Поезия
/ брой: 17
От редактора
Скъпи читателю!
В този брой на приложението за литература Христо Славов ще ни покани да се качим в колата при пътуващия към света и към себе си Иван Гранитски. За талантливия поет Димитър Горсов, който ни напусна в края на 2023 г., ще си спомним с негови стихове.
Приятно четене.
Нощ в Несебър
Искри сол по седефите и пак светулково
оранжевее
небето преди изгрева на пълната луна.
С разяждащ хлад морето диша и базилики
тъмнеят
с контури от разбита древност в хлъзгавата
тишина.
И проснат възнак сред смокиновата шир,
Несебър
в протежността на времената сякаш сънищата
си рои.
Но каменният бряг, в шпалир от щормове, грях
и величия погребал,
не иска още нищо с нищо в една цялост
да спои.
И само в калдъръмената му прохлада под
звездите,
където стъпките ни са нанизвали следи,
нощта, обхванала ни вече, с глас - тъмен
тътен! - ще попита
познахме ли я в плащеницата й от преди;
и знаем ли, че всички вихри в нея пак за
празник се събират.
че стръвно сриват камъка под нас
студенокръвните вълни,
и че в безбрежията й усоен страх вибрира,
и облак чер след миг любимата луна ще
затъмни...
Тогава бездната с товар от морави отрови
ще се вдигне
за да отмие сладострастието на брега...
И ехо с ехо ще се слее в нас.
А ние
безприютно ще премигваме,
с усещане, че в друго време се тълпим...
а всичко е сега!
Когато обстоятелствата се взривяват
и нищото към нищо си проправя път;
когато в здрача всички сенки отмаляват
и по утробния свод нови звезди над мен
растат;
когато вихри се запридат там, където
безвремието е ширнато над кротостта
на пепелта;
когато в бурите се сриват бреговете
и тревните върхари си снишават;
когато всичко е
с нов образ -
тук остава
отчайващо непроменима само
моята душа.
На 28 януари ДИМИТЪР ГОРСОВ трябваше да навърши 85 години... Но ни напусна на 1 декември 2023 г. Поет, преводач. Роден в село Долна Липница, област Великотърновска. Автор е на стихосбирките "Като дъх и ласка" (1971), "Всичко на света" (1975), "Крехка вечност" (1981), "Черните бардове" (1994), "Мигове като градини" (2000), "Кафез за феникси" (2001), "Ранени притежания" (2003), "Ронливи повеи" (2004), "С лице в мравуняка" (2006), "Праг" (2007) и др. За първата си книга "Като дъх и ласка" получава "Награда за поезия и музика" - 1972 г. в град Дългопол. Два пъти е удостояван със "Специална награда за поезия" на конкурса "Пеньо Пенев - гр. Севлиево". Дълги години работи като редактор в литературно-художествения алманах "Зорница", гр. Габрово.