Мисия невъзможна

Това, че българските волейболисти се класираха за II фаза на световното първенство, си е истинско чудо. Те заминаха за Италия напомпани докрай, че едва ли не поне бронзовите медали са им в кърпа вързани. И действително в Световната лига и контролите тимът на Силвано Пранди игра много силно. Е, с изключение на срещите със световния шампион Бразилия, който се подиграва с нас всеки път, щом му се изпречим. Не успяхме да победим "кариоките" нито веднъж, а само един успех ни пращаше във финалната шестица на Световната лига като най-добър втори тим. После пък решихме да играем с Франция и Чехия. Уж за разузнаване. А какво излезе? Май съперниците ни разузнаха далеч по-добре.
Франция ни би и неофициално, и официално. Ами Чехия? Надиграхме ги с 3:1 в подгряващ турнир, ама в "мача на истината" в Торино тимът на Ян Свобода сякаш изобщо не помнеше първия сблъсък, не се стъписа и не даде нито за момент на тима на Професора да се развихри. Всъщност "професор" ли е Пранди? В най-важните мачове от първата фаза в Торино той се държеше като начинаещ треньор. Закъснели смени и прекъсвания, а после, когато волейболистите ни от водещи ставаха догонващи, заиграваха като гипсирани и логично отстъпваха пред нахъсаните си съперници. Да не говорим и за налагането на тийнейджъра Николай Пенчев като титуляр. Чест прави на младока, спечелил сребърни медали на европейското с връстниците си и без ден почивка след това, че поне не се гипсираше като батковците. Но грешките, плод на неопитността му, тежаха на тима във важните моменти. Пранди обаче го държеше докрая. Така или ще му смачка психиката, или ще излязат верни приказките, че лансира определени волейболисти заради мениджърски интереси.
С безобразната си игра "лъвовете" се натресоха на световния шампион Бразилия и на европейския първенец Полша. След безлични изяви в групата в Торино нашите постоянно тръбяха, че програмата на мондиала била шантава. Вярно е, че на този шампионат, макар и между 32 отбора, силите са доста изравнени, защото в Италия просто няма слаби състави. Това го усетиха и сърбите, които се издъниха срещу прохождащия тим на Канада. Да, ама западните ни съседи поне успяха след въртележка да излязат втори в групата си и да разчитат на победа срещу Мексико, за да продъжат и в III кръг.
А българските волейболисти? Срещу първенците на света и на Стария континент мисията им в Анкона май ще се окаже невъзможна. Защото продължават само първите два от трите тима. И все пак ми се иска да бъда лош, а не зъл пророк. Затова както всички български привърженици ще стискам палци на нашите. Дано най-сетне надскочат себе си, че дори и Апенините!