Предпочетох борбата пред кулинарията

Владислав Методиев е роден на 14 април 1980 г. в Кюстендил. Завършил е Техникум по обществено хранене и е специалист кулинар и готвач. Вместо обаче да върти черпака и да приготвя вкусни гозби, на 16 години започва да тренира борба. Винаги се е състезавал за клуба от Кюстендил "Васил и Георги Илиеви". Негов първи и единствен личен треньор и до момента е Валери Райчев. Неотдавна Методиев спечели сребърен медал на европейското в Тбилиси в категория до 96 кг  класически стил, а преди това стана носител и на пояса "Дан Колов".


- Господин Методиев, как така сте завършил училище за готвачи, а сте се насочил към борбата?
- След като завърших 8-ми клас трябваше да избера накъде да продължа. Въпреки че не съм бил голям отличник в училище, бях наясно, че за да имам някакъв шанс, трябва да имам поне диплома за средно образование и някаква професия. Така избрах да се запиша в местния готварски техникум. Мой приятел ме запали по борбата. Малко късно започнах със спорта, но не съжалявам. Други мои приятели рано приключиха, аз на 32 години продължавам да тренирам.

- Готвите ли на приятели, по лагери или пък на някое по-специално за теб момиче?
- Не. За себе си мога да сготвя нещо, но на приятели или приятелки не съм показвал кулинарни умения.

- На 32 г. спечелихте сребро. Рано или късно дойде този медал?
- Не мога да отговоря еднозначно. Още на 22 г. бях част от мъжкия национален отбор. За добро или лошо при предните треньори Братан Ценов и Стоян Добрев не успях да спечеля медал. Сега при Назарян успях. Нека всеки сам си отговори защо.

- Вижда се някакво огорчение.
- Не точно. Не изпитвам огорчение или чувство на реваншизъм. Факт е, че през 2008 г. бях изваден от разширения състав на националния отбор. Не ми дадоха някакво логично обяснение. Заговори се, че съм бил скандалджия, не съм бил спазвал режима. Времето показа кой е прав и кой крив.

- Какви бяха първите ви изяви на тепиха?
- Участвал съм на юношески и младежки турнири. През 2002 г. във Финландия станах 4-ти на европейското за мъже. Три години по късно във Варна станах осми на европейското. Имам 8-мо място на световно първенство през 2005 г. в Будапеща. След като ме извадиха от националния отбор, съм се състезавал в Германия, за да изкарам някой лев.

 - Как бихте коментирал представянето на борбата на Олимпийските игри в Лондон миналата година?
- Очаквах класиците да вземат 2-3 медала. За треньорите вече се изказах. Мисля, че на повечето треньори им липсва психологията и педагогиката, която е необходима за работа със състезатели.

- Назарян как се справя като треньор? Той беше голям борец, но няма опит в това поприще?
- Европейското в Тбилиси бе първият му изпит като треньор. И той го издържа с отличие.  А времето ще покаже как той ще се развие. Мога само да му пожелая успехи. Иначе като спортист и човек е голям. Тренира наравно с нас, сваля килограми наравно с нас. Гледа да бъде приятел с всички, но запазва необходимата дистанция като треньор. Искам да отбележа едно име обаче - Милчо Радуловски, работил успешно с националите на Венецуела, сега помощник на Назарян. Той е причината аз да се завърна сред националите по борба и да спечеля медал.

- Как ви е помогнал?
- Миналата година Милчо подготвяше националите на Венецуела в България. Той ме извика на тези тренировки, за да бъда спаринг-партньор на неговите възпитаници. По-късно, когато пое поста помощник на Назарян, не се поколеба да ме покани да се завърна в отбора. Така че искам да му благодаря, че повярва в мен, и че не ге разочаровах.

- Докога смятате да се състезавате?
- Засега съм се съсредоточил да се подготвям за световното първенство, което ще бъде през септември. Все пак съм на 32 години и е трудно да мисля за Рио 2016. Но докато се чувствам достатъчно уверен, че мога да се боря достойно, ще съм на тепиха. А след това ще видим.

Снимки Мариета Томова