Фолклорът е мъдростта на народа

Ева и Ива Валентинови са две щастливи близначки. Родени на 1 ноември 1986 г. в Перник, а през 1994 г. започват първите си музикални уроци. Двете изучават хореография, пиано и солфеж в местния Дом на миньора. През 2000 г. са приети в Националното училище по фолклорни изкуства "Филип Кутев" в Котел, специалност народно пеене. Следват техни участия в редица конкурси и концертни изяви в страната и чужбина, където печелят много първи награди. Явявали са се на конкурсите "Орфеево изворче" - Стара Загора, "Орфеева дарба", фестивала за изворен фолклор в село Дрен и др. Преди години печелят първо място в конкурса на Българското национално радио за млади радиоталанти "Рано в неделя" и правят първите си записи в БНР. Години по-късно двете са водещи на това утвърдило се в радиоефира предаване за млади фолклорни таланти. С камерна формация на НУФИ - Котел завоюват голямата награда - "Сребърен делфин" на фестивала "Musik World" в град Фивизано, Италия. Впечатлени от показаните резултати и музикални дарби, специалисти от Министерството на културата връчват едногодишни стипендии на певиците - близначки. След като завършват средното си образование в Котел, Ева и Ива продължават в СУ "Св. Климент Охридски", специалност музика в класа на народната певица Светла Караджова. С популярните народни изпълнители Любка Рондова и Илия Луков провеждат редица концерти в страната и чужбина. През 2010 г. двете певици работят с музикантите от легендарната група "Skorpions". От 2010 г. Ива Валентинова е докторант в Българската академия на науките, като докторантурата й е насочена към българския фолклор, а Ева записва магистратура по журналистика в Софийския университет. От началото на 2012 г. Ева и Ива Валентинови са сътрудници на БНР, като водят музикалната класация "Млади фолклорни таланти" - част от предаването "Рано в неделя" на БНР.

- Кой събуди интереса ви към народната песен?
- Ева Валентинова: Колкото и клиширано да звучи, с фолклор се занимаваме от ранна детска възраст. Нашата фамилия е доста музикална. Нашите баби, дядовци и прабаби са пеели още като моми и ергени. Родът ни е граовски - от село Ноевци. И двете сме родени в Перник, но традицията я наследихме от ноевските баби и дядовци.
- Ива Валентинова: Прабаба ни Макрина и баба Спаска са самодейни певици, изпълнявали са граовски песни. Основно са се изявавали на българо-сръбския събор "Славейче" през 50-те и 60-те години на XX век.
- На колко години започнахте да се занимавате с народни песни? Кои са първите ви  учители, къде са първите ви изяви?
- Е.В.: Първата ни учителка е Верка Момчилова. През 1994 г. в Граовско бе първата ни изява.
- И.В.: Явихме се с македонската народната песен "Карамфило моме". Като говорим за концертни изяви, не мога да не отбележа участието ни в празника Видовден в Брезник. Той се провежда всяка година в местността Бърдото над града.
- Имате ли вече самостоятелни албуми или пък концерти?
- И.В.: Имаме издаден самостоятелен албум. Казва се "Граовска земя" и съдържа 10 песни. Две от тях са акапелни изпълнения, на друга част аранжиментът е на Атанас Стоянов, акордеонист и преподавател в СУ "Св. Климент Охридски". Две от песните са с битови фолклорни инструменти. В някои от тях участва ансамбъл "Граовска младост" - Перник.
- Как се запознахте с Илия Луков и впоследствие станахте част от екипа му?
- Е.В.: Най-случайно, след наше участие в музикално радиопредаване на Емилия Стоянова. Илия Луков ни е слушал, харесал ни е. Издирил е наши координати, поговорихме си и така станахме един екип.
- И.В.: Преди тази наша среща имахме пътуване до Германия. Там направихме саунтрак към филма "Кутията на Пандора".
- Е.В.: Това е късометражен български документален филм на Павлина Цекова. По това време гостувахме на Емилия Стоянова, Илия Луков ни е слушал, а след това лично се запознахме. С Илия Луков и Любка Рондова работихме и продължаваме да работим.
Но най-големите ни изяви са с нашите съученици от Музикалното училище в Котел, което завършихме през 2005 г. С тях обиколихме доста страни и фестивали - Германия, САЩ и др. Продължавахме да поддържаме връзка с Верка Момчилова и Дома на миньора в Перник.
- И.В.: Бяхме на 3-4 години, когато баба ни заведе там. Започнахме с народни танци. 12 години заедно танцувахме. Но с първите ни певчески изяви дойде идеята да кандидастваме с пеене в училището в Котел. 
- Вие сте млади изпълнителки. Как виждате настоящето и бъдещето на родния фолклор?
