Концепция за принципите за проекта...

В сайта на просветното министерство, всички помним, доста време вися един проект за нов Закон за училищното образование и предучилищната подготовка и възпитание. Създаването на такъв закон се изисква от националната програма за развитие на образованието, приета в НС през 2006 г. Новият нормативен акт отдавна трябваше да замени сегашния Закон за народната просвета, който е от 1991 г. и е променян около 30 пъти до момента. Идеята беше новият закон да се обсъди широко от заинтересованите среди - ученици, учители, родители. МОМН обяви, че са събрани десетки предложения, проектът периодично се променяше и накрая... бе свален от сайта.
Затова пък сега, на 15 юни, МОМН качи в мрежата нов документ - "Концепция за основните принципи и иновативните моменти в проекта за нов закон за предучилищното и училищното образование". Половината страници от тази концепция за принципите за проекта за закон за... и т.н. са изпълнени с красиви описания за цели, ключови компетентности, европейски нагласи, равен достъп, мотивация, качество, индивидуалности, очаквания и предизвикателства (разбирай - проблеми), които можем да спестим на читателя, понеже ги е чувал безброй пъти в последните десетилетия. Иначе се споменава, че в резултат на това обилно и красиво глаголене в преходните години отпадащите ученици са се увеличили на 14,7%, образованието е престана да бъде ценност, учителите до 25-годишна възраст са едва 1404 от общо 90 000 педагози, а 41 на сто от учениците не постигат критичния праг на познания, посочен от международните изследвания. А система за оценяване на качествотоq както липсваше преди 10 години, така липсва и сега.
Можем да пропуснем също "визията", която МОМН предлага за образовованието, "целта и мисията", идеята за "развиване и предлагане на креативност", "среда, ориентирана към ученика", "иновативните моменти и подходи към регулацията", "идентифицирането и посрещането на различните потребности" и прочее уводни подробности, понеже МОМН не прилага към документите си речник на чуждите думи, а главите на българите отдавна се умориха да търсят смисъла зад "парадигмите", "визиите" и прочее модерности.      
 Затова да видим

какво на практика предлага

концепцията за принципите в проекта на... и т.н. Първата новост е, че държавните образователни изисквания (ДОИ) се превръщат в държавни образователни стандарти (ДОС) и от 19 сега намаляват на 18. Отпадат стандартите за предучилищна подготовка, за образователна степен, за учебно съдържание, за професионалното обучение, за извънкласни дейности, за материално-техническата база на училищата, за здравното и библиотечното обслужване, за обучението на децата със специални образователни изисквания, за безопасните условия на възпитание, обучение и труд. Най-малкото, което може да се каже, е, че като нямаш стандарт какво трябва да знае ученикът при завършена степен, няма как да правиш реално външно оценяване. Затова пък проектът предвижда стандарти на друг принцип - за общообразователна подготовка, за профилирана подготовка, за граждански и интеркултурно образование, за мотивиране и подкрепа на детето и ученика, за заниманията по интереси и образователните услуги, за институциите в системата, за физическата среда.
В предучилищната система новото е, че се предвижда

да отпаднат седмичните детски градини

и градините за деца със специални потребности (болни) и да се трансформират в обикновени детски градини, обединени детски заведения или центрове за работа с деца. В края на предучилищния етап се извършва диагностика на готовността на детето за училище, казва концепцията. 
Училищната система в унисон с приетата от парламента програма за образованието се привежда към нова структура - начално образование до IV клас, основно до VII, първи гимназиален етап до Х клас, втори - до ХII клас, завършващ с две задължителни матури. Социално-педагогически училища и възпитателни интернати няма да има, но последните се трансформират в алтернативни места за лишаване от свобода на деца над 14 години. За по-малки деца - социално проблемни или с отклонения в общественото си поведение, очевидно отделни училища няма да има. Създават се центрове за личностно развитие и творчество (нещо като сегашните центрове за работа с деца) - и за талантливи деца, и за деца със специални потребности, и за нуждаещи се от психологическа подкрепа. В училище формите на обучение са дневна, вечерна, задочна, индивидуална, самостоятелна и дистанционна. Досегашната кореспондентска форма се заменя с дистанционната. Ще се допуска възможност за обучение по чужд език в самостоятелна форма в друго училище, когато собственото му училище не предлага този език.
В структурата на училищното образование всеки етап ще завършва с външно оценяване - след IV, VII, Х и ХII клас (матури). Всеки завършен етап ще съответства на определено ниво в т.нар. национална квалификационна рамка, която съответства на възприетата в ЕС рамка. След IV клас се получава удостоверение за завършен начален етап, а лицата над 16 г., които са останали с начално образование, ще имат право на професионално обучение за I степен на професионална квалификация. След завършен VII клас ученикът ще получава свидетелство за основно образование и второ ниво в националната квалификационна рамка. След Х клас учениците ще имат удостоверение за завършен първи гимназиален етап (трето ниво в националната рамка), а след ХII и матура - диплома за средно образование, с която продължава във вуз. Ако ученикът завърши ХII клас, но не се яви на матура, получава удостоверение за завършен втори гимназиален етап (IV ниво) и с това удостоверение може да продължи в професионално обучение или да започне работа.
 Най-големият проблем в бъдещия закон, заложен обаче още в националната програма за образованието, ще е това, че в първия гимназиален етап от VIII до Х клас ще трябва цялата общообразователна подготовка

