Пазарлъкът между победителите за България

Чърчил: Не можем да позволим фашизъм или нацизъм под каквато и да е форма

Антони Идън: Не може и дума да става България да е средиземноморска сила

Антони Идън: българите се държат с британците така, сякаш България е спечелила войната, а не Великобритания

Молотов: Българите трябва да почувстват, че не са победители

Антони Идън: Българите са биели британски и американски военнопленници

Молотов: Вредите, нанесени от България на Съветския съюз, са многократно по-големи, отколкото на който и да е друг...

Антони Идън: Апелирам българският въпрос да се уреди за 24 часа.

Молотов: Ше направя възможното за уреждането на въпроса за 24 часа.

Все още - 75 години след съдбоносната 1944 г., се спори за това какво се случва тогава и от време на време избухват люти препирни. Родните неофашистчета обвиняват Чърчил (1874-1965), че ни е предал на Сталин (1878-1953) и така България била поробена от съветския комунизъм. И до ден днешен въздишат, че английски и американски войски не са влезли в България наместо Червената армия. Забравят, че това е било трудничко и доста сложно да се случи. Някой спомня ли си, че септември 1944 г. е само пет месеца след последната голяма англоамериканска бомбардировка над столицата и гробовете на хилядите загинали още не са улегнали и разрушенията не са разчистени? Че все още е можело да се намерят пълни с взрив детски играчки, които съюзническата авиация така великодушно е разхвърляла над България, за да има дечицата с какво да си играят? Че, ако тогава са нахълтали английските и американските момчета, щели са да си имат доста проблеми с тъй отмъстителните наши дядовци и баби, независимо безпартийни ли са били,  комунисти или фашисти? Че ако не сме попаднали в съветската зона на влияние, тогава е нямало да има каквито и да било пречки англичаните да  подарят на гърците и половин България? Спомнят ли си, че това не се случва, защото не друг, а руснаците не го допускат - и тогава, и две години по-късно на Парижката мирна конференция. Та, слава на Началника горе, в България навлизат съветски, а не англоамерикански войски и така за десетилетия напред се  определя бъдещето на България, което вече е минало и по което повечето българи днес въздишат.

Хайде да си припомним какво се е случило на срещата на 9 октомври 1944 г. в Москва. Предлагаме със съкращения и не много известни спомени и кореспонденция на Чърчил, от които се вижда, че той е могъл да изпитва и срам. И откъси от почти забравения протокол от същинския "пазарлък" на следващия ден между министъра на външните работи на Великобритания Антъни Идън (1897-1977) и народния комисар на външните работи на Съветския съюз Вячеслав Молотов (1890-1986). Очевидно е, че Сталин отказва да влезе в такъв разговор с Чърчил зад гърба на Рузвелт.

Из мемоарите на Уинстън Чърчил "Втората световна война", том 6, петнадесетата глава "Октомври в Москва", КК "Труд", 1995 г.

...Моментът беше удачен, затова рекох: "Нека видим как стоят нещата на Балканите. Вашата армия е в Румъния и България. Там ние имаме интереси, мисии и агенти. Нека не си пречим на дребно, като преследваме противоречиви цели. Що се отнася до Великобритания и Русия, какво ще кажете, ако имате деветдесет процента надмощие в Румъния, ние имаме деветдесет процента надмощие в Гърция, а в Югославия разполагаме с по петдесет?".

Докато изчаквах превода, написах на една половинка от лист хартия:

Румъния 

Русия 90% 

Други 10%;

Гърция ...

Великобритания 90%,

(със съгласието на САЩ) 

Русия 10%;

Югославия: 50 - 50%;

Унгария 50 на 50%

България: 

Русия 75%, 

Други 25%.

Бутнах листа на Сталин, който вече бе чул превода. Настъпи пауза. После той взе синия си молив, драсна една голяма отметка и го върна обратно. Всичко се разреши за по-малко време, отколкото е нужно на човек да седне.

Разбира се, отдавна бяхме мислили по този въпрос, но винаги в рамките на непосредствените военни споразумения. И от двете страни всички по-големи проблеми бяха оставени за разрешаване на масата на мирните преговори след спечелването на войната. 

След това настъпи дълго мълчание. Листът хартия остана в средата на масата. Най-накрая аз наруших мълчанието: "За да не се сметне, че сме подходили безцеремонно и цинично към въпроси, които са съдбовни за милиони хора, нека да изгорим листа." "Не, запазете го", рече Сталин...

