Докога ще спекулират с търпението ни?

Всеки ден телевизионните предавания се стремят да ни внушат, че борбата с КОВИД-19 e "време на разумност, доброта и подкрепа". Странно как пандемията им дава повод за подобни внушения. Имам усещането, че живеем в различни времена и светове. За съжаление, невижданият по размаха и модификациите си световен вирус (чиито конкретни причинители продължават да бъдат в сянка!), както и страхът за бъдещето, предизвикваха вълна от нетолерантност и озлобление, на които сме свидетели на всяка крачка. Примерите са безброй.

Тези дни в тролей номер 5 възрастна жена, която се задави под маската, буквално бе изхвърлена с нечувани ругатни на спирката на НДК. Опитах се да я защитя, обяснявайки, че тя пътува дълго време, без да кашля, което доказва, че не е болна. Въпросните "блюстители на реда", които изобщо не носеха маски, ми отговориха: "Ако продължавате да ни давате акъл, и вие ще излетите от тролея." Случката се разви пред погледа на двама невъзмутими контрольори, които попитах защо не се намесят. Отговорът бе: "Не е наша работа." Питам се - чия работа са моралът, етиката, човешкото поведение на обществено място, особено в толкова изострена социална ситуация.

Преди седмица отидох в община "Красно село" да си платя данък сгради. Опашката и горещината пилеха нервите на всички ни. Още повече, че бяха станали купища грешки с документите на хората - някои идваха за пети или шести път. Най-сетне ми дойде редът. Тогава и аз получих своя урок по възпитание. Чиновничката, на която любезно подадох парите, ме стрелна с поглед: "Няма ли у вас по-млади хора, които да платят онлайн, та ви пращат тук да висите с часове, а и нас да ни затормозявате?" Ето това се нарича грижа за човека! Първо, никой не ме е пратил, тъй като живея сама. И второ - аз не съм виновна, че на нея не й се работи. Тръгнах си потисната и огорчена (че не само не бе оценен моят опит за съзнателно подпомагане на държавната хазна в такъв тежък момент, но и бях наругана). Съзнанието ми бушуваше: тези чиновнички нямат ли родители или, по думите на незабравимия ми приятел Станислав Стратиев, "са паднали от небето, и то - право върху главите си". Настигна ме непознат човек и каза: "Бъдете доволна, че платихте, а мен отново ме разкарват до община "Триадица", където опашките са двойни, без да съм виновен." При това положение явно се налагаше да бъда доволна.

От раждането си до ден днешен живея в близост до големите пет кьошета. През последните години те се превърнаха в арена на непрестанни екшъни: катастрофи, ремонти, разкопки и покриването им по нелеп начин, сриване на полезни за квартала магазини и заместването им с кредитни центрове, банкови филиали, в които повечето хора въобще не влизат. В съседния вход в момента се строи ново частно казино, след всички решения на правителството, които се оповестиха по телевизиите, за ограничаване на този бизнес. Повечето филми, с които израснах, гледах в уютното квартално кино "Иван Вазов", което бе  превърнато още в изгрева на демокрацията в хазартно казино "Sesame", действащо до днес. Едва ли някой ги проверява и за търговия с дрога. Непрестанно добиват публичност социални намерения, които веднага се опровергават от практиката. Какво доверие очакват управляващите?!

След превръщането на бул. "Витоша" в пешеходна зона бул. "Христо Ботев", на който се намира моят дом, стана основна състезателна магистрала за амбициозни водачи на таксита, автомобили и на гърмящи мотоциклети - търсачи на силни усещания, които непрестанно предизвикват инциденти. Никой не се интересува от унищоженото здраве на хората в този район, въпреки многобройните им протести и оплаквания! И денем, и нощем шумът и замърсяването на въздуха надхвърлят човешките възможности за възприемане. Естествено престанахме да проветряваме жилищата си, независимо от препоръките на лекарите. В началото на пандемията, когато тротоарите опустяха, същите нагли шофьори се почувстваха господари на столицата, изхвърляйки по 24 часа некачествено гориво във въздуха, който дишаме. По каква причина овластените чиновници непрестанно посочват въглищата като основен виновник за замърсяването? А защо не се преустановят най-замърсяващите производства; защо не се поставят филтри към околната среда? Странно, че за този вид зарази, които бълват отвсякъде, не се споменава нищо в телевизионните емисии, толкова "загрижени" за човешкото здраве!

А ето и поредния инцидент. Тези дни, на зелен светофар за пешеходци, пред мен пресичаше възрастен човек с букет свежи рози - явно отиваше на празник. Внезапно той се свлече на колене и аз се опитах да го вдигна, но не можах. Повиках на помощ млада двойка, с която успяхме да вдигнем човека и да го заведем на отсрещния тротоар. Едва ли някой би могъл да си представи онова, което се случи около нас: обезумели от гняв шофьори ни заобикаляха с остър завой, клаксонирайки истерично и псувайки по най-долнопробен начин нещастния пешеходец, чийто крак бе попаднал в една от многобройните дупки на асфалта, появили се след петия му ремонт. Никой от тях не намали скорост, не спря, не се заинтересува какво е станало. Още отеква в съзнанието ми циничната реплика на шофьор на такси, който бе ариегард на колоната: "Тъкмо си носиш и букета, за да го гушнеш!" Преди две години преживях същата ситуация на кръстовището и месеци наред изстрадвах счупената си кост на стъпалото. 

Телефонен звън прекъсна писането ми: помолиха ме да тичам до "Пирогов", тъй като братовчедка ми, в резултат на спъване от стърчащи железа на мястото на липсващи ограничителни колчета, е счупила ръка и крак и й предстоят тежки операции. Това злощастно събитие, случило се в самия център на столицата (на ул. "Раковски", между Дома на Европа и "Лидъл") бе съобщено в интернет. Ще кажете: тази тема вече ни омръзна. Но жертвите продължават и няма как да ни омръзнат. Може би вие ще сте следващите...

С кого по-напред да воюваме: с ненавиждащите пешеходците шофьори; с властолюбивия чиновнически апарат; с безотговорните общинари, явно неконтролиращи онези, на които поръчват ремонтите (вижте на какво приличат многострадалните площади "Славейков" и "Гарибалди" след всички корекции!) или със спекулантите с пандемията, които и в нея намериха източник за трупане на пари. Явно вече не политици ще определят бъдещето на нацията ни, а психиатри и социолози!

Историята и изкуството доказват, че тежките изпитания водят до преосмисляне на ценностите; настройват ни да се вгледаме в себе си и в другите около нас; да оценим природата и да се научим да я пазим като наша майка; да направим равносметка, чрез която да се опитаме да обновим своя живот. Тези дни броим врабчетата, скрити между купища боклуци, чашки от кафе, фасове... Те вече нямат нормално място, на което да кацат или да гнездят, макар че повече от десет хиляди години са между хората! Известно е в каква голяма степен силният шум пречи на тяхната популация - затова и все по-рядко ги срещаме...

Както обикновено, вероятно моят текст ще бъде публикуван в рубрика "Мнение". Повярвайте ми, че това е мнението на преобладаващата част от столичаните, които обичат родния си град и милеят за него.