- Е.В.: Фолклорът ще пребъде. Знаеш ли защо съм толкова сигурна? На 26 януари в Националния дворец на културата чрез предаването "Рано в неделя" и рубриката "Млади фолклорни таланти" ние събрахме 33 групи от цялата страна. Това са деца от всякакви вързрасти - от 6 до 18 години. Те за пореден път доказаха, че фолклорът се развива. И не само, че се развива, а малките деца и младите хора обичат и уважават българския фолклор. Те живеят с традицията, независимо от глобализиращия се свят. Фолклорът тепърва ще показва и доказва своите качества. Говоря за България, защото аз и Ива сме свидетели, че фолклорът ни навсякъде е уважаван и приеман, ценен и обичан от чужденците.
- И.В.: Традицията не може да се запази в най-автентичния си вид. Всяко нещо тръпи промени във времмето. Нашето време е по-различно от това, в което са живеели нашите баби и дядовци. Всяка една интерпретация, която запазва добре стилистиката, музикалното и специфичното, във всяка етнографска област, има своето място.
- Не мислите ли, че автентичната фолклорна музика е подложена на системна промяна?
- И.В.: Не, не мисля. Не може да се каже, че цялата музика търпи някакви промени. Тя се запазва. Ние надграждаме. А това става с авторски поглед. Според мен е хубаво, че има млади творци, които оставят своя "почерк" върху фолклора ни.
- Е.В.: Напълно подкрепям казаното от Ива.
- В този ред на мисли какво предпочитате "Пирин пее" или "Пирин фолк"?
- Е.В.: Защо трябва да избирам? Нека бъдат и двата фестивала. Много ще се радвам в един момент да се сближат. Така може да се проследи традицията от миналото, пренесена в бъдещето.
- И.В.: Но задължително трябва да се следват някои линии на изпълнение. И те не трябва да се пресичат.
- Има ли пресечна точка между професионалните музиканти, изпълнители на народна музика и любителското изкуство?
- И.В.: Разбира се, че има. В началото е самодейността, впоследствие се професионализира. Истинските пазители са тези извори, които се намират при бабите и дядовците, при онези събори, където се изпълняват народни песни.
- Е.В.: Най-голямото богатство на нас е нашата самобитност, хората, които живеят с традицията. Те ни научиха първо да обичаме музиката, а след това да стане наша професия.    
- Музикалното образование помага ли за професионалната реализация на певците?
- И.В.: Не може да се каже, че пречи. Със сигурност е полезно.
- Е.В.: Музиката си е музика, но когато един човек иска да се нарече певец или музикант, той трябва да се професионализира. А това става чрез подходящото образование. Когато си народен талант, е едно, музикант или певец е съвсем друго. Ако си певец, е хубаво да знаеш и разбираш какво се случва зад теб с оркестъра.
- В България от години има музикални и танцувални училища - София, Котел, Широка лъка. Как се развиват?
- Е.В.: Училищата в Котел и Широка лъка винаги ще бъдат в основата. В Котел е създадено първото музикално училище в Европа. Това няма как да се изтрие като факт, то остава в историята.
- И.В.: Похвално е, че освен в тези училища, в много градове и села има музикални паралелки в гимназиите. Дори и в малки селца - например в село Черни Вит, близо до Тетевен. Там в селското училище (не го казвам с ирония, а с уважение) има детска музикална група. Две момчета близнаци Никола и Виктор направиха фурор на галаконцерта.
- Водите предаване в Българското национално радио. Какво е участието на децата в него?
- Е.В.: На 26 януари в кино"Люмиер" на НДК се проведе галаконцерт на лауреатите в рубриката "Млади фолклорни таланти" в предаването "Рано в неделя" на Българското национално радио. Екипът на предаването - Даниела Якова, Снежана Георгиева, Кристина Янкова и ние - сестри Валентинови, обогатихме традицията. За първи път тази година ние направихме концерт извън студиата на БНР.
- И.В.: Всяка неделя сутрин от 7.30 до 8.00 часа любители на българската песен слушат програма"Хоризонт" и класацията "Млади фолклорни таланти", в която участват деца и младежи. Правим класиране от първо до трето място, а от тази година провеждаме галаконцерти с победителите в класацията.
- Какво следва да се направи за откриването и развитието на бъдещите млади таланти?
- И.В.: Една от мисиите на обществото и на културните институции е да издирват и развиват такива таланти.
- Е.В.: Нека да дешифрираме думата фолклор: фолк е народ, лор-мъдрост. Това ще рече мъдростта на народа.
- Какво мислите за чалгата и попфолка като явлление?
- Е.В.: Това е олицетворение на културата и духовността на българската нация. Не можем да я плюем, защото сами я създаваме. Но нивото на култура и духовност в нашия живот е в нашите ръце.
- И.В.: Само да вметна - думата "чалга" идва от "чалгия", което ще рече надсвирване.
- Е.В.: Българинът отново прави погрешно сравнение. Мисля, че с течение на времето качеството отново ще вземе връх над количеството. 
- И.В.: Според мен това е един добре организиран бизнес. Младите поколения са му особено подвластни.