Пардон
По клиничните пътеки
Из дневника на тежкоболния М.М.
/ брой: 87
Днес джипито ми направи скандал. Дал ми рецепта за цекобрат, а аз взимам фитоцек. Казах му, че ми го е предписал Сюнгеров, при който той ме изпрати с направление. „Няма да го пиеш тоя боклук! За твоя случай най-добър е фитоцек.”, така ми каза. Аз не го пия! Не пия и цекобрат. Взимам бралофит. Няма сега да си развалям отношенията с шефа на отделението! Той ми заяви, че ако разбере, че взимам друго освен бралофит, веднага ще ме изпише. Знам, че трите лекарства са еднакви, но ги произвеждат различни фирми. Всеки от докторите е сключил договор с една от тях и получава процент.
Сутринта бях на художествена гимнастика. Играя с лента. Яд ме е, че не взех някое упражнение с бухалка. Лентата постоянно се заплита в космарлаците ми. Всеки от болните трябва да подготвим по едно съчетание. Това е, понеже Здравната каса няма пари да купи консумативи за синхрофазотрона, на който се облъчваме, и ПръдТV реши да организира благотворително шоу. Ние ще играем художествена гимнастика, а зрителите ще ни оценяват с есемеси.
Сменили са министъра на здравеопазването и той веднага е направил реформа – вече няма да има клинични пътеки. Сега ще има клинични булеварди…
Много ми е притеснено. Жена ми все е нощна смяна и сутрин, като идва при мен, е една доволна. Сякаш не съм тежкоболен. Питам я: „Какви са тия синини по врата ти?”, а тя вика „Ми процедури! Докторите също боледуват!”. До края на месеца тя дава трудовата си повинност. Медицинските сестри на болницата са в Швеция да гледат шведски баби и сега всеки пациент е длъжен да осигури по една сестра месечно, за да не спре лечебният процес. Всяка вечер ходя на репетиции. Благотворителното шоу с есемесите продължава. Ще трябва да изпея и арията на звънчетата от Делип. Пак са сменили министъра. Клиничните булеварди вече ще се наричат медикомагистрали.
Трябва да избера екип, който да ме оперира. Като ми казаха колко ще струва, ушите ми писнаха. Щото миналата седмица трябваше да дам 500 лева за фонд „Бедстващи санитари”, по-миналата събраха по 80 лева за ремонт на покрива, а вчера ми връчиха сметката за престоя досега – 237 лева. Попитах мога ли да не избирам екип. Казаха, че мога. „А кой тогава ще ме оперира?”, попитах. „Портиерът на болницата, обясниха. в екипа са още водопроводчикът ни и кака Сийка от кухнята”... Жена ми е продължила повинността си още с месец. Имаме нов министър на здравеопазването. Отчита се, че медикомагистралите са грешка. Връщат се към клиничните пътеки. Сега тренирам вдигане на тежести, щото шоуто с есемесите продължава и аз трябва да изтласкам половин тон, ега съберем пари за синхрофазотрона.
Портиерът на болницата ме оперира и умрях. В Рая е идеално – тиха музика, питателна храна... И всичко безплатно. Обаче пак неразбории. Здравната каса не е превела навреме някакви документи по осигуровката ми. Върнаха ме обратно и оживях на операционната маса. Сега ще се наложи да ходя от гише на гише да оправям бъркотията. Писна ми от това наше здравеопазване. До гуша ми дойде!