У нас жените лидери се увеличават

Жените на ръководни позиции в България се увеличават, но все още са по-малко от мъжете. Този извод се налага от поредния Доклад за равнопоставеността на жените и мъжете за 2023 г. Според него техният брой е достигнал 68 хил., докато година по-рано са били 64,8 хил., а през 2021 г. - 59,8 хил. През миналата година делът на жените в управленски бордове се е увеличил от 14,8% на 18,3%.
Но дали това е достатъчно? А ако не е, защо е така? Защо има сравнително малко жени на ръководни позиции, щом момичетата се справят толкова добре на всички нива на образование?
Все пак този ръст на жени на ръководни постове у нас е обясним процес, тъй като е характерен за всички цивилизовани държави в Европа и по света. А и все повече жени, независимо от възрастта и образованието си, се грижат сами за себе си и за децата си. Не е за пренебрегване и фактът, че все повече момичета и млади жени се стремят към по-високо образование. У нас например през последните 12-13 години все повече нараства делът на младите жени (30-34 г.) със завършено висше образование и се запазва тенденцията този дял да е по-висок от мъжете на същата възраст. Например през 2023 г. 42,7% от младите жени и 27,7% от техните връстници мъже са висшисти. Не е без значение, че през последните години намалява и делът на рано напусналите образование момичета - през 2021 г. са 12,9%, година по-късно са 11,4%, а за миналата година са 9,2%, сочат данните на НСИ.

Защо да заемат ръководни позиции?

Не само заради образованието. Нито заради "изискванията" на различни международни документи, а заради уменията. Синди Адамс от Leadership Circle - компания за услуги за развитие на лидерство за бизнес ръководители и екипи, обяснява: "Жените ръководители демонстрират по-високи нива на лидерска ефективност и по-високи нива на творческа компетентност във всички измерения и демонстрират по-ниско реактивно въздействие в сравнение с техните колеги мъже". Според Адамс жените лидери имат значително по-високи резултати в способността си да се "свързват с другите". Въпреки всички измерими ползи, които жените лидери носят на организациите, много от тях все още не ги развиват и подкрепят ефективно. Адамс е категорична, че е "важно не само да наемаме и насърчаваме жени лидери, но и да насърчаваме тяхното развитие отрано и да им помагаме да придобият колкото се може повече бизнес опит и знания в роли, които все още може да са доминирани от мъже".

Разликата в заплащането

между двата пола у нас през 2022 г. е 13% в полза на мъжете, като този факт потвърждава и доклада.  
Според него миналата година коефициентът на заетостта на жените на 15-64 г. е бил 67,4%, а на мъжете – 73,9%.
По данни на Еврокомисията разликата в заплащането на жените и мъжете в ЕС е 12,7% през 2021 г. и се е променила минимално през последното десетилетие.
Едно от обясненията е свързано с прекомерното представяне на жените в относително нископлатени сектори, като грижи, здравеопазване и образование. А силно феминизираните работни места са склонни систематично да се подценяват. Позицията в йерархията също влияе върху нивото на заплащане, защото жените изпълнителни директори на големи компании са значително по-малко от мъжете.
У нас жените по-често излизат в болнични за гледане на болно дете или болен член на семейството, отколкото мъжете.
В България, както и в страните от ЕС, по-голямата част от причините за разликата в заплащането на жените и мъжете остава необяснима и експертите трудно я свързват с характеристики на работника или работното място като образование, професия, работно време или икономическа дейност, в която човек работи.
По-ниската заплата води и до по-ниски парични

обезщетения за безработица

По данни на НОИ за юли 2024 г. средното обезщетение е 877,20 лв., но за мъжете е 969,43 лв., а за жените - средно 804,90 лв. Независимо че броят на осигурените за
фонд "Безработица" е почти еднакъв - 1 311 768 мъже и 1 320 788 жени.
По-ниските възнаграждения оказват влияние и върху пенсията.
Макар жените да получават пенсия средно по 27,6 години, което е с над 7 години повече от мъжете, месечните им пари са по-малко. През 2023 г. средният осигурителен доход е 1445,55 лв., като за мъжете е 1488,15 лв. (с 6,2% повече, отколкото за жените). Например към 20 октомври от общо 4 101 106 пенсии, за осигурителен стаж и възраст за най-масовата категория труд - III (по чл. 68 от КСО) са общо 2 436 996. От тях близо две трети са на жени - 1 677 898. Жените преобладават и сред хората с най-ниски основни месечни пенсии - до 580,57 лв., а 580,57 лв. получават 650 480 жени. Обратното е при тавана на пенсиите - от общо 5194 души, едва 1406 жени получават 3400 лева.

Майчинство/бащинство и работа

Въпреки все още царящите у нас патриархални разбирания, през последните години постепенно законодателството се опитва да подпомогне баланса между професионален и личен живот сред работещите и най-вече - жените. Те имат възможност да отстъпят част от отпуска си за майчинство на бащата или на баби и дядовци. Бащите имат право на 15-дневен платен отпуск след изписване на бебето от родилния дом. Майките, върнали се на работа преди края на майчинството, освен заплатата си получават и част обезщетението за майчинство. Най-новата промяна на законодателството в тази област е възможността на бащата/осиновителя да излезе в платен отпуск за гледане на дете до 8 г. Например за първите 6 месеца на т.г. от тази възможност са се възползвали 878 татковци, като обезщетението, платено от ДОО, е 38,17 лв. средно на ден. За младите родители вероятно е проблем размерът на обезщетението, което за тази година е 780 лв. месечно. Може би не е много, но е възможност за споделяне на грижите за децата.

Балансът между половете в шефски кресла

Както често се случва, българските власти в 59-ата секунда въвеждат изискванията на ЕС. Така става и с Директива (ЕС) 2022/2381 на ЕП и на Съвета от 23 ноември 2022 г. за подобряване на баланса между половете сред директорите на дружества, регистрирани на фондовата борса и за свързаните с това мерки. Промененият Закон трябва да влезе в сила до края на тази година - 28 декември.
Целта е да се въведе равнопоставеност на представителството на мъже и жени в директорски позиции със и без изпълнителни функции, на управителния и надзорния съвет. Важно е да се подчертае, че това се отнася до управителните органи на дружествата, регистрирани на фондовата борса. Но не се отнася до микро, малки и средни предприятия, в които работят по-малко от 250 души и имат годишен оборот под левовата равностойност на 50 млн. евро или годишната балансова стойност на активите им да не надвишава левовата равностойност на 43 млн. евро.
За въпросния баланс се изисква по-слабо представеният пол на управленски позиции да заеме поне 33% от общия брой шефове, но не повече от 49%. Разбира се, назначенията не се правят просто за да се спазят изискванията на закона, а по "критерии за извършване на подбор, формулирани по ясен, неутрален и недвусмислен начин преди процеса на подбор, и се прилагат по недискриминационен начин по време на целия процес на подбор, включително по време на изготвянето на обявления за свободна длъжност, етапа на предварителен подбор, етапа на изготвяне на списък от подходящи кандидати и изготвянето на резерв за подбор на кандидати".
Публичните дружества, които не отговарят на поставената количествена цел, трябва да приведат в съответствие процедурите си за подбор на членовете на управителния и надзорния съвет и на съвета на директорите.
Комисията за финансов надзор трябва да публикува до 30 юни 2026 г. на интернет страницата си списък на публичните дружества, постигнали поставената национална цел и да го актуализира всяка година.

Източник: Европейски парламент