След първата ни среща се замислих над нашите отношения с Русия и положението в Източва Европа и за да си изясня нещата, написах писмо до Сталин, което включваше и меморандум с нашето тълкуване на процентите, които вече бяхме приели. В крайна сметка не изпратих това писмо, защото реших, че е по-добре да оставя нещата така. Публикувам го тук единствено като автентично доказателство за мислите ми в онзи момент. 

Москва

11 октомври 1944 г.

...Процентите, които бях написал, са само един епизод, с помощта на който да онагледим мислите си, да видим колко близо сме един до друг, и да решим кои са необходимите мерки, които трябва да предприемем, за да заработим в пълна хармония. Както вече казах, така нахвърляни, те ще бъдат възприети като наглост, дори закоравяла грубост, в случай, че бъдат представени на вниманието на английското външно министерство и на дипломатите по света. Ето защо те не бива да се схващат като основа на какъвто и да било официален документ, най-малкото в настоящия момент, но могат да се окажат добър ориентир в нашите взаимоотношения. Ако успеем да се справим добре с възникналите проблеми, нищо чудно да успеем да предотвратим избухването на няколко граждански войни, на много кръвопролития и борби в съответните малки страни. Най-общо казано, ние трябва да се придържаме към принципа, че всяка една от въпросните страни трябва да бъде оставена сама, без външно вмешателство, да реши формата си на управление, онази форма, който народът й желае...

Едно нещо обаче не можем да позволим - фашизъм или нацизъм под каквато и да е форма, защото те не гарантират на трудовия народ нито сигурността, която осигурява вашата система, нито тази, която осигурява нашата система, а, точно обратното, водят до тирания в страната и агресия навън...

С това писмо г-н Сталин, желая да Ви внуша голямото желание, което таи в сърцето си Великобритания, за дълготрайни и стабилни отношения на сътрудничество между нашите две страни...

До колегите си в Англия изпратих следното:

12 октомври 1944 г.

1. Системата с процентите не е предназначена да показва броя на пълномощниците за различните балкански страни, а по-скоро да изрази интереса и настроенията, с които британското и съветското правителство подхождат към проблемите на въпросните страни. Това е само един ориентир и, разбира се, по никакъв начин  не ангажира Съединените щати, нито пък цели създаването на строго определена система от сфери на влияние. Това обаче може да помогне на Съединените щати да видят как техните два основни съюзника гледат на въпросните сфери и райони като цяло.

2. По този начин се вижда, че съвсем естествено Съветска Русия има жизненоважни интереси в страните, граничещи с Черно море, една от които - Румъния - най-безцеремонно я нападна с двайсет и шест дивизии, а с другата - България - я свързват стари отношения още от миналото. Великобритания смята, че е съвсем редно да уважим руското становище  по отношение на тези две страни, както и съветското желание да поеме лидерството на практика в името на общата кауза.

3. По същия начин Великобритания винаги е поддържала приятелски отношения с Гърция и проявява директен интерес към нейното бъдеще като средиземноморска сила. В тази война Великобритания загуби тридесет хиляди души в съпротивата срещу нахлуването на германските и италианските войски в Гърция и именно затова държи да играе ролята на покровител и благодетел, който ще направлява Гърция в настоящия период...

6. Трябва да се подчертае, че това "сваляне на картите" от страна на Русия и Великобритания по отношение на гореспоменатите страни представлява само един временен ориентир за непосредственото бъдеще в рамките на войната и ще бъде преразгледано от великите сили, когато се срещнат на масата на примирието за общо преразпределение на Европа.

Из протокола от срещата на английския министър на външните работи Антъни Идън с народния комисар на външните работи Вячеслав Молотов относно доуточняването на някои въпроси за разделянето на Балканите на сфери на влияние

Москва, 10 октомври 1944 г., 19 ч.

...Господин Идън предложи да разговарят за България и общо за Балканите... Българите са се държали с британците така, сякаш България е спечелила войната, а Великобритания я е загубила. Британските офицери в Северна Гърция по заповед на българските власти са били задържани в жилищата си. Правителството на Негово величество ще поиска подкрепа от страна на Съветския съюз това да бъде прекратено. Господин Идън е готов да обсъди условията за примирие с България, но би искал да бъдат изпратени инструкции чрез съветския маршал в София (Фьодор Толбухин - б.а.) до българите в Гърция да се отнасят с подобаващо уважение към съюзниците в България. 