по всички предмети да се вмести в 2 години

по еднакви за всички училища учебни програми, а профилирането ще започва едва в Х клас, като при това децата няма да изучават другите предмети, освен профилиращите. Остават единствено български и литература, математика, език, гражданско образование. Т.е. ако профилът е хуманитарен, в последните два класа на гимназията ученикът няма да има в задължителната си програма математкика, физика, химия, биология. И обратно - при природо-математически профил отпадат историята, географията и другите хуманитарни предмети. Има обаче възможност за т.нар. разширена подготовка, която може да допълва задължителната със задължителноизбираеми или свободноизбираеми часове по гражданско и здравно образование, по предприемачество. Записано е, че може да присъстват и предмети извън общообразователната подготовка, но не е казано откъде и как ще се намери достатъчен брой часове хем за натрупваните за две години общообразователни предмети, хем за допълнителни. Учебните програми се актуализират на 4 години.
Уредбата за

профилиращото образование

вече бе дискутирана при предишния вариант на проектозакон. Всеки профил се формира от 3 основни предмета - два се определят от МОМН, един - от самото училище. Всеки профилиращ предмет има избираеми от самото училище модули и брой задължителни модули с неизучавано съдържание (освен общообразователната и разширената подготовка) и градят компетентностите, определени от ДОС за профилирана подготовка. Сложно е за разбиране, камо ли за осъществяване.
Предвижда се също до VII клас задължителните предмети и часове в учебния план да заемат 90 на сто от задължителните учебни часове. В първия гимназиален етап те са между 70 и 85%, а във втория - до 40% от задължителните часове в зависимост от вида училище. 
В концепцията се предлагат няколко нови неща. Екстравагантно е решен проблемът с броя учебници, за който и родители, и учители настояват да се ограничи още от сега разрешените до 3 учебника по всеки предмет. В документа е записано, че по един учебен предмет за всеки клас просветният министър одобрява неограничен брой учебници, съответстващи на държавните стандарти. Абсурдната логика на подобна разпоредба едва ли може някак да бъде обяснена от МОМН. Учебниците ще се избират от всеки учител, не от училището като цяло - т.е. в два съседни класа в едно училище може да се учи по различни учебници.  
 За пореден път се предвижда създаване на национална система за оценяване с единна система за оценяване на резултатите, която липсва до ден днешен, макар за 20 години за нея да са потрошени милиони. Не е ясно обаче как единната система, осигуряваща сравнимост, ще се съчетае с друга записана в документа разпоредба - че всяко училище само разпределя процентно тежестта, която носи всеки вид учебно задание при формирането на оценката. Смешен е записът в концепцията, че щял да се въведе орган за цялостно инспектиране на образователната среда - Национален инспекторат по образованието към министъра. Както и да го нарекат, пак структура на МОМН ще оценява работата на МОМН, сиреч министерството ще оценява само себе си. 
 В частта за управление на образованието сегашните регионални инспекторати ще се нарекат вече Регионални управления на образованието (РУО). Те ще назначават директорите на общинските училища. Предвижда се всяка детска градина и училище да имат педагогически съветник и/или психолог. Във всяко училище се създава

екип за мотивация и подкрепа

на личностното развитие на детето (за проблемните деца). В този екип се обсъждат и мерките за наказание спрямо ученици. Освен познатото вече настоятелство във всяко училище ще с формира и т.нар. обществен съвет от родители и хора от общината, който ще утвърждава стратегията на училището, бюджета, ще участва и в атестирането на директора. В професионалните училище в този съвет ще има и хора от бизнеса. Представител на персонала на училището ще участва с право само на съвещателен глас. Остава неясно как ще се разграничат функциите и по какво ще се различават на такъв обществен съвет и на настоятелелството.

От учителите ще се искат кредити

Предвижда се институциите, които предлагат квалификационни услуги за учители, да бъдат сертифицирани. За всеки квалификационен курс ще се дават определен брой точки (кредити) и ще бъде определено колко кредити трябва да получи всеки учител за определн период от време. Не е уточнено кой плаща за тези курсове при задължение за получаване на определен брой кредити, но по всичко личи, че учителите ще трябва да разчитат на собствения си джоб или на европари.      
 Директорите да подлежат на атестиране на всеки 4 години (новоназначените - и след първата), в което участва Общественият съвет към училището, оценката се дава от началника на РУО, предлага МОМН. Въвежда се длъжност директор-наставник, която може да се заема и от пенсиониран директор. При него ще стажува новоназначеният директор.
В концепцията на МОМН е записано, че на национално ниво ще се определят не само стандартът за издръжка на един ученик, но и пари за подпомагане на частните детски градини и училища. Вероятно по този въпрос дебатите ще са яростни, понеже вече е ясно, че правителството няма намерение да увеличи стандарта за издръжка на един ученик и за 2012 г. - той ще си остане средно 1350 лв. на дете. Финансиране на частните училища със същите разполагаеми пари означава намаляване на парите за общинските и държавните. 

Видове училища

Начални - I-IV клас

Основни - I-VII клас

Средни
общообразователни - I-Х клас

Гимназии - VIII-ХII клас

Средни - I-ХII клас