Промяната

Няма какво и от кого да крием - една година след изборната загуба партията на българските социалисти продължава да е в тежко състояние. Самите социалисти са объркани и стъписани. Ако пишех тези редове преди 10-11 месеца, щях да кажа, че е нормално. Никой не очакваше такъв наказателен вот и плесницата отекна шумно. Но година по-късно, когато и непрогледналите разбраха лъжите на ГЕРБ и "Атака", да продължава шокът в БСП...
Очевидно причините вече не са само в изборната загуба.
През октомври конгресът заседаваше под мотото "Воля за промяна". Оказа се (без много да четем и помним какво сме решили само преди месеци), че има много и доста

различни разбирания каква точно е тя

Едни си я представят само и единствено като смяна на председателя. Има някаква логика - новият няма непрекъснато да бъде обект на нападки от популистката власт. Въпросът е: кой точно е той, този новият. И по-важното - каква нова политика предлага, как точно ще излекува болната партия? Шумните двигатели на това мнение мълчат и не отговарят.
Други ни обясняват, че за да се случи промяната, е достатъчно критиците на ръководството да замълчат. И "да не пречат да се стабилизираме". А как ще стигаме до нови идеи и предложения, ако няма различни мнения? Това е едно от най-големите достижения и предимства на БСП през последните 20 години. И съм убеден, че то й помага да се запази цяла.
Има такива, които си представят промяната като връщане на партията "към изконните й ценности". Да обявим управлението в предишния мандат за грешно. Питам ги - а кога тя ги е напускала (партията, а не отделни членове) ценностите? И след една година десен популизъм не стана ли вече ясно, че наистина сме отстоявали лява социална политика. Попитайте пенсионерите и студентите, учителите и общинарите, строителите и артистите...
Някои твърдят, че промяната е да се махат всички, които са в ръководствата - и в централата, и по общини. И които са имали неблагоразумието да навършат 40-годишна възраст. Тогава ще дойдат само млади и неопетнени водачи, на които никой нищо не може да каже за миналото. Вярвам, че освен млади, са и кадърни, и амбициозни, и работливи. И ще се научат да се борят по устав. Но се чудя дали има настояще без минало?
На другата крайност са онези, които са решили, че да ги показват по телевизията, да бъдат депутати или общински партийни председатели, или членове на някакъв орган е единственият смисъл (или келепир?) в живота им. За тях промяната е никой да не им пречи и да реализират това, което са си намислили. Очевидно много отдавна са забравили "Приказка за стълбата".
Къде е истината?
Предполагам, някъде по средата - както винаги. Някъде, където можем да обединим всичко съзидателно и да се откажем от омразата и съсипията.
И предлагам да го обсъдим заедно. Знам, че без предразсъдъци не може, но съм убеден, че можем без злоба и обиди.
Опитвам се да напиша

моята представа за промяната

Не е лесно, но знам откъде да започна.
Какви цели си поставихме на конгреса след загубата? Ако се опитам да ги съкратя само в две изречения, то първото ще е: да станем "силна лява опозиция". Второто - да изпълняваме партийната програма и левия проект за България, които приехме с огромно мнозинство.
Всеки проект създава представа за бъдещето, има цели, решава проблеми, предлага пътя как да стане това, с какви средства и на каква цена.
Какво общество, каква България искаме?
Когато един от най-известните англичани, в средата на миналия век, е казал, че "демокрацията е лоша форма на управление, но не сме открили по-добра", или не е бил искрен, или не е познавал добре социалната демокрация.
Знам, че социалната демокрация съществува.
Свободата е важна и необходима, но тя не е достатъчна. Няма свободно общество без социална чувствителност. Без отстояване на справедливостта. Без съвместно и солидарно справяне с проблемите.
Такова общество е неосъществимо без активната роля на държавата. Но не държавата, която само събира данъци, патрулира по улиците и пътищата и пази затворниците.
Има и друга държава - социалната държава.
Да - държавата сме ние, всички нейни граждани, но държавата е и управление чрез:
- справедливо законодателство;
- гарантирана свобода на медиите;
- отговорност и спазване на законите, както и бързо, неподкупно и справедливо правосъдие;
- политици и партии, които защитават общите интереси, а не частни или групови;
- политици, които мъдро не забравят миналото, но вместо да се ровят само в него, имат и своите представи и планове за бъдещето.

