Пак ли партийни гьонсурати ще провалят просветата?

Парламентът ще работи до 6 август, договориха се политическите сили при президента. Парламентът няма да работи, обяви вчера с чудовищно просташки език Аз-ът на ГЕРБ. И попари с леден душ надеждите на цели общности, че за оставащия месец НС ще изпълни онези най-спешни задачи, които биха осигурили поне някаква стабилност в отделни сектори и шанс те да функционират. А не да се сринат заради поредното безмозъчно катурване на правителство и от октомври да въртим всичко отначало. А много неща биха били решени, ако оставащото време се използва с разум. Май не остава шанс това да се случи. "Атака" напусна задълженията си, ГЕРБ играе на прескочи кобила с държава, с народ, със съдби.
В това време професионалните общности стискат палци поне още нещичко полезно да се направи. Обществото трябва да знае какво например "виси" в момента в НС, отнасящо се за сектора на образованието. Да знае какво ще бъде провалено.

Законът за професионалното образование - готов за второто четене

В най-напреднала фаза от всички законопроекти в тази област са промените в Закона за професионалното образование. В ресорната комисия депутатите от БСП, ДПС и ГЕРБ постигнаха съгласие по текстовете му на второ четене и той е готов за приемане в пленарната зала. И в просветата, и браншовиците, и работодателите, всички желаят този закон да бъде приет, за да може след 15 септември учениците от професионалните гимназии да получат възможност за т.нар. дуално обучение - усвояване на знания и умения не само в класните стаи, но и на реално работно място, където ще получават професионална квалификация и трудът им ще се заплаща.   
 
Стратегията за висшето образование - под въпрос

Окончателният вариант на Стратегията за висшето образование до 2020 г., изработена от МОН, се оказа значително по-добър от първоначалния проект, според ректорите в него са отчетени техните забележки и стратегията е приемлива. За да стане тя факт, е необходимо Народното събрание да гласува решение, без да я приема текст по текст. В Комисията по образование и наука са получени и становища на Съюза на учените и Асоциацията на частните висши училища, в които наред с умните забележки има и напълно противоположни тези. Според СУБ например, липсват количествени измерения на крайните цели, имало само една - до 2020 г. 36% от българите на възраст 30-34 г. да са с висше образование, което било "политическа популистка цел". Явно в СУБ не знаят, че това е показател, поставен като изискване от ЕС към всички страни членки. Според СУБ е хубаво, че България е образовала много висшисти, нищо, че за тях в дадени специалности няма работа. Частните вузове обратно - оценяват това като абсолютна неефективност на системата. И пак си искат финансиране от държавата. Като цяло обаче висшите училища искат стратегията да бъде приета и намират в нея множество положителни стъпки.
На първо място - стратегията променя начина на финансиране на вузовете, като се предвижда радикално насочване на повече средства към системата. Субсидията пак ще зависи от броя на студентите, но ще се определя не на калпак като сега, а според постигнатото качество по няколко посочени показателя. Нормативите за издръжка на един студент ще бъдат диференцирани по професионални направления според реалната стойност на обучението. Второ основно намерение е най-сетне да се сложи ред в системата, като се обособят многопрофилни университети и специализирани висши училища. Закриване на "излишни" вузове няма да има, но ще се финансират засилено качествените специалности, а по-слабите постепенно ще се закрият при недостиг на средства. Ще се създаде междуведомствен съвет, който ще планира какъв да бъде приемът по специалности, като той целево ще се определя особено за стратегическите за страната направления. Всеки преподавател ще може да участва в академичния състав само на един вуз при акредитацията, което ще ограничи "куфарните" факултети и специалности.          

 Намаляване на студентските такси до 30% от издръжката

В ресорната комисия чакат 3 проекта за промени в Закона за висшето образование (ЗВО) - всичките дело на народни представители. Най-важният от тях, внесен от Сергей Станишев и група депутати, предвижда таксите на студентите и докторантите в държавните вузове от 1 януари 2015 г. да се намалят до 30% от издръжката, която им дава държавата, вместо да са до 2/3, каквато възможност дава сега законът. Това означава връщане към размера на таксите, който съществуваше до 2010 г. След това в течение на три години държавната субсидия за издръжка на студент беше намалена с близо 30 на сто, а максималният размер на таксите за обучение беше увеличен двойно. Така държавата прехвърли част от своите ангажименти към джоба на студента. Това ограничи достъпа до образование на нискодоходните слоеве от населението и доведе до търсене на специалности с ниски такси, което пък създава дисбаланс в подготовката на специалисти. 
Може обаче да се очаква съпротива на ГЕРБ срещу тази социална мярка.
Вторият законопроект за промяна в ЗВО, внесен от Сергей Станишев, Лютви Местан и Алиосман Имамов, предвижда вузовете сами да решават дали ректорите, деканите, шефовете на катедри

