Бузлуджа - символ на копнежа за свобода и равенство

Началото

Решението за изграждане на Дом-паметника на БКП на връх Бузлуджа е взето от ЦК на партията на 11 март 1971 г. Строежът започва през 1974 г. и се финансира с дарения на стойност 14 186 000 лв. Паметникът е открит на 23 август 1981 г. Архитектурата му се описва като жертвен поднос и колона, символизиращи разгърнат флаг и венец. Проектът е на колектив, ръководен от арх. Георги Стоилов. Сградата има визуална прилика с Олимпийския стадион в Монреал, както и със сграда, проектирана около 1955 г. от Франк Лойд Райт, САЩ.
Дом-паметникът се състои от куполна сграда и 70-метров двоен пилон. На върха на пилона от широките му страни са монтирани 2 неправилни петолъчки с размери 6,5 х 12 м. Тържествената зала е декорирана с мозайки с обща площ от 550 м. Залата е опасана от коридор, по който има 14 композиции, отразяващи мирния труд.
След политическите промени в България състоянието на паметника се влошава драстично. През 1992 г. той е одържавен по Закона за одържавяването на имуществото на БКП и е запечатан. Въпреки затварянето му, злосторници често влизат в дома и го повреждат. Сградата започва да се руши, чупят се стъкла, изкъртват се мозайки, орнаменти и други елементи от конструкцията. Огромната петолъчка е обстрелвана с огнестрелно оръжие. Целта била да се откраднат рубините, с които се смята, че е изградена.

Място на контрасти, хулено и възхвалявано

Обругавано и обичано. Белязано със спомени от социализма и от прехода. Паметник на противоречието и на надеждата... За социалистите и за хората на лявата идея Историческата поляна на връх Бузлуджа и вплетеният в нея едноименен Дом-паметник е място, пълно със святост и история. Там през 1891 г. Димитър Благоев засява семената на социалистическата идея.
Всяка година на 2 август местността почервенява от знамената, които членовете и симпатизантите на БСП развяват, за да отпразнуват рождения ден на своята партия. А там, на високото над тях, извисява опърпаната си снага мемориалът "Бузлуджа". Допреди няколко години порутената и обругана сграда предизвикваше гняв и  възмущение. Малцина знаят, че паметникът заема 25-о място в класацията "Най-красивите изоставени места в света", а през 2013 г. сходна класация му отрежда челната позиция.

Уникалността и интересната история на Дом-паметника бе забелязана от ентусиастите от Фондация "Проект Бузлуджа". Благодарение на нея на 13 септември 2021 г. монументът получи

статут на недвижима културна ценност

Организацията изработи План за опазване и управление на паметника, стенните мозайки бяха успешно стабилизирани чрез спешни мерки. По-късно областният управител на Стара Загора проф. Наско Василев, кметът на Казанлък Галина Стоянова и арх. Дора Иванова, управител на фондацията, подписаха Меморандум за сътрудничество и осъществяване на съвместна дейност за опазване и социализиране на паметника "Бузлуджа".
"Вълнуваме се от тази уникална постройка и искаме да я запазим като място за изкуство, образование, събития и туризъм. Целта е да я възстановим възможно най-автентична, но да спрем разрушителните процеси, да я консолидираме и обезопасим, така че да бъде отворена за посетители", заявява арх. Дора Иванова. Според нея е важно да се съхрани монумента, не само защото е шедьовър на архитектурата, строителството и изкуството, но и защото трябва да помним миналото си, особено ако е травматично или трудно.

Огромното международно признание за "Бузлуджа"

идва от световния доклад на ICOMOS International - "Наследство в риск", за периода 2016-2019 г. Измежду всички застрашени обекти в цял свят за корицата на изданието е избран именно Дом-паметникът "Бузлуджа".
Интересът на арх. Иванова към него е документиран в дипломната й работа. В нея е разписан проектът "Бузлуджа - паметта на времето". След дипломирането си тя започва да организира дискусии, за да разбере как е възможно паметникът да бъде оставен да се руши. Арх. Иванова номинира сградата за един от седемте най-застрашени културни обекта в Европа. През 2019 г. фондацията, заедно с Икомос Германия - международна професионална организация за опазване на паметниците на културата, кандидатстват за финансиране от американската фондация "Гети" и получават 185 хиляди долара.
Екипът на проекта успява да спаси част от близо 1000 квадратни метра мозайки по стените на паметника, които го правят

