и замесените в политиката криминални лица. 

Руската нация е сред малкото, от които историята е източила най-много кръв. (В тази категория може да сложим още Франция, Германия, Китай). Но тя като че ли най-много от всички е 

хвърляла човешкия живот на клада на политическите идеи 

Или на ценностите, както се казва сега. 

Добавете, впрочем, и 27-те милиона, загинали във войната срещу хитлеристка Германия, и няма как да не се удивиш на човешкия потенциал по тези земи, който не само е оцелявал, но и е движил световните съдбини.

По силата на причинно-следствените връзки може да приемем, че епохалните земетръси се задвижват именно от Февруарската революция. Нещата обаче не са никак еднозначни. Като знаем мотивите за нея, получава се, че благородните иначе идеи за напредък, свобода и демокрация сеят смърт и разруха. Вина за общия брой на жертвите носят и онези уж просветени и свободолюбиви хора, които бяха запретнали ръкави да тласнат напред страната си чрез революция. Ето ви още една истина от мрака на историята. 

След 74 години следва нова, този път капиталистическа революция и нов цивилизационен земетръс. Разпадът на СССР уж пак е задвижен от напредничавите идеи за демокрация, човешки права, многопартийност и свобода на пазара. Движещите сили на промяната пак е елитът и лица, смятани за интелектуалния каймак на нацията. 

Всички знаем какво излезе. Втора национална катастрофа за по-малко от един век на най-голямата и една от най-многонационалните държави в света, която дотогава все пак живееше в етнически мир, развеселяван и от вицове за особеностите на отделни етноси. Няма как да не е травма, че за едно денонощие 25 млн. руснаци се оказаха в чужди държави. Няма как да не е трагедия, че 8 млн. души от постсъветското пространство се простиха с живота си заради пламналите военни конфликти, заради икономическия и социален срив. И пак на кладата на демокрацията. Все последици от светлите иначе идеи за свобода и напредък - ето още един извод, осветен в тъмата на събитията.  

И все пак времето слага своя отпечатък и донякъде коригира Клаузевиц. СССР се разпадна не само от вътрешните си противоречия, но и от външна намеса. Тя също беше война, но не въоръжена, а хибридна, както сега може да я наречем. Водеше я администрацията на Роналд Рейгън за икономическото задушаване на СССР.   

Хибридната война обаче продължава, макар социалистическият СССР да го няма вече 30 години. Защо ли? Тук вече 

опираме до втория магистрален сюжет в руското битие 

През 1917 г. Едуард Хаус, съветник на президента на САЩ Удроу Уилсън, записва в дневника си, че в света трябва да има не една, а четири Русии: едната в Сибир, а другите в Европейската част". На 22 юни 1941 г., когато хитлеристка Германия най-вероломно напада СССР, пропагандният ѝ министър Гьобелс прави обръщение, в което казва: "Това не е война за трон и  олтар. Това е война за зърно, желязо, руда, въглища и суровини. Това е война за пълната трапеза на немския работник". Десетилетия по-късно Кондолиза Райс, която бе държавен секретар при Джордж Буш-младши, бе заявила, че "Сибир е твърде голям и не може да принадлежи само на една държава". Американският Хюстънски проект от 1991 г. е предвиждал разчленяването на Русия на 4 области, които да преминат съответно към САЩ, Германия, Турция и Япония. През 1994 г. покойният вече стратег Збигнев Бжежински директно предлага на Русия да направи това. Дори елциновият приятел Бил Клинтън през 1995 г. поставя като задача разпада на Русия за 10 години. На пресконференция през 2014 г. Путин заяви: "От почти всички официални лица ние многократно чувахме, че е несправедливо Сибир с неговите неизмерими богатства да принадлежи целия на Русия".  

А крайната цел на всичко това е била формулирана в Харвардския проект от 1985 г. - изнасянето на суровините и богатствата на Русия, след като тя бъде ликвидирана или поне отслабена дотам, че да не може да спре това. 