да заемат поста си без ограничение в броя мандати

Единственото категорично одобрение за тази идея идва от председателя на Съвета на ректорите и ректор на МУ-София проф. Ваньо Митев, който неистово се бори за прокарването й. Отпадането на допустимите сега два мандата обаче среща силни колебания сред министерствата и тотална съпротива сред вузовските общности, които дори се готвят за протест, ако такава поправка в ЗВО бъде приета. Пожизнено бетониране на диктатори вижда в нея академичната общност.  
Трети проект за промяна в ЗВО е внесен от Гален Монев ("Атака") и група депутати и предвижда

промени в Националното представителство на студентските съвети (НПСС)

като председателят му се избира за до два мандата, а делегираните в него членове от вузовските студентски съвети - до три. Годишният одит на финансите на НПСС, който и сега прави Сметната палата, ще се огласява публично на сайта му. Мотивът на вносителите е, че в момента в НСПП могат да влизат дори хора, които изобщо не са студенти, а мандатността ще позволи да се избегне маргинализиране на НПСС. Публичността на финансите пък би прекратила съмненията за съмнително харчене на средства. 
Още един законопроект е свързан с висшето образование - той е за промяна в Закона за малките и средните предприятия. Внесен е от левите депутатки Ваня Добрева, Валентина Богданова и Ирена Атанасова и предвижда предприятия към висши училища или изследователски центрове (като Геномния център в СУ например) да отпаднат от категорията свързани предприятия, каквито се водят в момента. Проблемът е, че при свързани предприятия в състава им влиза целият персонал на съответния вуз, което автоматично ги превръща в големи предприятия. Това ги лишава от възможност за участие в проекти за финансиране, до които достъп имат малките и средните предприятия, каквито са те всъщност. Тази поправка, която е само половин изречение, би помогнала да се развиват приложни изследователски структури във вузовете или в научните центрове, за които иначе просто няма средства.

Да се спре роенето на професори "на кило"

Най-голямата болка на академичните общности е това, че в изминалата година МОН не предложи очаквания от всички проект за промяна в злополучния Закон за развитие на академичния състав (ЗРАС), измислен от министъра на ГЕРБ Сергей Игнатов, който позволи у нас да се нароят стотици професори и доценти без всякаква гаранция за научните им качества и постижения. Което изцяло девалвира стойностите и морала в системата. За да спасят България от по-нататъшно титуловане "на кило", проект за промяна в ЗРАС внесоха Румен Гечев (БСП) и Станислав Станилов ("Атака"). Проектът обаче още не е обсъждан дори в комисията и не знам каква воля и разум трябва да проявят депутатите, за да го приемат. А е спешно наложително да ги проявят, ако имат поне мъничко мисъл за образованието и науката и изобщо за бъдещето на знанието у нас.
Основното, което проектът предвижда, е да се въведат общонационални минимални държавни изисквания за получаване на научните степени "доктор" и "доктор на науките" и за длъжностите "професор" и "доцент" - диференцирани за различните научни области. Изискванията ще бъдат въведени с наредба на МОН - брой публикации, цитирания, участия в проекти, подготовка на докторанти и др. Второто нещо е, че се премахват местните шуробаджанашки журита, които сега раздават степени и длъжности, вместо тях ще има научни комисии, чиито членове се избират чрез жребий от национална листа на хабилитираните лица в съответната научна област. Връща се тайното гласуване при избора. Материалите по процедурите ще се публикуват в интернет за срок от 5 години, а не както е често сега - да се свалят оттам след 1-2 дни. Създава се Национална агенция за академична апелация, която ще контролира процедурите и ще ги връща при нарушения в съответното висше училище и научна организация.
В академичните среди този проектозакон бе приет с бурни овации. Какво обаче става с хората, които без качества вече са придобили степени и звания, питат там. В Румъния след сходно отпускане на конвейера за титли законът бе променен и се върна присъждането им на национално ниво, а новотитулованите лица преминаха през процедура за съответствие на националните критерии. Представя ли си някой обаче, че в България можеш да отнемеш титла от някого, пък дори да е придобита най-мошенически? Не знам дали може дори да се мечтае внесеният законопроект да бъде приет в Народното събрание. В България днес не стават красиви чудеса.