една от най-големите мозаечни творби в Европа

За реставрационните работи е изграден навес над вътрешните мозайки, а самите те са стабилизирани. Предстои това да се случи и за външния кръг, тъй като водата продължава да прониква там. За него са нужни около 64 хиляди лева, които събираме с кампания", казва арх. Иванова. И не само това - разработва се концепция за включване на паметника в културна дестинация, заедно с намиращите се близо тракийски гробници, природни забележителности и етнографския комплекс "Етър".
"Никога не сме виждали паметник да си има цяла планина!", възкликват чуждестранните експерти, когато идват в България в началото на проекта.
През 2021 година Фондация "Проект Бузлуджа" спечели отличие за най-оригинално представяне на продукт на културния туризъм на 17-ото издание на Международното изложение "Културен туризъм" във Велико Търново. Оказва се, че Бузлуджа е най-разпознаваемата в чужбина българска сграда, привлякла над 50 000 посетители за 2021 г. В проведена анкета над 40% от посетителите посочват монумента като основна цел на пътуването си, а 80% от анкетираните казват, че биха платили входна такса, за да посетят вътрешността на паметника в сегашния му вид.

Достъпът до монумента е ограничен

От март т.г. достъпът до монумента е ограничен, защото  представлява опасност за посетителите със заповед на областния управител на Стара Загора Ива Радева. Повод за затварянето стана сигнал от 15 март на фондация „Проект Бузлуджа“, разпространен в социалните мрежи, че сградата на паметника е била взломена.
„Охрана нямаше, а вратата беше разбита. Хора влизаха свободно и безнадзорно“, пише председателят арх. Дора Иванова. По думите й след обезопасяването на сградата през 2022 година, областният управител е издала заповед за забрана на всякакъв достъп и е иззела ключовете от охраняващите полицаи. „С това решение бе забранен достъпът включително за нашия екип. Беше изключена системата за мониторинг от сензори и камери, които алармират при опасност за мозайките. Без системата за мониторинг и без право на достъп, мозайките са отново изложени на риск“, възмущава се арх. Иванова.
Тя твърди, че прекъсването на полицейската охрана означава „сигурно разрушаване на всичкия положен труд до момента“. Според арх. Иванова най-лошото е, че нерегулираният достъп може да доведе до нещастен случай, защото посетителите не следват обезопасените пътеки, а се катерят, влизат в подземия и други опасни зони.
Имало проблеми с електрозахранването, което значително е ограничило техническите възможности на полицейския екип. „Охраната не е снета, осъществяват се обходи, има звено от служители към Районното управление в Казанлък, които отговарят за охраната на територията на Националния парк-музей „Шипка- Бузлуджа“, каза той.

По отношение на видеонаблюдението, комисар Христов отбеляза, че на място има такова, но то е поставено от външна фирма и ОДМВР – Стара Загора няма достъп до него. След получения на 15 март сигнал е извършен оглед от служители на ОДМВР и на Областна администрация, не са установени увреждания от вандалски прояви, коментира още той. По сигнала се работи.
Паметникът „Бузлуджа“ е частна държавна собственост и се управлява от Областната администрация в Стара Загора, напомни Ива Радева. От 2017 година насам тя е обявена от Министерството на културата за паметник на културата от национално значение. По тази причина сградата попада под Закона за културното наследство, в който са разписани много ясни ограничителни мерки, с всякакви дейности има право да се разпорежда само собственикът на сградата, но всички действия са съгласувани с Министерството на културата (МК) и със съответните отговорни институции, обясни тя.
Радева напомни, че достъп до сградата е позволяван в определени периоди за извършване на проекти, в които участва фондация „Проект Бузлуджа“. Първият от тях е осъществен с финансиране от фондация „Гети“ през 2017 година. Вторият проект е с държавно финансиране и е осъществен с договор между Областна администрация и МК през 2022 година. След приключването на проекта е назначена експертиза на Регионалната дирекция за национален строителен контрол (РДНСК) дали е безопасен достъпът до сградата. През април 2023 година тази проверка установява, че достъпът не безопасен и не е редно да бъде позволен посетителски достъп. Тя обясни, че според експертите, цялата конструкция е във видимо лошо техническо състояние. Мраморните и гранитните плочи по стените са счупени и има реална опасност от отлепване. Има опасност от падане на отломки, профили, мазилки и метални профили, а посетителските пътеки от входа до вътрешността не са защитени от падане на такива отломки.
Радева подчерта, че всякакви бъдещи действия подлежат на съгласуване с МК. Относно твърдението на арх. Дора Иванова, че е необходим мониторинг на мозайките, Радева посочи, че решението трябва да бъде взето от Министерството на културата и да бъде дадено евентуално разрешение за достъп.  

