Хората и списъците
/ брой: 42
Има едни хора, които обожават да виждат имената си в списъци. А списъците винаги са високопарни, нарцистични и изключително високомерно. Обикновено са озаглавени като нещо от типа: "Интелектуалци за съдебна реформа". Или "Университетски преподаватели срещу мракобесния закон за джендър-идеологията". Или "Топ съвестите на нацията за правото на мъжете да си обезкосмяват краката на публично място". Последното, разбира се, е измислица, но тази банда от полуинтелигенти, която присъства във всеки такъв списък, отново нападна отечеството. Този път във вид на отворено писмо до Румен Радев, Наталия Киселова и Росен Желязков. Този път обичайните заподозрени настояват, ама моментално, веднага, ако може още сега България да подкрепи Украйна, да вземе всички мерки срещу руския агресор, а медиите да бъдат внимателни в геополитически мрак и да не разпространяват дезинформация.
Имената отдолу са като сърбеж по неприличните части на тялото - Калин Янакиев, благоверната му, Евгений Дайнов, Иво Сиромахов, който се е изживял като писател, Георги Лозанов и Георги Господинов, Николай Слатински, Огнян Минчев и тути кванти. Практически цялата жълтопаветна фауна. Хората, които обичат списъците и слюноотделят като кучето на Павлов, за да попаднат в тях. Това е нещо като влизането в клуба на големите съвести с неясни професии, доходи и обществени занимания.
Когато стане дума за страданията на българските граждани, няма да видите нито една от тези спирохети да взема отношение. Тях социалната проблематика ги отблъсква, защото това са небесни създания, които не трябва да бъдат занимавани с дребнотемия. Виж, като стане дума за Украйна - на тях всичко им е по-мило от техните сънародници.
Всъщност дългото взиране в тези имена може да предизвика гадене и пориви на червен вятър, защото в тях е закодирана интелектуалната и политическата катастрофа на страната. Една банда от високомерни аутисти отново се е отдела на сектантските си тъмни страсти и това, собствено, показва защо България все не може да тръгне напред. Защото тези би трябвало да са нейните морални водачи, а техният манталитет е на геополитически келнери. Келнери, останали без работа, защото големият център със заплатите започна да гледа в друга посока.
Сред имената видях и жена на име Жаклин Вагенщайн. Сърцето ми прокърви. Защото това е внучката на великия и безсмъртния Анжел Вагенщайн, а той не е заслужил такава гавра със своята памет и разбирания. Защото, ако Джеки беше жив днес, никога, никога, ама никога не би участвал в списък, който подкрепя Украйна, без да си дава сметка за нацистките банди там, които вилнеят като щурмови отряди. Сега предимно да ловят хора за фронта.
Има нещо необичайно отвратително в такива списъци. Те приличат на безкрайна опашка от хора, които търсят своето място в блясъка на прожекторите. В средата на перестройката, уморен от големите опашки, великият Роберт Рожденственски се беше провикнал: "Жадувам за хора, а виждам само вратове". В тези списъци се безкрайните вратове на българската мизерия. Слава богу, остават си едни и същи. Като мръсно петно по пода.