Пак заради имоти или...

Д-р Радко Ханджиев
Bulgarian Press Pool - Будапеща

Ликвидирането на училище "Христо Ботев" в Будапеща - най-старото българско учебно заведение зад граница - е почти свършен факт. Близо век то е стълб на българщината, на българската общност в Унгария, на Ботевия възрожденски дух. Основано е през 1918 г., но ако съдим по официалната държавна политика, няма да просъществува още дълго.
Надеждата на българската общност бе, че новото правителство, енергичният най-вече министър за българите в чужбина проф. Божидар Димитров и не по-малко енергичният председател на Държавната агенция за българите в чужбина Райна Манджукова, ще променят радикално статуквото, ще наложат нова политика към българите зад граница в съответствие с евросъюзните норми и практики. Манджукова обаче бе уволнена без особено ясни мотиви, а правителството тръгна към ликвидиране на образователни и културни учреждения.
Истина е, че българското училище

от години няма ресурси

Непрекъснато се редуцират средствата за неговата издръжка, както и за поддържане на сградата. Но истина е също така, че българското Министерство на образованието младежта и науката (МОМН) остава глухо към конкретните и конструктивни предложения на българската общност.
Разговаряме с д-р Данчо Мусев - председател на Българското републиканско самоуправление (БРС) в Унгария.
"До края на Втората световна война училището е поддържано от българската общност. С дарения за отопление, дори за облекло и издръжка на по-бедните деца, училището е успявало да крепи духа на българщината. След войната грижата по издръжката се поема от българското образователно министерство: изпращат се учители, отделят се средства за поддръжка на сградата. Създава се и детска градина. Над половин век школото се помещава в центъра на унгарската столица, в чудесна сграда, предоставена от унгарската държава, докато училището съществува. През 1992 г., по силата на спогодба между образователните министерства на България и Унгария, "Христо Ботев" придобива статут на държавно българо-унгарско средно езиково училище, запазвайки българския си характер. Учениците получават материална подкрепа и от унгарската страна. В учебната програма се включват всички предмети от задължителната подготовка в България и Унгария, вкл. равнопоставено изучаване на български и унгарски език и литература.
И още нещо: по времето на соца в "Христо Ботев" е застъпено също изучаване на английски и италиански език, както и специалността екскурзоводство. Днес, при разширяващите се търговско-икономически връзки между двете страни в рамките на ЕС, при нарастващия поток от унгарски туристи към черноморските курорти и на българи към Унгария, училището може и трябва да се превърне в ковачница на кадри за важни стопански дейности, в мост на българо-унгарското сътрудничество".
Доскоро в българското школо децата усвояваха не само родния език. Учеха се на родолюбие,

да бъдат българи в Унгария

българи в Европа, българи навсякъде по света. Казваме доскоро, защото през последните години се забелязва отдръпване от това учебно заведение. Въпреки че българската общност е значителна, колко са децата, които се обучават все още в училището. Проучване на унгарския Институт за изследване на малцинствата сочи, че една от причините е недостатъчната му интеграция в унгарската среда и страхът на родителите за бъдещето на техните деца. Както сочи д-р Мусев, "поради незадоволителните си контакти с унгарската среда, командированите от София преподаватели доведоха до загубване на извоюваното право зрелостниците да завършват с диплома на български и унгарски език, която да се признава от двете страни без легализиране".
Зад тези констатации стоят обаче по-прозаични истини. От години българското образователно министерство е абдикирало от основно свое задължение, произтичащо от императива на чл. 53 ал. 1 на Конституцията, именно, правото на образование за всички българи. Това право е неотменяемо и неотменимо, както правото на живот, правото на свобода и неприкосновеност, правото на придвижване, правото на справедлив съдебен процес, правото на изразяване и разпространение на информация, правото на труд, правото на сдружаване, правото на здравно осигуряване и на безплатно медицинско обслужване...
Според МОМН издръжката на задграничните училища била много скъпа, докато броят на учениците намалявал. В "Христо Ботев" например се обучавали едва 20 деца. Но как няма да намалява, след като през последните години материалните грижи за училището практически отсъстват, а качеството на образованието драстично спада. Освен това учителите се командироват за срок от 2-3 години, не могат да приключат дори един пълен гимназиален курс. Оттук и липсата на мотивация.

Надделява гурбетчийският подход

а не стремежът към пълно отдаване на децата.
Какво предлага БРС? Продължаваме разговора с д-р Данчо Мусев:
"Преди всичко трябва да се изясни статутът на училището. Това може да стане с актуализиране на спогодбата от 1992 г. Училището да мине по унгарската система за двуезичните образователни институции на малцинствата, като половината предмети се изучават на унгарски, а другата половина - на български език. За това ще са необходими не повече от 4-5 учители от България. По такъв начин ще се оптимизират средствата, които българската страна ще заделя за учебници, помагала и командировки. И най-вече - школото да стане привлекателно за българската общност и за децата от смесени бракове. За съжаление няма отговор на нашето предложение. Повече от шест месеца очакваме утвърдителен отговор от София, който да ни позволи да запазим собствената си образователна институция, да съхраним традицията децата ни да получават солидна подготовка по български език и култура. Междувременно от София закриха българската детска градина. БРС успя с огромни усилия да я възстанови. Възстановяването на училището обаче ще е далеч по-трудна задача. Затова имаме нужда от подкрепата на българската държава".
Парадоксално, но докато МОМН се оправдава с незначителния брой ученици, от пет години в Будапеща съществува

второ българско - частно, разбира се

училище, в което децата имат часове само по роден език. С разрешението и с финансовата помощ на унгарското Министерство на образованието и културата. При откриването на това "Българско училище за роден език" присъства консулът на българското посолство. Случайно да навежда този факт на определени размисли? Значи аргументът за закриването на най-старото българско училище зад граница е, че нямало деца, а в същото време се открива алтернативно българско училище? При това с унгарска държава субсидия? И този акт се подкрепя от българското посолство? Вместо да се преговаря за съвместно администриране на съществуващото, с едновековна традиция, училище "Христо Ботев"?
Докато всяка от страните на ЕС се стреми да отваря свои училища и културни учреждения в другите страни членки, да прехвърля мостове към други култури, да съдейства за разчупването на езиковите бариери, защо българските чиновници от външното и образователното министерство правят тъкмо обратното? Можем ли да квалифицираме като българска същността на тази политика?
Няма да е пресилено да допуснем, че от две десетилетия нашите представителства

нехаят за българщината

На задгранични постове се пращат гурбетчии на прикритие като дипломати. Твърди се даже, че задграничните длъжности се продават. Както паспортите на ония етнически българи, които искат да получат българско гражданство. Не бихме се учудили, ако действителният мотив да се закрие, по-точно да се затрие, българското училище е някой да проявява апетит към монументалната училищна сграда на ул. "Байза" в представителния VI район на Будапеща. Както и към сградата на ул. "Левендула" - собственост на българската държава, построена преди 25 години за жилищните потребности на българското школо.
Дали пък истинският мотив да се затрие училището не се корени и в друго едно обстоятелството, че негов патрон е великият Ботев - знаменосецът на българската национална революция, най-яркият носител на Българското възраждане? Както и да се заличи от паметта българска знаменития му девиз

"Истината е свята!"

отбелязан върху заглавния лист на в. "Дума на българските емигранти"? Доколкото стратегията на най-важния човек в правителството (командирования от Световната банка за български министър на финансите Саймън Дянков) е за закриване на българското образование, ликвидиране на науката, затриване на всичко българско и родно.