Фестивалът "OPEN BUZLUDZHA 2024" събира
пари за опазването на паметника

От 8 да 14 август т.г. на "Бузлуджа" ще се проведе традиционния фестивал "OPEN BUZLUDZHA", организиран от фондация „Проект Бузлуджа“. Генерираната печалба от фестивала се използва за опазване и популяризиране на монумент "Бузлуджа".
На три музикални сцени под паметника и на Историческата поляна ще има концерти и различни забавни игри и приключения. Посетителите ще се насладят и на 3D мапинг шоу, на богата дневна културна програма, красива природа и готини хора, съобщават организаторите. Събитието се провежда в подкрепа на опазването и отварянето на монумент "Бузлуджа" като място за изкуство, култура и история. Каузата не е политически обвързана и не цели пълно възстановяване на монумента, а консервация и преизползване с образователни и туристически цели.
Главозамайващото 3D мапинг шоу ще е неповторимо изживяване. И трите фестивални нощи паметникът ще бъде ще бъде озаряван от светлинно шоу, създадено от MP-STUDIO.
Монументална сцена бъде поставена пред монумента на фона на 3D мапинг шоуто, което ще я превърне в една от най-нестандартните, извънземни и впечатляващи сцени. Тя ще отведе участниците в една нова вселена с вълнуваща комбинация от стилове. На нея ще се изявят утвърдени имена в електронната клубна музика – Dimo BG, DJ Versus и Pacho / Cloning Sound.
В музикалната програма ще се включат и музикантите от "Уикеда", които ще зарадват феновете си с известни и нови песни, микс от ска, пънк и реге.
Тази година фестивалът си партнира с клуб „Строежа“ и горската сцена ще се превърне в „сцена Строежа“ с три тематични зареждащи партита, които ще са в синхрон с програмата на основна сцена.
Присъстващите на партито ще могат да се включат в "10 Бузлуджа изживявания. Това са "Мисия Бузлуджа", която свързва времето и пространството чрез загадки и открития, "Послание в бутилка" - напиши своето писмо към бъдещето, "Импро-театър на бъдещето" - представления вдъхновени от твоето послание в бутилка.
Любителите на туризма ще могат да участват в "Планина на-тур", включваща лек планински преход сред природната идилия, Моята мозайка"- създай своята собствена мозайка, "Неудобни въпроси", която представлява провокативна аудио инсталация, търсеща твоето мнение. Ще има "Истории и визии", в която ще има беседи с очевидци за миналото и дискусии с организаторите за бъдещето на Бузлуджа, "Горско кино", "Buzludzha CoolTour" - най-култовата културна обиколка около Бузлуджа.
В програмата е включена и инициативата "Бузлуджански НЛО" с пускане на най-големите хвърчила в България.
Организаторите на фестивала ще зарадват малчуганите и техните родители "Музей на бъдещето" - архитектурна работилница, "Археологически находки", които ще разкрият тайните на миналото, "Космически открития" - забавна астрономия, "Стари игри и нови хитрини" - приключенски игри и "Нарисувай бъдеще" - творческа работилница
Тази година за първи път по време на фестивала освен да се забавлява, всеки, който „не може да излезе от офиса“ ще може да работи в специално организирания горски co-working space. Споделеното работно пространство в гората ще разполага с всичко необходимо – интернет, работни места, електрическо захранване и най-вече чист въздух, гора и прохлада в природата. Още от първия ден гостите на събитието ще могат да работят на тихо и спокойно, и най-вече на една ръка разстояние от основна сцена и забавленията на фестивала.