Приказка за избиратели

Д-р инж. Венко НАКОВ

"Вие можете да залъгвате част от народа през цялото време, можете да залъгвате целия народ известно време, но не може да се залъгва през цялото време целият народ."
Абрахам Линкълн (1809-1865), американски държавен деец, президент на САЩ (1862-1865)

В Германия, в провинция Долна Саксония, е разположена красивата долина на река Везере. В нея, по-нагоре от очарователния стар град Хемелн, се намира хубавото градче Боденведер. В него през XVII и XVIII в. живели бароните фон Мюнхаузен - един от най-старите аристократични родове в околността. В родовото им имение на 11 май 1720 г. е роден Карл Фридрих Йеронимус фон Мюнхаузен - авторът на измислените лично от него "Мюнхаузенови лъжи". По-късно те били записани от земляка му Рудолф Ерих Распе (роден през 1737 г. в Хановер - б.а.) в книгата "Чудните пътешествия на барон Мюнхаузен".

Барон фон Мюнхаузен

Родовите традиции на аристократите Мюнхаузенови изисквали синовете да заемат офицерски служби. По тази причина Карл фон Мюнхаузен постъпил в руски кавалерийски полк, защото в Русия за германските благородници имало възможност по-бързо да се издигат, отколкото в Германия. Фон Мюнхаузен станал лейтенант, участвал в многобройни походи против турците и през 1750 г. бил произведен в ротмистър. Същата година баронът напуснал руската армия и се завърнал в родния си град Боденвердер, където живял до смъртта си на 22 февруари 1797 г.

"Царската фамилия", 1938 г., художник Илия Бешков

Бароните фон Мюнхаузен били бедни, но Карл се оженил за аристократка от богат род и нейната зестра му позволявала да живее охолно, без да работи. В родовото имение той си създал кръг от приятели от неговия ранг. На редовните срещи те най-често разказвали ловни истории за кучета и коне. Защото за благородниците единствените достойни занимания били офицерската и придворната служба, както и ловът.
В своите разкази гостите на Карл фон Мюнхаузен рядко се придържали към истината. Колкото тези разкази били по-преувеличени, толкова те ставали по-увлекателни, по-вълнуващи и били слушани по-внимателно на аристократичните сбирки.

"Царят-премиер", 2002 г., художник Тодор Цонев

Отначало Мюнхаузен слушал с удоволствие украсените ловджийски истории, но по-късно започнал да се ядосва. В компанията той най-добре познавал необятните простори на руската земя, жестокия студ на дългите зими и безкрайните гори на тундрите. Вероятно всеки друг на неговото място, с помощта на конкретни факти, би поставил ловките разказвачи "на тясно". Но Мюнхаузен измислил друг силен ход, защото добре познавал останалите участници в компанията. Той решил да ги победи със собствените им "оръжия". Когато идвал неговият ред за разказ, Карл преувеличавал ловджийските детайли до такъв абсурд, че не оставяло никакво съмнение за тяхната пълна неправдоподобност.
Този психологически ход на Мюнхаузен, с неговите фантастични интелектуални измислици, можем да наречем "Мюнхаузенов синдром".
В наши дни станахме свидетели как нашият последен цар - Симеон II Сакскобургготски, решително използва "Мюнхаузеновия синдром" с едничката цел да вземе изпълнителната власт. Изглежда още от неговото детство барон Мюнхаузен бил любимият му герой, а легендарният Карл навярно е и негов далечен братовчед.
Животът на Симеон II поразително прилича на този на далечния германски барон. Подобно на Карл фон Мюнхаузен и Симеон Сакскобургготски си създал "приятелски кръг" в Мадрид. Но участниците не били аристократи от неговия ранг, а български политици - "демократи". В периода 1987-2000 г. те редовно пътували до Испания.
В Мадрид Симеон II радушно посрещал "екскурзиантите" и внимателно ги изслушвал. За да блеснат пред стария аристократ, те разпалено разказвали небивалици: "Колко много обичат България, българския народ", и че основната им мечта била "Да работят на ползу роду!". Пътешествениците действително били млади и интелигентни хора, но имали съвсем друга "тайна" прагматична цел, прекрасно описана от Иван Вазов преди повече от 100 години в разказа "Той е млад, здрав и интелигентен": "Да се вредим, да бъдем гости на държавната трапеза; да намерим и ние едно малко местенце на изпитата народна снага, да забием муцунката си на паразитно животно в месото и да смучем своя дял капка кръвчица. Да смучем, да смучем, да смучем! Без тая капчица ние умираме, без нея немислимо е съществуването, без нея най-безнадеждно отчаяние, безпомощен упадък, униние, смърт."
По това време Симеон II е около 60-годишен, помъдрял, има голям житейски опит, много деца и внуци, а в България "притежава" невърнати голям брой имоти.
Докато слушал напористите български политици, на него му дошла същата мисъл, както и на "братовчед му" барон Мюнхаузен. Да победи домораслите балкански лидери на предстоящите тогава избори 2001 г. със собствените им "популистки лозунги", но многократно, по "мюнхаузеновски", преувеличени.
Симеон знаел, че българите изпитват носталгия "по доброто старо време" на баща му цар Борис III и му съчувстват като на емигрант-изгнаник в продължение на 50 години.
И българският цар седнал (заедно с френски консултанти - б.а.) като една "нова Шехерезада от XXI в." и съчинил поредните нереални, но силно привлекателни, политически спекулации с възрожденски лозунги. Нещо като "1001 нощ" за демократична България. Той създал приказките: за "800-те дни", за "новия морал", за "бързо и несимволично увеличаване на доходите", за "търсене сметка от онези, които в последните 11 години разграбиха България", и т.н.
Но Симеон II успя. С една 10-минутна реч, прочетена от 2 листа, на 6 април 2001 г. на зелената поляна пред резиденция "Врана" царят по "мюнхаузеновски" излъга българските избиратели и стана премиер-министър.
Но върхът в неговите лъжи тепърва предстоеше да се състои. На г-н Симеон Сакскобургготски беше необходимо да излъже и Европейския съюз...
От баща си цар Борис III той знаел максимата на Бенджамин Дизраели, че има три вида лъжи: лъжа, нагла лъжа и статистика. Ето защо през 2001 г. правителството на Симеон II прие "Стратегия за ускоряване на преговорите за присъединяване на Република България към Европейския съюз", която включва: подобряване на методологията, качеството и пълнотата на статистическите данни с цел постигане на съответствие... От тази царска статистика в продължение на четири години излизаха българските данни за пазарната икономика, за икономическия растеж, процента на инфлацията, процента на безработицата и др. И какво се получи?
В края на мандата на "царя" вицепрезидентът на фондация "Ханс Зайдел" Волфганг Глезекер каза на семинар във Варна нещо, което силно смущава: "Нужна е бърза промяна на системата на официалната статистика в България, тъй като сегашната дава изключително противоречиви данни, които, гледани зад граница, дават съмнителна информация за страната..." От думите на Глезекер излиза, че всички постижения на правителството на Сакскобургготски, подкрепени от фалшивите статистически данни, са само едни Мюнхаузенови сапунени мехури...
Боже, пази България от лъжливи управници!

17.06.2005 г.
Плевен