Господин Молотов с готовност се съгласи, че нещата трябва да бъдат поставени на мястото им и че българите трябва да почувстват, че не са победители. Те са нанесли достатъчно щети на Съветския съюз и на съюзниците и въпреки че България има ново правителство, тя трябва да бъде държана отговорна  за миналите си престъпления. Необходимо е да се вземат практически мерки за уреждане на тези въпроси и България да бъде научена да показва уважение към съюзниците в БългарияЕ.

Господин Молотов би желал да се обсъжда тази поправка, да направи от своя страна отстъпка в отговор на отстъпката на г-н Идън, относно мястото на преговорите. Касае за подписите...Маршал Толбухин не е военен моряк, но доколкото Червената армия е свързана с море, то  е Черно море.  Подписът на генерал [Хенри] Уилсън означава, че генералът подписва нещо, което има връзка със средиземноморските работи. Ако се подпишат средиземноморски и черноморски генерал, тогава България би могла да твърди, че е не само черноморска, но и средиземноморска сила.

Господин Идън отвърна, че не може и дума да става България да е средиземноморска сила.

Господин Молотов каза, че разбира това и че България трябва да бъде наказана за помощта й за Германия...

Господин Идън каза, че е благодарен за този жест. Той ще има добър ефект и американците ще го приветстват. Може да даде обещание, че британският Кралски флот ще държи българите извън Средиземноморието...

Господин Молотов отбеляза, че в Германия има три окупационни зони и сравнението с нея не е ясно. Той не е чувал за зони в България. По отношение на България маршал Сталин е казал, че ще бъде правилно Русия да има 90% интереси там. Ако те се споразумеят за пропорцията 90 към 10, лесно би могло да се постигне споразумение за всичко останало...

Господин Идън каза, че главната отговорност ще лежи върху Съветския съюз.

Господин Молотов заяви, че въпреки тази отговорност Съветският съюз бе помолил 90%, а не за 100%.

Господин Идън каза, че не е запознат много с тези проценти...

Господин Молотов отбеляза, че идеята за процентите се е появила на срещата предния ден и заслужава внимание. Не биха ли могли да се споразумеят за следното: България, Унгария и Югославия 75 към 25% за всяка?

Господин Идън каза, че това е по-лошо от предишния ден.

...Господин Молотов тогава предложи 75 към 25 за Унгария. Той продължи с думите, че не са свършили още с България. Ако за Унгария бъде 75 към 25, тогава и за България би могло да бъде 75 към 25 и 60 към 40 за Югославия. Това е границата, до която би могъл да стигне. 

...Господин Идън повтори, че англичаните три години са били във война с България. Те са биели британски и американски военнопленници. Русия е била във война с България 48 часа и тогава Великобритания е предупреждавала България да бъде по-внимателна.

Господин Молотов не се съгласи. Русия е понесла от българите повече от Великобритания, да не говорим за предишната война, но Съветският съюз не желае да увеличава броя на своите врагове. Той е имал намерение няколко пъти да обяви война на България. Вредите, нанесени от България на Съветския съюз, са многократно по-големи, отколкото на който и да е друг.

Румъния и България са черноморски сили. Никоя от тях няма достъп до Средиземноморието, така че Великобритания би трябвало да има съвсем малък интерес в тези страни... 

Господин Молотов каза, че според него маршал Сталин би се съгласил на следното: 75 към 25 за България, но 60 към 40 за Югославия. Той не мисли, че английските моряци биха нарекли Черно море "море", а само "езеро".

Господин Идън каза, че то е "съветско" езеро.

...Господин Молотов каза, че ще докладва на маршал Сталин и смята, че ще могат да намерят изход...

Господин Идън обобщи дискусията, като каза, че единият въпрос е бил за Контролната комисия в България след приключването на войната с Германия. Те са се споразумели дискусиите да продължат в Москва, както и за общите подписи.

Господин Молотов настоя, че това е тясно свързано с Югославия.

Господин Идън не се съгласи. Той апелира за уреждане на българския въпрос за 24 часа.

Господин Молотов каза, че ще направи възможното за уреждането на въпроса за 24 часа.

Prem. Cab. 3/434/2,  p. 6 - 11, 170. Фотокопие, машинопис, превод от английски език