А във властта са, защото:

- осигуряват финансова стабилност, развитие, производителност и достатъчно бюджетни приходи;
- умеят да формулират приоритети и да ги изразяват чрез бюджета;
- предлагат ефективни и справедливи данъци и ги събират;
- осигуряват на малки и големи фирми условия да работят спокойно и сигурно. Както на частните, така и на държавните фирми;
- правят социална политика, насочена към хората, които не могат да бъдат равностойни с другите и не са виновни за това. И се стремят да осигурят равни възможности и равен старт на всички;
- знаят, че пенсиите са заслужени с пот, труд и творчество и че всеки заслужава достойни старини;
- следят трудът да се заплаща справедливо и доходите да осигуряват добър жизнен стандарт;
- не забравят, че от здраве и здравеопазване не се печели и основна отговорност за него носи държавата;
- вярват, че образованието винаги трябва да е на първо място, защото то осигурява бъдещето, а без наука няма развитие;
- създават среда на общочовешки ценности и културно развитие и се борят с пошлостта;
- разбират, че няма да оцелеем без чиста природа и чистота на човешките отношения;
- работят за равномерно развитие на всички региони, не търпят изоставането на едни за сметка на други и превръщането на цели райони в символ на разрухата, а на хората в тях - в подобие на крепостни поданици;
- подкрепят общините, защото разбират, че там е естественото съжителство на хората и най-близката им среда, а тя е невъзможна без добри услуги, без съвременна инфраструктура (пътища, комуникации, вода, електроенергия, газ, отопление);
- ги е грижа да имаме реална национална сигурност с всичките й елементи - икономическа, социална, отбрана, вътрешна сигурност. И това не е само задължение на външните ни партньори, а и на нашата си държава;
- водят сериозна външна политика, с която сме достойна и равностойна част от ЕС. Партнираме еднакво ефективно и със САЩ, и с Русия, и с Китай, а на Балканите съседите могат да разчитат на нас.
Пък когато са в опозиция, контролират и притискат управляващите да правят горното. Защото опозицията е неразделна част от управлението.
Убеден съм, че

проектът ни за България

е тя да бъде такава социална държава.
Такава тя е записана и в конституцията. Знам, че това е възможно, ако отстояваме и реализираме политиката на социалната демокрация. Знам, че е възможна, защото такива държави са вече редица в Европа.
Тази цел и тези политики са записани и в Програмата на нашата партия - Българската социалистическа партия.
Убеден съм, че в демократични условия това е непостижимо без политическа партия. Без силна партия. Има я - нарича се БСП, но днес тя трябва на всички ни и на България по-различна. По-активна, по-мислеща, по-действена, по-професионална, по-популярна, по-харесвана, по-честна, по-силна. Партия на действието, в която членуват

социалисти на действието

Така си представям Промяната.
Конгресът през октомври направи верни изводи, взе конкретни важни решения. На национално съвещание на областни и общински председатели бяха поставени ясни задачи с точни срокове. Сроковете изтекоха. Сега правим етапна оценка и поставяме нови срокове...
Нещо трябва да се направи. Някой трябва да се събуди. Ние сме социалисти, но не само толкова. Не можем да сме социалисти на бездействието.
Трябва ни действие. Не самоцелно и заради самото търчане, а за да можем да отстояваме България, каквато си я представяме. И да се борим за нея.
А вътре в партията:
- да се опитаме да задействаме партийните структури - в квартала, в града и в селото, всеки социалист. Нима не виждаме, че некадърното авторитарно управление на Борисов, Сидеров и Костов съсипва България, а хората не виждат алтернатива
- органите и работни структури на партията, за да създават, прокарват и реализират политика. И да реагират бързо, адекватно и в интерес на общото благо на българите
- да предлагаме идеи. Ние, а не жълтите медии да правим дневния ред на обществото
- да поемаме отговорност за това, което решаваме и вършим. И да настояваме за отговорност на всеки, който е длъжен да я носи.
Вярвам в действието. Почтено, обмислено, отговорно, професионално, но и бързо.
Днес, а не утре.
_________
Мислех си да изрека тези разсъждения на заседанието на Националния съвет в събота. Някои го превърнаха в гротеска. Не заради хората, не заради БСП, а заради собственото си тщеславие и личните си интереси. Предлагам да не се занимаваме с тях и да ги удавим в мълчание.