Ето, значи, къде е ключът от бараката. А сега кажете демократите Клинтън, Райс или Бжежински не са ли политически вкаменелости от 1917 г.? И по-страшното: не мислят ли като нациста Гьобелс? И дали сегашната хибридна война срещу путинова Русия не е всъщност продължение на хитлеристката война? Ето ви един въпрос от мрачния двор на цивилизационния ход. Впрочем, в тази война участва и уж просветеният ЕС с неговите Европарламент, към които се числи и татковината ни. 

Лидерката на Еврокомисията Урсула фон дер Лайен и председателят на Европарламента Дейвид Сасоли (до нея) по време на обществено събитие в Италия. Двамата са сред най-разпознаваемите антируски хардлайнери в ЕС

Снимка БГНЕС

А и защо да е несправедливо Русия да има толкова богатства? Докато западните империи няколко века хищнически грабиха златото, среброто и другите богатства на цели континенти, че унищожаваха и превръщаха в роби цивилизации и народи, Русия колонизираше какво: вечна замръзналост и необитаеми територии. Не един и двама философи смятат, че напредъкът на Запада през последните пет век се дължи на хищническата експанзия и експлоатация на богатствата на други земи и континенти. Това, че едва през втората половина на ХХ век става ясно колко богата е Русия не означава, че е планетарна и историческа несправедливост.    

Пред "Валдай" руският лидер парира този антируски сюжет с тезата, че страната му няма да се меси в социално-културните сътресения на САЩ и Западна Европа, те "не са наша работа". "Само молим да не се бъркат много в нашия дом". Всъщност той неутрализира този сюжет още от средата а 90-те години, когато спря грабежа на Запада, който чрез концесионни договори извличаше тлъсти печалби от богатствата на Русия, а на нея оставяше трохите. 

Очевидно режимът Путин, както го наричат враговете му на Запад, 

добре е усвоил трагичните уроци 

на руската история. Като всепризнат лидер на нацията си (пък и не само на нея), той не може да не се е замислял за руските национални катастрофи. И е повече от нормално да я опазва от бъдещи исторически травми. Както и да не позволи неоколониалното третиране на страната му от САЩ и Запада. Решил е, че най-добрият подход за това е консервативният, а не налаганият либерално-демократичен. Някои ще кажат, че консервативният подход е всъщност авторитарен. Дори това да е така, той не е ли оправдан от тежката историческа участ на тази страни и народа ѝ и от хищническата природа на либералния Запад? 

Путин е сатанизиран като автократ, кагебеец, враг на демокрацията и свободата,  защото иска спокоен цивилизационен ход на страната си и просто спря грабежа ѝ от свободния иначе свят. Неговият режим трябва да падне, за да дойдат други политици и правителства, които да отпущат грабежа на националните богатства. Затова е и хибридната война срещу възможността той да остане на власт след 2024, та чак до 2036 година.

И тук вече стигаме до последната истината, която като хлебарка на запалена лампа хуква към тъмните места. Става дума за зловредната роля на т.нар. свободен свят и за сатанинското му боравене с цивилизационните идеали. Европарламентът с неговия Навални и други НПО-та, редицата евроинституции и целият изобщо русофобски Запад използва такива праведни ценности като демокрация, свобода на мисълта, протести, антикорупцията за всъщност неправедни цели като разруха, смърт, катастрофи или грабеж (не стана ли същото и в Ирак, Сирия, Либия?). Западът опорочава мантрата за свободата. При всички симпатии, които може да се изпитват към демократичните и антикорупционни каузи на Навални или на други опозиционери и правозащитници, руският исторически опит показва, че точно тяхната кауза може да доведе до пагубни последици. Докато каузата на антилибералния Путин изглежда съзидателна.

Е, има защо осветената хлебарка да бяга на тъмно.