Сметната палата:
Образованието в дупка, 60% плащат за частни уроци
Неграмотността в част от общините е риск за икономическото развитие
/ брой: 126
Постигането на качествено училищно образование у нас остава сериозно предизвикателство, а удовлетвореността на всички засегнати страни от резултатите на училищната образователна система е критична. Това е обобщението на Сметната палата, която излезе с одит за качеството на училищното образование. Заключението е, че то се влошава, а неграмотността в част от българските общини е риск за икономическото развитие на страната.
Според одита родители, ученици, директори и декани искат сериозни промени в учебниците и учебните програми в средното образование. Образователните резултати по български език и математика се влошават на всеки следващ образователен етап, а близо 60 на сто от родителите у нас плащат за частни уроци за компенсиране на дефицитите в училищното образование.
Действията на Министерството на образованието не са достатъчно ефективни за постигане на качествено училищно образование в България, е изводът от одита на Сметната палата за периода от 2019 г. до 2023 г.
Промени в съдържанието и обема на училищната подготовка и учебните програми искат 90 на сто от родителите, 70 на сто от учениците във втори гимназиален етап, 63 на сто от анкетираните директори на училища и 80 на сто от запитаните декани на факултети и ръководители на други структурни звена във висшите учебни заведения.
Има сериозни различия в нивата на неграмотност в отделни части на страната, сочи още документът. В 36 на сто от областите в страната делът на неграмотните на възраст 20-29 г. е по-висок. Това се отнася и за 41 на сто от общините за възрастовата група 9-13 г., като в някои общини делът на хората, които не могат да четат и да пишат, надхвърля 10 на сто. Най-високи нива на неграмотност са наблюдават в областите Сливен, Добрич, Ямбол, Ловеч, Силистра, Стара Загора. „Първенци“ при общините в негативната класация са Перущица, Пловдивско и Крушари, Добричко. След тях са общините Криводол, Малко Търново, Гурково, Мъглиж, Чирпан, Невестино, Ябланица, Стралджа.
Тези високи нива на неграмотност, предвид същественото им влияние върху възможността на формиране на качествена работна сила, пораждат рискове за икономическо развитие на част от областите и общините в страната, заключва одитът. Нивото на неграмотност е най-високо при населението от ромски етнос, а в селата е два пъти по-висока от тази в градовете. Това поражда рискове за задълбочаване на проблемите с обезлюдяването на по-слабо развитите селски райони.