АгроДУМА
Мания по сливи и череши завладя българските овощари
/ брой: 29
Площите с овошки у нас са достигнали над 350 000 декара, като в това число не влизат черупковите. Ръстът от 2015 г. насам е с 9% годишно и се дължи на различни стимули за земеделците - търсене на по-висока доходност, европейски субсидии, диверсификация на бизнеса, посочват анализаторите от "ИнтелиАгро". Ръстът се дължи почти изцяло на новосъздадените насаждения с череши и сливи, които формират близо 2/3 от структурата на овощните градини в страната. Между 2015-2018 г. насажденията от череши в България нарастват с 26 000 дка, като достигат 113 400 дка. Най-много нови насаждения са създадени в Югозападна и Североизточна, както и в части от Югоизточна България.
Още по-забележителен е ръстът при сливите - с 40 000 дка (16% средно годишно) между 2015 и 2018 г. до близо 113 000 дка. Ако тенденцията се запази, то през тази година сливите могат да изместят черешите като най-разпространен овощен вид (без черупковите) в България. Близо 28% от сливовите градини са на възраст до 4 години, което вещае обилна продукция тепърва да залива пазара. Бумът в засаждането на сливи, като че ли е обхванал цялата страна и увеличение на декларираните за подпомагане площи (2018-а спрямо 2015-а година) има във всички 28 области.
Причината може да се търси основно в две направления - първо, сливите са относително по-лесен за отглеждане и бране вид от черешите, и второ, намират много широко приложение - освен за прясна консумация и преработка, също и за мус, пюрета, ракия и др. Макар и от значително по-ниска база, сред останалите овошки, със съществен ръст са крушите, където за три години площите се увеличават до 6150 дка (14% средногодишен ръст). Известно покачване се наблюдава през последните три години при кайсиите (с 5400 дка) и вишните (с 3500 дка), но тук по-скоро става въпрос на възстановяване на загубени през изминалото десетилетие позиции. Ябълките и прасковите са направленията, където се наблюдава най-явен застой в площите. При първата култура проблемът е най-вече в липсата на конкурентоспособност у родните производители. Сортовият състав се подменя, но бавно - цяла четвърт от ябълковите насаждения в България са на възраст над 15 години, а продуктивността на градините е по-ниска.
Прасковите тотално изостават от реалностите на пазарите за прясна продукция. При относително ниските средни добиви в страната, реализацията за преработка не носи желаната доходност за производителите. Перспективите не изглеждат особено добри, имайки предвид, че прасковите са сред овошките с най-бавен темп на подмяна на насажденията - едва 9% от градините са на възраст до 4 години. Това е знак за възможно разтваряне на сериозна ножица между търсенето и вътрешното предлагане в бъдеще - вакуум, който успешно може да бъде зает от интензивни и ефективни градини на напредничави овощари.