От Кале до Калафат с палатка и куче

Пътуването от Англия до България през Европа продължава няколко дни в зависимост от бързината на каране, целта на пътуването, начина на отсядане за нощувка. Има тираджии и студенти, които шофират през цялото време и почти не спят, освен в камионите или колите си. Те може и да стигат за два дни. Други успяват за три дни, трети - за четири. Зависи и от това предвидили ли сте бюджет за разглеждане на забележителности по пътя, или карате директно към България.
"My ferry link" е името на фериботната линия, с която стигаме от Доувър до Кале. Фериботът се нарича "Берлиоз" - на името на френския композитор. Бързо минава времето на пътуване, колкото за еспресо и сладкиш, няколко снимки от огромните прозорци на ферибота и надникване в скъпия безмитен магазин за подаръци и алкохол.
Първият ни къмпинг бе френски, Maul Houck - до самата френско-белгийска граница, в Ghyvelde. Нощувката за двама души и дете на палатка е 25 евро. Чудесно е, че имаше безплатно wi fi (връзка с интернет), както и детска площадка с пясъчник. В малкия къмпинг може да се играе билярд и тенис на маса. Тук няма кафе, ресторант или магазин, чисто и цветно е, но през нощта се чува силно шумът от магистралата.
След навлизането ни във фламандската част на Белгия спряхме за кафе и да пробваме местни сладки. Съвсем неочаквано белгиец предложи да ни почерпи с кафе и какао. Това е един от чаровете на пътуванията - срещата с добри хора от всички страни и континенти, чийто език не говориш, но добрината струи от тях. Магистралата минава през Националния парк Hoge kempest. Виждаме и екодукта Kikbeek, малък мост, обрасъл отгоре с гора.
За малко навлизаме в Холандия и докато се усетим, вече сме в Германия. Минаваме през Националния парк Eifel в Рур. Край бензиностанциите в Европа има често пейки и масички за пикник. В кафето на немска бензиностанция в посока Франкфурт работеха сърби. Навсякъде в Германия, а и в Австрия, и дори в Унгария, е въведена системата за издаване на ваучер от 50 евроцента при купуване на билет за тоалетна, като тези пари след това се приспадат от цената на кафето.
Пътят ни минава през района на Шпесарт и стига до територията на франките. Смята се, че град Вюрцбург е бил тяхна "столица". Нощувка в къмпинга "Катценкопф" до курортното село Зомерах струва 24,90 евро. В ресторанта тук двама души с дете могат да хапнат прилично за 25 евро. Специалитети са местните бели и червени вина, правени от сорта "Катценкопф" - местна гордост. И бирата е хубава, но в исторически план особено ценни са вината, които носят имена с латински и древногръцки мотиви. Класическият немски специалитет са наденичките с кисело зеле и черен хляб за 5,50 евро. Детското меню също е 5,50 евро. В този къмпинг има няколко детски площадки, може да се играе тенис на маса. Къмпингът е до река Майн и до караваните често се разхождат патици. Около реката е красиво и чисто като в резерват. Специална велоалея минава край Майн. Велосипедният туризъм тук е особено развит. Няма wi fi, но затова пък има киоск - малко магазинче и ресторант. Близкото село Зомерах е с чудесна инфраструктура, с хотел и църква, целите обсипани с кошници цветя. Наблизо има и манастир, чийто кули напомнят кулите на замък.
Няколко пъти преминахме през мостове на Дунав. По паркингите на бензиностанциите по пътя е пълно с турци, работещи в Германия и прибиращи се по родните места. В Австрия по тоалетните на бензиностанциите от години работят българки, както и по автомивките.
На 50 км преди Виена има отлични условия за отдих до симпатичното градче Сент Пьолтен. Къмпингът е в туристическа зона с хотели и зали за спорт и развлечения до красиво езеро. Просторен и хубав е, с безплатен интернет и с много електроника - електронна бариера, електронно заключване на хигиенния блок.  Безукорно чисто. В германските и в австрийските къмпинги държат на разделното изхвърляне на боклука. Този къмпинг е и по-скъп, 40 евро на нощувка с палатка. Прекрасното езеро разхлажда, хора от всички възрасти почиват наоколо, плуват или плажуват. Като че ли най-много са тийнейджърите и майките с деца. В зоната има ресторант и бар, и то със сравнително ниски цени. Две приключенски детски площадки, плажен волейбол и всякакви други забавления са подходящи за пораснали деца и тийнейджъри.  
Прекосихме бързо Унгария по магистралите. В Румъния обаче магистралата стига само до Тимишоара.
В северната ни съседка е по-разумно да се отседне в хотел, хостел, мотел, отколкото да се търси къмпинг. Така направихме и ние, избрахме за нощувка нов и модерен хотел в град Лугож, между Тимишоара и Оршова. С хубаво обзавеждане и с бар, без ресторант. Стаята е 30 евро, закуска не се предлага, а за климатик се доплаща 5 евро. В стаята може да се гледа телевизия. В бара има и wi fi. Лугож е с приятен център с цветен площад, църква, община и местен Евроуниверситет "Драган".
По пътя до Калафат по селата, както и у нас, много румънци продават домашната си продукция - местна ракия, домати, дини, бурканчета със сладко. Иначе се вижда с просто око една от най-съществените разлики между Източна и Западна Европа - неокосената трева покрай пътищата и междублоковите пространства. Къщите на румънците са боядисани в значително по-ярки цветове от българските, а православните им църкви са изрисувани с икони отвън. Пътят за Оршова се вие през Карпатите. Появяват се и славянски имена - Бела река, Водица, а преди Калафат - и Бистрица!
Тръпна в очакване да мина по новия мост на Дунав - Калафат-Видин. Когато идвахме по същия маршрут преди две години, за ферибот чакахме дълго. Имаше два много малки, тип ръждясало корито, помня подобни от 1976 г. Те са доста опасни, колата можеше да падне от борда, тъй като нямаше никакви прегради към водата. Чакането, митническите проверки, натоварването отнемаше доста часове в жегата, цената беше като на луксозните френски и английски фериботи през Ламанша - около 40-45 евро поне.
Сега минаването на границата и преминаването на реката става за броени минути. Румънски и до него български митнически офицер проверяват паспортите, след това руса девойка продава за 6 евро на кола билет за Дунав мост 2. За минута-две се минава мостът. Бързо и удобно.
След моста пътят за София не е добър, меко казано. Но лошият път е бял кахър в сравнение с неприятното чувство на срам, което изпитвах при вида на многото "магистралки", които по една или по две дебнеха за клиенти в оскъдното си облекло. Пътувахме в колата с дъщеря ми, която е на 10 г. Много се притеснявах, че ще задава въпроси какви са тези момичета. Тя обаче си игра с електронни игри и сигурно ги е взела за стопаджийки. Особено отвратително стана, когато една от тях се стремеше да спира колите, като с ръце показваше какво умее. В цяла Европа такова чудо по пътищата няма - дори в източната й част - в Унгария и Румъния. Крайно време е България да спре този срам и да изпрати "магистралките" в определени райони с "червени фенери"...



Къмпинг "Катценкопф"



Прекрасна инфраструктура, зеленина и кошници с цветя



По Дунав мост 2 и след него...
Снимки АВТОРКАТА