Петър Ценков:
Само с инат можеш да завършиш рали "Дакар"
/ брой: 15
С музика от филма "Междузвездни войни", букети, аплодисменти, викове "Браво" и прегръдки бе посрещнат първият българин, завършил в рали "Дакар" Петър Ценков. Представителят ни при АТВ-тата, който зае 12-o място от 30 стартирали, бе повече от развълнуван на родна земя, а съпругата му Ваня трябваше да изчака над 30 мин., докато стигне до него и го прегърне. Той първо прие поздравленията на колегата му Тодор Христов, който отпадна в VI етап на ралито, транспортния министър Александър Цветков, министри, журналисти и спонсори. Десетки негови приятели се бяха събрали на летище София и развяваха трибагреника, който по-късно попадна и в ръцете му. Ценков показа с гордост медала, който получил след над 100 състезателни часа в тежкото изпитание през пустинята Атакама, а после се просълзи, докато даваше интервю.
- Господин Ценков, очаквахте ли да завършите при първото си участие на рали "Дакар"? Имахте ли поне малки съмнения?
- Не малки, а големи съмнения имах дали ще завърша. Съпътстваха ме сериозни проблеми през цялото състезание. Всъщност не трябваше да финиширам. В 4-ия ден имах сериозен технически проблем, защото ми се счупи задният диференциал. Той не само се счупи, а и направо блокира. Но се оправих. Големите дюни в Чили бяха изпитание даже за добре нагласените автомобили 4X4. Ще ми трябва много време да обясня какво е усещането. Мисля си, че ще ми е много трудно.
- Безспорно, това състезание е голямо изпитание. В предпоследния етап ли бяхте най-обезкуражен?
- Да, тогава беше наистина безнадеждно, защото бях на около 300 км от най-близката цивилизация и трябваше по най-бързия начин да се придвижа до място, където има електричество и майстор, който да ми помогне. Хората, които открих след някоко километра ходене пеш, не искаха да ми заварят счупената кормилна щанга. Може би това бяха единствените аржентинци, негативно настроени към състезанието.
- Пустинята Сахара ли е по-страшна или Атакама?
- Атакама, безспорно.
- Какво е чувството да сте първият българин, завършил рали "Дакар"?
- Нека да мине още малко време, за да кажа какво чувствам. Трябва да преосмисля нещата. Чувството просто е неописуемо. Много съотборници от френския ми тим MD Rally Team, които не успяха да завършат, се просълзиха, когато им показах медала, какъвто получват всички достигнали финала. Предизвикателството да завършиш е невероятно. Между моите съотборници има хора, които са финиширали 10-15 пъти. За тях всеки един финал на "Дакар" е доказателство, че могат да преодолеят изпитанието. Този път обаче не успяха.
- Безсънието ли беше най-големият проблем?
- Всичко е проблем. Комбинирано е! 25 часа в в денонощието човек трябва да прави нещо. И при това, ако не излизаш от рамките на нормалното. Ако излезеш от релсите, като едно счупване например, се засилваш неимоверно много надолу.
- Каква беше реакцията на собственика и мениджър на тима Антоан Морел, след като финиширахте? Какво си казахте?
- Прегърна ме и ми каза, че е вярвал, че това нещо ще го постигна, че ще стане, въпреки трудностите, които бяха непредвидими. Каза ми, че това, което ми се случи, не съм го заслужавал. Не е логично.
- Как приеха съперниците ви новината, че сте се добрал до финала?
- Нямаше етап, в който да съм се класирал на по-предно от 7-8 място. Всеки сам трябва да прецени какво е преживял и какво му коства да завърши. Наистина, когато ме видяха на финала, бяха изумени. Аз бях финиширал в предпоследния етап половин час, след като останалите бяха тръгнали за последния. Стартирах със закъснение и всички ми казваха, че направеното от мен е невероятно. Как изобщо съм при тях? А аз им обясних, че по някакъв начин съм успял да ремонтирам четириколката си и да финиширам и в последния етап.
- А колко дълъг беше?
- Над 700 км.
- Догодина цяла армада се кани да потегли за рали "Дакар 2012". Вие кога ще започнете подготовка?
- Разбрах, че вече има един моторист, който се е записал във френски отбор. Аз лично засега няма да разкривам каква ще бъде моята подготовка, а и дали въобще ще правя. Сега искам поне един ден да се наспя и да си поема въздух. В момента не мога да мисля за нищо.
- А как ще опишете като емоция преживяването?
- Ще ми трябва време, за да си припомня ситуациите, защото във всеки етап нищо с нищо не си приличаше. Винаги имаше някаква огромна уловка. Всеки тур за себе си беше уникален. Тази дума се използва често у нас, но наистина е така. Всеки състезател си имаше своята скрита трудност, която трябваше да преодолее.
- Понеже говорим за емоции, кое е нещото, което най-много ви удовлетворява?
- Това, че съдбата и Господ бяха благосклонни към мен. Че ми дадоха възможност да греша и да се измъквам (плаче).
- Кое беше най-трудното нещо, което срещнахте?
- Собствените ти мисли. През цялото време човек е сам и му трябва сила, спокойствие и разум, за да може да преодолее нещата. Това, което изпитах тези дни, никога не ми се беше случвало.
- Какво ви даваше сила?
- Може би инат.
- Съпругата ви Ваня каза, че често сте се чували, това помогна ли по някакъв начин?
- Да, чувахме се постоянно и това беше главното. Не знам дали без нейната подкрепа щях да успея.
- Сега от какво имате нужда?
- От почивка, не знам от колко време не съм се наспивал.
(Използвани са въпроси и на други медии)