Порочен кръг

Лидия АТАНАСОВА*

Проблемите на българското общество са неразделна част от професионалния живот на българските адвокати. За тях трябва да се говори и пише. Коментарите от рода "Такива са ни законите" далеч не са правилни. Истината е, че нямаме достатъчно опитни и компетентни кадри в правораздавателната ни система, които да ги прилагат. Практиката показва, че в много случаи се стига до задънена улица, не защото няма решение, не защото не сме били в правото си, а защото органите на съдебната власт или не могат правилно да прилагат разпоредбите на нормативната ни уредба, или в някои особени случаи изпитват страх и си мълчат. За корупцията няма смисъл да пиша, тя е ясна. Нещата са толкова навързани, че на обикновения гражданин му остава само да се надява, че един ден въпреки всичко, ще успее да си упражни правата, дадени му по конституция. За тези, които не си знаят правата, надежда няма.

Във времето на глобална икономическа криза обществото ни е силно засегнато от банковото дело. Заради неправомерната банкова политика хората тотално обедняха и се превърнаха във вечните длъжници. Не само те, а и поколенията им след тях.
Всички банкови институции сключват сделките с физически и юридически лица съгласно нормите в Търговския закон. Този тип сделки са сделки на равнопоставеност или напълно съвпадане на две насрещни волеизявления. На всяка страна се дават права и тежат задължения, т.е. както длъжникът има право да се удовлетвори с материалното благо и задължението да го върне в определен срок, така и кредиторът има право да си го изиска и задължението да осигури на длъжника необходимите условия за навременно връщане на съответното парично благо. Когато банката се окаже неизправна страна, т.е. сама е изготвила такъв разплащателен план, който поставя клиентите в позиция на несъстоятелност, или откаже разсрочване на дължимото до степен, устройваща нормалния жизнен процес от финансова гледна точка, тогава идва моментът, в който трябва да се обърнем към съда.
Преди около година и половина родителите на малолетното дете В. Й. му подариха идеална част от ипотекиран от банка имот. Съдът вместо да изпълни основното си задължение - да защити беззащитния, не допусна разглеждането на исковете на детето срещу банката кредитор, като прояви пристрастие и прави опити да стане защитник на банката. С тези си действия съдът грубо смесва отраслите на търговското и облигационното право и е в пълно противоречие с императивните разпоредби на Конституцията на Република България, тъй като вменява задължение на малолетно лице и не се съобразява със закона, че недееспособни малолетни лица са носители само на права, а не и на задължения. По заведените искови производства В. Й. е използвал правни способи, които са изключително прецизни по смисъла на закона, но до днес съдът не е уважил едно от тези искания, нито мотивирано ги е отхвърлил, с което нарушава разпоредбите на чл. 121, ал. 4 от конституцията. С действията си съдът нарушава също така разпоредбите на Семейния кодекс, Закона за задълженията и договорите, Гражданско- процесуалния кодекс, Закона за закрила на детето, Търговския закон.
И до днес няма отговор от Агенцията за закрила на детето, банката кредитор мълчи, а от малолетното дете непрекъснато се искат държавни такси по делата.
Така се завърта порочният кръг. А гражданите имат права спрямо банките. Имат право по съдебен ред да си защитят интересите и не са просто "вечните длъжници". Само когато тези крачки - в посока защита на интересите си, бъдат направени заедно от повече хора, тогава съдебната система ще бъде принудена да сработи в тази насока. Защото един от проблемите на съдиите в момента е, че нямат практика по този тип дела.

---------------
Авторката е адвокат от Варна. Специализирала се е в търговското, гражданското и данъчното право