Мария Венцеславова - глас и красота
70 години от рождението на именитата оперна артистка
/ брой: 111
Мария Венцеславова беше сред големите сопрани в съвременния български оперен театър. Мащабен глас, безспорна музикалност, интелигентност, красавица на сцената, артистка с присъствие и самочувствие на истинска примадона, с излъчване, с качества, каквито рядко се срещат днес. Мисля, че големият й формат бе за големите сцени и преди всичко за Вагнер. Но съдбата я свърза трайно с Русенската опера, на която тя даде младостта и таланта си.
Родена е на 6 юни 1943 г. под знака на неспокойните и интелигентни Близнаци, в Перник, но израства в София. Завършва Консерваторията. През 1967-а Мария е вече солистка на Русенската опера. Започва веднага с най-трудните роли - Тоска, Лиза от "Дама Пика" на Чайковски, Дездемона в "Отело", Сента в "Летящият холандец", Аида. Тя винаги се е хвърляла в най-дълбоките води. По-късно ще дойдат Елизабет от "Дон Карлос", Леонора от "Трубадур", Амелия Грималди от "Симон Боканегра", Амелия от "Бал с маски". Първите й сезони са безкраен низ от сполуки. Още в самото начало стана национално известна. В края на 60-те и началото на 70-те Венцеславова работи интензивно, натрупа солиден оперен и концертен репертоар, подготвя се за участие в авторитетни конкурси у нас и в чужбина.
Спомням си добре нейната Тоска от 1971 г. - млада, красива, необуздана, любяща. Тя просто завладяваше публиката със стихийния си гласов темперамент, с красивата си външност, с изразителното си лице. Мисля, че по онова време в България нямаше друга толкова красива, гласовита и темпераментна драматичка - просто родена за ролята на примадоната Тоска.
Второто й голямо постижение през началото на 70-те бе Амелия-Мария от "Симон Боканегра". За тази рядко изпълнявана Вердиева опера в Русе имаше четири пълноценни състава солисти. Ролята бе доста трудна вокално, но тя я изпълни уверено и бе наградена от Съюза на музикалните дейци в България.
Поредицата й Вердиеви героини през 60-те и 70-те г. бе впечатляваща - Аида, Елизабет, Леонора, Амелия от "Бал с маски", Амелия-Мария. И може да се съжалява, че по онова време в театъра не се поставиха "Силата на съдбата", "Набуко" и "Сицилиански вечерни" на същия автор именно с Мария. Но се игра шедьовърът му "Макбет". И това се оказа връх в кариерата на примата. Заедно със съпруга си Анастас Анастасов Мария Венцеславова направи разтърсващ с драматизма си дует.
В края на 70-те и началото на 80-те г. Мария направи роли от различни стилове и достигна още два върха в кариерата си - Мария Десислава от едноименната опера, написана за нея (по моя идея) от големия оперен автор Парашкев Хаджиев и поставена първо в Русе през 1978 г. от режисьора Аврам Георгиев и диригента Ромео Райчев. В ролята на Иван Шишман бе Анастас Анастасов. "Олицетворение на вековно предание, символ на българката - горда хубавица, нравствена и умна!" Това написа за нея Розалия Бикс. И другият й голям успех - Царица Мария в мащабната суперпродукция на "Цар Калоян" в Стара Загора. Роля, за която бе наградена и която записа студийно за "Балкантон". Мощно, матирано звучене, пределно драматично и експресивно. Ролята бе свръхтрудна и може би не се отрази благоприятно върху гласа й...
Не бива да пропусна и единствената й Вагнерова роля - Сента от "Летящият холандец" от 1969 г. Сента показа мащаба й като изпълнителка на Вагнер. Мощният й издържлив и пробивен драматичен сопран, одухотворената й сценична външност определиха успеха на образа. Преди беше спечелила Вагнеровата награда на конкурса "Франсиско Виняс" в Барселона и можеше да направи кариера на Запад именно в този репертоар, за който никога няма достатъчно добри гласове. Но Венцеславова предпочете да се върне в България и в Русе, от което спечели Русенската опера, не толкова самата тя.